Трябва да харесваш това, което правиш, да си му отдаден, а и да имаш доза талант. Когато обаче те позиционират в кадър, ти остава само едно – да вярваш в човека, когото си в този момент.
Така Александър Трифонов вижда актьорската игра. Според него има два варианта за пресъздаване на един образ – при единия, обличайки си костюма – актьорът става конкретния човек, но само докато траят снимките. При другия, актьорът през целия снимачен процес, дори в почивките и ежедневието си, е своя герой. Трифонов възприема себе си като човек от втория тип.
Той всъщност е непрофесионален актьор, но има дълъг списък с филми, в които участва. Последният е "Клопка" на Надежда Косева. Филмът ѝ говори за човешкото достойнство, за това как го утвърждаваме, как държим на принципите си дори когото е трудно и всичко е против нас. Филмът, заради който Трифонов получи Наградата за най-добра мъжка роля на 42-рия Фестивал на българското кино "Златна роза", навлиза в една социално значимата тематика и предизвиква искрено вълнение у зрителите. Заради това всъщност "Клопка" си заслужи и специалната награда на журито за пълнометражно кино на фестивала.
"Приех, защото темата ми е много близка. Много ме занимава, особено ако го погледнем в рамките на майтапа, има един момент, в който главният герой изхвърля боклук пред общината. Аз имах една идея преди години - член съм на Българския антарктически институт и съм ходил в полярната база на остров Ливингстън, по пътя си натам, в пролива Дрейк между двата океана, видях остров от боклук с размерите на град София, видях потресаващи неща в ужким най-чистия континент, помагах на португалския професор орнитолог на вадим найлоново пликче от човката на пингвин - и тогава се смеехме с него дали да не вземем един кораб, да го натоварим с боклук и да го изсипем пред сградата на ООН, такива майтапи. Сега успях да изсипя боклук на филм, но наистина ми е близка темата", казва Александър Трифонов, според когото обвързаността с темата най-вероятно му е помогнала да бъде човека, когото играе – Божека.
"Много е странно, много е тъжно това, че такива хора като Йово Божеков - Божека ги наричаме селски идиоти, луди и откаченяци, а това са най-нормалните хора. Аз лично мисля, че това е нормалното отношение към тази планета, по която тъпкаме всички заедно. Не знам, трябва да започнем от момента, в който си хвърляме фаса на улица и да стигнем до момента, в който сега има сериозен, истински наболял проблем и се говори не само в България, а в цяла Европа за него, за тези - аз четох доста по въпроса - хранилища за ядрени отпадъци. Как се търсят стари, изоставени, неизползвани мини със съответна дълбочина, как се мерят сеизмични зони и т.н. България прилича на едно от любопитните места за цяла Европа за нещо такова. - обяснява Трифонов и допълва: - Не знам кога ще се замислим, че всичко това, което правим, го правим за своите деца и внуци. Много се надявам с такива мънички стъпки като нашия филм да помогнем да се замислим."
След трийсет години по света Александър Трифонов се прибира окончателно в България, вече като пенсионер. Забелязал е, че навсякъде хората ставаме все по-втренчени в себе си и не обръщаме внимание на това, което се случва около нас.
Какво обаче го свързва с киното?
"Връзката ми с киното започна далеко преди да си помисля да пътувам някъде. Започна след като тъкмо бях излязъл от казарма, тогава се ходеше войник в казарма за по две години, и някак близки станахме с - светла му памет - Иван Черкелов. С целия клас на сестра ми Иглика (бел.ред. режисьорката Иглика Трифонова), ученици на Христо Христов и Георги Дюлгеров, прочут киноклас. Страшно близки станахме и той каза: "Идваш и ще играеш в моята дипломна работа.", обяснява Трифонов. След това участва в почти всички филми на Черкелов, а оттам и във филми на Пламен Масларов, Людмил Тодоров.
Навярно създава автентичен образ в "Клопка", защото – както самият той казва – усеща киното, макар и да не го разбира.
"Едно, че страшно харесвам процеса, запознат съм доста, макар и аматьор. По някакъв начин това, с което се занимавах през годините - направихме фотостудио с мои другари и съдружници, занимавахме се с фотография, видео, реклама, клипове, което все пак е близко. Участвал съм не само като актьор, но и като всякакъв помощник в други филмови продукции. Изобщо, свързан съм и ми харесва. Доста се научих от всички хора, които споменах, за целия този процес, още от едно време като пестяхме лента и стискахме зъби, сакън, та сега до дигиталното заснемане и т.н. Така че смешно малко, но бидейки актьор – съм бил и от двете страни на камерата: и отзад като оператор, и отпред като притеснен участник, и… не мога да кажа, че го разбирам, но… усещам го."
Какво се случва с човек, когато влиза в роля, и как процесът в киното отговаря на пътя в живота ни? Защо истината е в простичките неща и какво в действителност провокира носителят на "Златна роза" 2024 за най-добра мъжка роля да се занимава с кино?
Чуйте от Александър Трифонов в звуковия файл.
До 16 октомври в галерия "България" на Българския културен институт - Рим може да бъде разгледана изложбата Viva l’Accademia, която представя селекция от творби на преподаватели от Националната художествена академия в различни направления на визуалното изкуство – живопис, графика, скулптура, плакат, илюстрация, текстил, керамика, дигитални изкуства и..
Неделното издание на " Академия комика " , литературния салон на редакция " Хумор и сатира " , е посветено на Станислав Лем, блестящият полски писател. Роден в Лвов през 1921, Лем е сред най-знаменитите писатели-фантасти в света, с милионни тиражи и преводи на десетки езици. Вероятно най-популярен е романът му "Соларис", но творчеството..
Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски драматурзи, сценаристи и романисти Новица Савич. Премиерата е на 10 октомври и е режисьорски дебют на актьора Явор Борисов. Една комедия, написана с драматургично майсторство и несъмнено познаване на..
Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата за превода на стихосбирката на британския поет Филип Ларкин "Високи прозорци". Българското издание на "Високи прозорци" съдържа стихотворения от всичките книги на Ларкин, включително и..
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а мрачните му романи целят да изследват реалността до степен на лудост. Нобеловият комитет му присъди наградата "за неговото завладяващо и визионерско творчество, което насред апокалиптичен ужас..
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а..
Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата..
Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg