Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"За здравето" – 2024 година

Проф. Боряна Делийска
Снимка: Кирил Чобанов

Аналитично, критично и с чувство за хумор подходихме към свършеното от екипа през отминаващата година. В това усилие ни помогна проф. Боряна Делийска, която бе в центъра на дискусията с любимата ѝ професионална тема – нефрология и здравето на бъбреците. Започнахме с дискусионния въпрос – колко течности трябва да поема здравият организъм в денонощие?

"Всичко е индивидуално и трябва да се пресмята не само водата, но и храните с тяхното водно съдържание. Разбира се, водата в чистия ѝ вид, е с препоръчително количество около литър и половина, но в това число не влизат другите "течности" с определен градус" – подчерта с усмивка нашият гост.

Друг акцент в този брой "За здравето" бе хроничната бъбречна болест, нейното категоризиране и определяне на тежестта на увреда на бъбреците. При анамнезата и поставянето на диагноза биват определяни и методите на лечение. Защото винаги има медикаментозни подходи преди да достигнем фазата на хемодиализа, хирургично лечение или трансплантация.

В предпоследното за годината предаване от поредицата "За здравето" говорихме и за границата на издръжливост и устойчивост на човешките органи по време на празничното "натоварване". Умереност бе думата, която е нормата ни за хранене и начин на живот. Проф. Б. Делийска подчерта, че ограничителните диети са "нож с две остриета". За по-младите хора те може и да носят здравна полза, но възрастните не бива да бъдат ограничавани в разнообразието на храната. В количеството –донякъде да, но в качеството и разнообразието – не!

С какво творчеството обогатява личността на лекаря? – бе другият сюжет в предколедната ни среща. Проф. Делийска е потомствен лекар: баща ѝ – професор по урология, поддържаше своята професионална форма до осемдесет и осем годишна възраст. И не само това – от него тя наследява любовта към пациентите и медицината, но и творческите нагласи да пише книги, да рисува, да пътува по света.

Пожелахме на нашата гостенка здраве, успех, благодатна Нова година и най-вече – слънчево време и настроение в Италия, където ще посрещне празниците със своите деца и внуци.

Идната събота – 28 декември, в последното за тази година издание "За здравето", ще имаме среща с д-р Стефан Константинов. Неговите анализи, размисли и равносметка, ще ни водят из дебрите на акушерството и гинекологията, съдбата на потомствения лекар, "здравеопаСния фронт" по нашите ширини.

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05
Доц. д-р Атанас Мангъров

Недоизказано...?

Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..

публикувано на 12.07.25 в 09:05