Царството Божие

На всички ни е известно, че раждането на Спасителя разделя историята на човечеството на два етапа – преди и след Христа. По какви причини става това деление, защо в Стария Завет Бог дава Своето откровение на избрания израелски народ и защо в Новия Завет този народ е отхвърлен и Бог сключва нов завет, с всички повярвали в Неговия Син? Отговор на тези въпроси дава евангелското четиво от 11-ата неделя след Въздвижение.

Не случайно Църквата е отредила тази притча да се чете в близост до празника Рождество Христово. Чрез нея ние си припомняме защо идва на земята Синът Божии и как трябва да се отзовем на Неговата покана да влезем в царството Божие. Именно царството Божие е темата на споменатото четиво. Символизирано е чрез притчата за богатата вечеря, разказана от Христос на събралите се на вечеря у един фарисейски първенец фарисеи. Като смятат себе си за праведници, те са сигурни, че ще наследят царството Божие. С притежанието на това чувство, те се стараят винаги да изпъкват сред обществото, като заемат парадните места и втълпяват на останалите човеци, че стоят над тях. С разказаната притча Спасителят изобличава мнимата им праведност и им сочи, че те няма да влязат в Божието царство, защото сами са се отрекли от Бога и Неговия Син. Визираща самозабравилия се еврейски народ, тя е актуална и за нашата съвременност.

Заедно със ставрофорен иконом Василий Сарян, председател на столичния храм "Преображение Господне" се опитваме да погледнем този евангелски откъс в съвременните му измерения.

Християнска поезия
Стихотворението "Книгата на живота" от Мара Белчева, в изпълнение на актьора Ириней Константинов.