"Следва изпълнението на Жана Янева!…", но, докато звучи в главата на зрителите красивият глас на Мария Илиева, която дава живот на думите на Дамян Дамянов и на всеки му, се иска да остане тази нощ, всъщност виждаме нея – високата, руса актриса, с която киното в действителност е портал към различни светове.
Стефания Кочева се занимава с театър от 11-годишна, снима в холивудски продукции– например в "Черната Далия" на Браян де Палма, а след НАТФИЗ – заминава за Лондон, при това по любов. Сериалът "Отплата" обаче я връща отново тук. У дома. Участва в "Порталът", но и в сериалите "Скъпи наследници", "Столичани в повече", "Стъклен дом", а последно я гледахме в "Тревожност". Част е от Сатиричния театър, където се влюбва всеки път преди представление – в играта, в живота, в трепета.
"То усещането е подобно, тези пеперуди в стомаха, когато чуеш зад завесата как публиката още не е притихнала", обяснява Кочева в "Кино с думи".
Когато започва своя път към театъра като дете, изобщо не си представя, че ще бъде актриса, приема актьорската школа като свое хоби. Дори отказва да ходи в началото, но родителите ѝ настояват, защото искат да пречупят вроденото ѝ стеснение.
"Беше ми трудно в началото да осъществя контакт, но много се влюбих в самите хора – Петър Будевски, Петър Върбанов, Весо Калановски. Те са ми – аз съм им го казвала – като бащи, паралелни, които са ме възпитавали и изграждали и на тях дължа страшно много. Никога няма да спра да го повтарям", допълва още Стефания. За актрисата тъкмо те са хората, които помагат за изграждането на ценностната система на едно дете. С тях тя е споделяла, в тях се е вслушвала още преди да навлезе в тийнейджърските си години.
Едва в 12-и клас Стефания Кочева решава да кандидатства в НАТФИЗ – нещо, което изненадва дори самата нея. Дотогава в нейните представи тя ще се занимава с архитектура, затова и ходи на уроци по математика и рисуване. В един момент обаче осъзнава, че не може да си представи друго усещане освен това да бъде на сцена.
Харизмата според нея е от изключително значение в професията на актьора. Талантът също, но трябва и много работа. Последователността и постоянството са ключова съставка за това актьорът да върви към реализация, той трябва непрестанно да се развива.
Стефани Кочева се учи много и от по-възрастните си колеги, особено от тези, които се ръководят от вътрешния си импулс, за които сякаш всяко излизане на сцена им е като за първи път. Това – както казва актрисата – много я вдъхновява.
Тя самата е от хората, които взимат важните решения в живота си за секунди, за другите може и да ѝ трябва повече време. И сега не съжалява за нито един животоопределящ избор, който е направила до момента. Винаги обаче се притеснява и има усещането за предизвикателство, когато нещо ново ѝ предстои. Това, разбира се, не ѝ пречи да "изцеди" максимума от себе си и да се вложи напълно в това, което прави, но винаги с мисъл за това как да разпредели енергията си правилно.
Играта в театъра, твърди Стефания, ти взема страшно много физически, но те зарежда емоционално, мотивира те, дава ти любов. Реакциите и контактът с публиката е най-същественото за актьорите на сцената.
Според актрисата ние сме тези, които се променяме и пречупваме информацията, която преминава през нас, всеки път, когато се наслаждаваме на едно изкуство. Особено ако то извира от света на киното.
"Ние носим информацията всъщност и от нас си зависи в дадения момент от каква информация точно имаме нужда" – казва Стефания. – Аз обожавам да правя кино, телевизия, просто обожавам. Това ми е на мен може би най-голямата страст", продължава тя.
Това, което истински я запалва и я провокира да кандидатства в НАТФИЗ, е тъкмо "кошерът в киното, в който всеки си върши своята работа". Още като ученичка Стефания често снима като статист в американски продукции и работата пред, а и зад камера я пленява. Харесва ѝ идеята, че толкова много хора се обединява около една цел, като пчелички, които жужат и се трудят за общата пита с мед.
