В ритъма на танцовото кино с режисьора и хореограф Коста Каракашян

Тялото е перфектният инструмент – за изразяване, за любов, а някъде там явно и за война, но най-вече за живот. То говори, премълчава, предизвиква, танцува. То понася, не издържа, винаги е на ръба, а и често много далеч от него. То е наше, а ние сме него.

Едва ли има човек, който е гледал филми като "Мръсни танци", "Флашданс", "Божествени тела", "Брилянтин", "Треска в събота вечер", "Футлуз", а дори и сцената от "Криминале", и не е искал поне за миг и той да се развихри в ритъма на танца.

Затова и в "Кино с думи" стана дума за танцовото кино, което има общо с тези примери, но не точно. Разбира се, думата взе правилният човек за това – Коста Каракашян, хореограф, режисьор, активист, един от основателите на "Фокус Кино Танц", а и един от двамата български младежки дилетанти към ООН.

През 2019 година той работи върху "Поглед от ръба" – сайтспесифик танцов филм, чиято цел е да представи културното наследство на България от новаторска гледна точка. Завършил е Колумбийския университет в Ню Йорк именно със съвременен танц и магистратура - Човешки права във Венеция. Участва е в телевизионни формати, снима, пише, режисира и използва гласа си за социален активизъм. Вече има и своя танцова трупа, създава имърсив спектакли и непрекъснато събужда сетивата, чувствата и емпатията у хората.

От петгодишен танцува спортни танци, но след като попада в Dancing stars Виетнам, вече на 18, започва да осъзнава какво означа един танц да бъде облечен в костюми и сценография, да бъде заснета и подсилена хореографията в него, той да е този, който обслужва цяла една история. Това е и моментът, в който разбира, че танцът и режисурата са нещата, с които иска да се развива.

Всяко танцуващо тяло прави коментар и се завява, а самият танц може да бъде истинска провокация и да буди различни, противоположни реакции у хората, смята Коста Каракашян. Важно за него е да създава изкуство, което така да завладява публиката, че да поддържа вниманието ѝ от мига на своето начало до самия си край. Освен че един спектакъл или филм трябва да е по своему нестандартен, трябва и историята в него да предизвиква автентични емоции, на мнение е хореографът и режисьор.

В днешния модерен свят, в който киното става все по-технично, а визуалният език – все по-бърз и динамичен, Коста се завръща към идеята за хората, на които може да повярва и чрез които може да вникне в разказаната история. Този киноезик прилага и в имърсив спектаклите, които режисира – близкия кадър, където лицето, на което е изписано всичко, цялото преживяване, е в основата.

"Много е интересна тази смесица от кино и спектакъл, защото и в двете ти насочваш погледа на зрителя към това, което мислиш, че е най-ключово", обяснява той и разказва:

"Танцовото кино като жанр е нещо малко по-експериментално, което произлиза през 40-те от Мая Дерен – тя е режисьор, който решава да експериментира с хореографски похвати в монтажа в киното. Тя си позволява да използва ритъма на тялото за монтаж, примерно да започне кадър как танцьорът си вдига крака във въздуха и да монтира към същото движение на нова локация. Неща, които вече приемаме за даденост, но тогава са били много голям експеримент всъщност. Как може, да кажем, концепцията за движение да води от кадър в кадър, и оттам нататък много хореографи имат интерес към камерата точно за да запечатат нещо, което те са създали на сцена. Виждат обаче, че не е достатъчно просто да хванеш камерата и да снимаш като за архив една хореография, а има нужда от повече режисьорска и операторска мисъл, за да може този танц да изглежда по някакъв въздействащ начин."

В такъв случай каква е ролята на танца в традиционното кино? Какво означава да си танцов режисьор и защо от наградите "Оскар" е премахната категорията за танцова режисура? Защо в танцовото кино, а и в киното въобще, има хореография пред и зад камерата? Кога и как присъства музиката в танцовото кино и какво дава свобода при работата с нея? А и защо ако има танц в походката на човек, в ръкостискането му с друг, музиката е тази, която слага всичко на мястото му? Какво за дебюта си като режисьор в "нормалното кино" – както го нарича самият той – разказва Коста в "Кино с думи" и как започва съвместната му работа с продуцентката Нура Ал Кадри? Как се хореографират актьори и къде са границите на разкрепостеността на един артист?

Отговорите на всички тези въпроси чуйте в звуковия файл, в който Коста Каракашян твърди, че "силата на всеки артист е в преживяванията и неговата специфична и дори уникална гледна точка, а не толкова в техническите ми умения".