Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Киното като портал към различни светове

Актрисата Стефания Кочева за любовта към себе си и идеята да работим заедно за мед

"Следва изпълнението на Жана Янева!…", но, докато звучи в главата на зрителите красивият глас на Мария Илиева, която дава живот на думите на Дамян Дамянов и на всеки му, се иска да остане тази нощ, всъщност виждаме нея – високата, руса актриса, с която киното в действителност е портал към различни светове. 

Стефания Кочева се занимава с театър от 11-годишна, снима в холивудски продукции– например в "Черната Далия" на Браян де Палма, а след НАТФИЗ – заминава за Лондон, при това по любов. Сериалът "Отплата" обаче я връща отново тук. У дома. Участва в "Порталът", но и в сериалите "Скъпи наследници", "Столичани в повече", "Стъклен дом", а последно я гледахме в "Тревожност". Част е от Сатиричния театър, където се влюбва всеки път преди представление – в играта, в живота, в трепета.

"То усещането е подобно, тези пеперуди в стомаха, когато чуеш зад завесата как публиката още не е притихнала", обяснява Кочева в "Кино с думи".

Когато започва своя път към театъра като дете, изобщо не си представя, че ще бъде актриса, приема актьорската школа като свое хоби. Дори отказва да ходи в началото, но родителите ѝ настояват, защото искат да пречупят вроденото ѝ стеснение.

"Беше ми трудно в началото да осъществя контакт, но много се влюбих в самите хора – Петър Будевски, Петър Върбанов, Весо Калановски. Те са ми – аз съм им го казвала – като бащи, паралелни, които са ме възпитавали и изграждали и на тях дължа страшно много. Никога няма да спра да го повтарям", допълва още Стефания. За актрисата тъкмо те са хората, които помагат за изграждането на ценностната система на едно дете. С тях тя е споделяла, в тях се е вслушвала още преди да навлезе в тийнейджърските си години.

Едва в 12-и клас Стефания Кочева решава да кандидатства в НАТФИЗ – нещо, което изненадва дори самата нея. Дотогава в нейните представи тя ще се занимава с архитектура, затова и ходи на уроци по математика и рисуване. В един момент обаче осъзнава, че не може да си представи друго усещане освен това да бъде на сцена.

Харизмата според нея е от изключително значение в професията на актьора. Талантът също, но трябва и много работа. Последователността и постоянството са ключова съставка за това актьорът да върви към реализация, той трябва непрестанно да се развива.

Стефани Кочева се учи много и от по-възрастните си колеги, особено от тези, които се ръководят от вътрешния си импулс, за които сякаш всяко излизане на сцена им е като за първи път. Това – както казва актрисата – много я вдъхновява.

Тя самата е от хората, които взимат важните решения в живота си за секунди, за другите може и да ѝ трябва повече време. И сега не съжалява за нито един животоопределящ избор, който е направила до момента. Винаги обаче се притеснява и има усещането за предизвикателство, когато нещо ново ѝ предстои. Това, разбира се, не ѝ пречи да "изцеди" максимума от себе си и да се вложи напълно в това, което прави, но винаги с мисъл за това как да разпредели енергията си правилно.

Играта в театъра, твърди Стефания, ти взема страшно много физически, но те зарежда емоционално, мотивира те, дава ти любов. Реакциите и контактът с публиката е най-същественото за актьорите на сцената.

Според актрисата ние сме тези, които се променяме и пречупваме информацията, която преминава през нас, всеки път, когато се наслаждаваме на едно изкуство. Особено ако то извира от света на киното.

"Ние носим информацията всъщност и от нас си зависи в дадения момент от каква информация точно имаме нужда" – казва Стефания. – Аз обожавам да правя кино, телевизия, просто обожавам. Това ми е на мен може би най-голямата страст", продължава тя.

Това, което истински я запалва и я провокира да кандидатства в НАТФИЗ, е тъкмо "кошерът в киното, в който всеки си върши своята работа". Още като ученичка Стефания често снима като статист в американски продукции и работата пред, а и зад камера я пленява. Харесва ѝ идеята, че толкова много хора се обединява около една цел, като пчелички, които жужат и се трудят за общата пита с мед.

