Аналитично, критично и с чувство за хумор подходихме към свършеното от екипа през отминаващата година. В това усилие ни помогна проф. Боряна Делийска, която бе в центъра на дискусията с любимата ѝ професионална тема – нефрология и здравето на бъбреците. Започнахме с дискусионния въпрос – колко течности трябва да поема здравият организъм в денонощие?
"Всичко е индивидуално и трябва да се пресмята не само водата, но и храните с тяхното водно съдържание. Разбира се, водата в чистия ѝ вид, е с препоръчително количество около литър и половина, но в това число не влизат другите "течности" с определен градус" – подчерта с усмивка нашият гост.
Друг акцент в този брой "За здравето" бе хроничната бъбречна болест, нейното категоризиране и определяне на тежестта на увреда на бъбреците. При анамнезата и поставянето на диагноза биват определяни и методите на лечение. Защото винаги има медикаментозни подходи преди да достигнем фазата на хемодиализа, хирургично лечение или трансплантация.
В предпоследното за годината предаване от поредицата "За здравето" говорихме и за границата на издръжливост и устойчивост на човешките органи по време на празничното "натоварване". Умереност бе думата, която е нормата ни за хранене и начин на живот. Проф. Б. Делийска подчерта, че ограничителните диети са "нож с две остриета". За по-младите хора те може и да носят здравна полза, но възрастните не бива да бъдат ограничавани в разнообразието на храната. В количеството –донякъде да, но в качеството и разнообразието – не!
С какво творчеството обогатява личността на лекаря? – бе другият сюжет в предколедната ни среща. Проф. Делийска е потомствен лекар: баща ѝ – професор по урология, поддържаше своята професионална форма до осемдесет и осем годишна възраст. И не само това – от него тя наследява любовта към пациентите и медицината, но и творческите нагласи да пише книги, да рисува, да пътува по света.
Пожелахме на нашата гостенка здраве, успех, благодатна Нова година и най-вече – слънчево време и настроение в Италия, където ще посрещне празниците със своите деца и внуци.
Идната събота – 28 декември, в последното за тази година издание "За здравето", ще имаме среща с д-р Стефан Константинов. Неговите анализи, размисли и равносметка, ще ни водят из дебрите на акушерството и гинекологията, съдбата на потомствения лекар, "здравеопаСния фронт" по нашите ширини.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
