Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

С името Стефан в изкуството

Играещият Стефан Мавродиев и животът – тази продънена каца

Театърът е общ, жив организъм и там няма място за грубости между хората – на сцената няма как да стане

Стефан Мавродиев
Снимка: kultura.bg

Името Стефан означава "венец", но Стефан Мавродиев твърди, че не обича венците – трънени или лаврови.

Актьорът, режисьор и поет празнува своя имен ден в"„Артефир", за да представи мемоарната си книга "Стефан Мавродиев. Играещият човек", създадена в съавторство с Огнян Панов.

"Аз говоря не за Стефан Мавродиев, а за всеки човек. Връзката между хората става чрез игра", казва актьорът, за когото изкуството е възпитателно средство и начин на общуване.

На сцената човек има възможността да изрази себе си, да внуши своето отношение към най-важните житейски въпроси, по думите на Мавродиев.

Това, което се е случвало преди, се случва и сега, но хората не са готови за тази повторяемост, смята актьорът.

В своята мемоарна книга Мавродиев говори за българския театър, за българското кино, за българските актьори, режисьори, художници, композитори и за живота в изкуството.

"Исках да разкажа за времето, за хората, които срещнах, за средата, която ме понесе и която оформи моето мислене. Разказвам за времето – с всичките му компоненти", споделя той.

Цели времена изчезват, заменени от нови времена, а по пътя човек преживява загуби. Мавродиев си спомня за своите учители Методи Андонов, проф. Стефан Сърчаджиев, за годините във ВИТИЗ, където се формират големите таланти на българските кино и театър – Стефан Данаилов, Катя Паскалева, Милен Пенев.

"Театърът е общ, жив организъм и там няма място за грубости между хората – на сцената няма как да стане. Всичко се вижда на сцената", казва Мавродиев.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

100 години Славянска библиотека в Прага

Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка, директор на Славянската библиотека в чешката столица и Силвия Дерибеева от Чешкия център, домакин на събитието в България говорим за безценния библиотечен фонд и колекциите на специализираната..

обновено на 17.09.25 в 17:04

Фестивалът "Пиеро 2025" – с фокус върху сценографията

От 23 до 29 септември Стара Загора ще бъде домакин на традиционния Международен кукленотеатрален фестивал за възрастни "Пиеро" . За участие в тазгодишното 14-о издание имаше 68 кандидати за селекция на фестивала. От тях в конкурсната програма са включени осем спектакъла на български театри, както и на чуждестранни трупи от  Испания, Италия,..

публикувано на 17.09.25 в 16:45
Кадър от филма „Кралица Марго“

Кралски величия: френско кино през септември

Френският институт в България представя и тази есен впечатляваща филмова програма, която подготвя зрителите за тазгодишното издание на Фестивала на френския филм в рамките на Киномания в края на ноември. От 12 до 27 септември ще бъдат представени филми, посветени на исторически събития и необикновени съдби на монарси...

публикувано на 17.09.25 в 16:33
Йорданка Белева

"Божията милост" – най-новата книга на Йорданка Белева

Има книги, които човек приема като живи същества. Тази е такава. Смълчава и трогва, заради вътрешната храброст да се пише искрено. Все по-рядко срещано, все по-изчезващо качество. След последната страница ти се иска да я прегърнеш. Разказите тук са чиста обич. Без нито един фалшив тон. И с милост към живота.  Катя Тодорова Тези кратки..

публикувано на 17.09.25 в 16:10

“Любоф” на Ивайло Христов откри 43-тата “Златна роза”

“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския драматург Алексей Слаповски “От червения плъх до зелената звезда”. Характерното фрагментарно писане на автора е изведено като разказ-мозайка за комичното в несъвършенствата, обратите и големите..

публикувано на 17.09.25 в 16:03