Затова и е изключително важно да си отговорен в този занаят, да си професионалист, разяснява Кочева.

Неслучайно се гневи искрено, когато се намери някой, който да сложи катран в кацата мед, най-често по линия на шуробаджанащината

И все пак трудът ни – смята Стефания – трябва да е невидим, това е добре свършена работа, защото разказаната с лекота история, било тя и драматична, е истински въздействащата.

"Човек може би трябва да е малко по-разсъдлив, да не се пуска по плоскостта на омразата и злословеното. Може би ще е много по-лесно, ако подхождаме с малко повече любов във всяко едно отношение – във всичко и с всеки, ако се обичаме. То от нас тръгва, ако себе си обичаш. (…) Ето тогава със сигурност биха с променили нещата. Това не е някаква романтична мисъл, не са празни приказки, аз абсолютно вярвам във всяка една дума от това, което казвам за любовта. Ако се обичаме повече, всичко ще ни върви по-леко. Ще ни е по-лек животът, ще ни е по-леко да сме хора и по-леко ще минаваме през трудностите си", казва още Стефания Кочева, за която основната движеща сила е любовта към себе си. Отсъства ли тя – появяват се страх, срам, злоба, агресия, завист.

За смисъла на здравословния егоизъм и изкуството, като терапия; за самостоятелната работа на актьора и стъпването му в образ; за моделирането на персонажите и психоанализата, която преминава през актьора, а и през публиката по време на един спектакъл, филм или сериал; за "Тревожност"-та и за работата на Стефания в продъшкън офиса на "Рамбо" 5 в Киноцентъра в Бояна; за това колко е полезно да знаеш как работи всъщност машината кино и какви микровселени крие в себе си – чуйте в звуковия файл.

Снимки: Елена Спасова, Петър Петров, Мария Саботинова, личен архив
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Stinky Mango: режисьорката Ина Сотирова с типично ямайска история

Ина Сотирова сама се нарича " булмайска " режисьорка. Българката от десетилетие живее на екзотичния остров, където създава и преподава кино. Късометражният ѝ игрален филм Stinky Mango разглежда темата за мъжката емоционалност и социалните стереотипи. Главен герой в историята е баща, който губи съпругата си. Докато се опитва да прикрие болката от..

публикувано на 31.08.25 в 15:12
Созопол

Градът на спасението – в образи и звуци

"Семейно радио" излъчва от Созопол по време на Празниците на изкуствата "Аполония". В предаването може да чуете: • Защо се завърнах в Созопол и как ще съхраним духа на времето? – разговор с Тодор Георгиев , секретар на читалище "Отец Паисий 1896" в Созопол – за кариерата, семейството и изборът на сцената на живота.

публикувано на 30.08.25 в 15:29

Комикси и истории в картинки. Полската графична традиция разказва

Надежда Московска разговаря с автора и преводач на комикси Ненко Генов за истории в картинки и за полската графична традиция.  Обсъждат се повече или по-малко превеждани знакови издания като поредицата за белия козел, която се намира във всеки полски дом, ключови форуми и събития, посветени на комикса в Полша като "Комиксова Варшава", както връзките..

публикувано на 30.08.25 в 12:20
temida

Хайде като в Тексас!

В редакция "Хумор и сатира" обикновено се доверяваме на родното, особено за кулинарията, но за заплетени, дългогодишни проблеми не бихме отхвърлили и чуждестранни решения. Например за някои заплетени, дългогодишни проблеми в съдебната система решението  може би ще открием зад океана. Подробности и указания в неделя веднага след новините в 18 часа, за..

публикувано на 29.08.25 в 16:30

"Режисирани" картини: Румен Рачев с изложба в Пловдив

Румен Рачев представя днес в галерия "Червеното пони" експозиция от 16 живописни платна . Те са изпъстрени с характерната за него естетика, с типичните музикални и фигурални композиции и пейзажи. Негов възторжен почитател е Найджъл Кенеди . През 2000 г. Румен Рачев оформя обложката на диска му, с който музикантът печели музикалната награда..

публикувано на 29.08.25 в 16:27