Затова и е изключително важно да си отговорен в този занаят, да си професионалист, разяснява Кочева.
Неслучайно се гневи искрено, когато се намери някой, който да сложи катран в кацата мед, най-често по линия на шуробаджанащината
И все пак трудът ни – смята Стефания – трябва да е невидим, това е добре свършена работа, защото разказаната с лекота история, било тя и драматична, е истински въздействащата.
"Човек може би трябва да е малко по-разсъдлив, да не се пуска по плоскостта на омразата и злословеното. Може би ще е много по-лесно, ако подхождаме с малко повече любов във всяко едно отношение – във всичко и с всеки, ако се обичаме. То от нас тръгва, ако себе си обичаш. (…) Ето тогава със сигурност биха с променили нещата. Това не е някаква романтична мисъл, не са празни приказки, аз абсолютно вярвам във всяка една дума от това, което казвам за любовта. Ако се обичаме повече, всичко ще ни върви по-леко. Ще ни е по-лек животът, ще ни е по-леко да сме хора и по-леко ще минаваме през трудностите си", казва още Стефания Кочева, за която основната движеща сила е любовта към себе си. Отсъства ли тя – появяват се страх, срам, злоба, агресия, завист.
За смисъла на здравословния егоизъм и изкуството, като терапия; за самостоятелната работа на актьора и стъпването му в образ; за моделирането на персонажите и психоанализата, която преминава през актьора, а и през публиката по време на един спектакъл, филм или сериал; за "Тревожност"-та и за работата на Стефания в продъшкън офиса на "Рамбо" 5 в Киноцентъра в Бояна; за това колко е полезно да знаеш как работи всъщност машината кино и какви микровселени крие в себе си – чуйте в звуковия файл.
16-ото издание на Международния фестивал за улични изкуства 6Fest (ШестФест) предстои в Пловдив от 24 до 27 април. За шеста поредна година фестивалът е част от Културния календар на Община Пловдив. 6Fest започна годината с международно признание – фестивалът получи отличието EFFE Label 2024-2025 на Европейската фестивална асоциация (EFA). Етикетът..
В епизод 576 "Трамвай по желание" представя на своята публика знаменития българо-френски хуманитарист и дисидент Алфред Фосколо. Животът на Фреди наподобява версия на героя на Дюма граф Монте Кристо, в условията на Студената война. Алфред (Фреди) Фосколо е роден в България. Майка му е българка, а баща му французин. От 1949 г. със..
Внимание! Внимание! Предстоящият анонс не се препоръчва за хора със слаби сърца, почитатели на "Евровизия", лица извън памперс или такива, отправени на пътешествие с незакотвения си Аз. …Сгушена в сърцето на Румъния, призрачна Трансилвания примамва търсачите на силни усещания и любителите на ужаси със своите мъгливи планини, готически замъци и..
След втори случай на агресия на хомофобска основа от страна на публиката към актьорите, мюзикълът, посветен на Доли Партън, беше свален от афиша на Операта в Манчестър, предаде Би Би Си. Двама от гостите в две поредни представления крещели обиди на хомофобска основа срещу актьорите и били агресивни, което довело до прекъсване на представлението и..
През 2023 г. Софийска градска художествена галерия получава голямо дарение от Юлия Банкова и нейни близки – наследници на големия художник и скулптор Николай Шмиргела. Дарението съдържа произведения от български и чужди автори, които са в основата на цяла експозиция. Тя ще бъде открита на 11 февруари в СГХГ под наслов "Възможните връзки: Образи из..
В "Покана за пътуване" ни гостува човек за когото пътешествията за професия, страст, наука и начин на живот. Професор Климент Найденов, декан на..
Соня Йончева и продуцентската ѝ компания SY11 Events организират "Опералия" в София през есента. Конкурсът "Опералия" за света на класическата музика е..
Заедно с проф. Людмил Димитров в "Terra Култура" отваряме вратата към едно дълго пътуване в посока словенската д(р)амасцена. През 2025 година в Словения..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg