Всепоглъщащата любов на сцената и на екрана

На всичко сме готови за всепоглъщащата, силна в метафизичните и митичните си измерения любов – смята Дарин Ангелов – защото тя, любовта, е най-великото чувство. Чувство, свързано колкото с живота, толкова и със смъртта. Все пак чрез любов се създава човекът, от любов и умира. А ние, зрителите, сме го гледали как създава изобилие от персонажи на сцената и на телевизионния и киноекран - всичките от любов към играта. Във всичките е обичал, живял, учил и умирал. В крайна сметка говорим за над 50 роли в театъра и киното. Има и един "Аскеер за изгряваща звезда за ролята си на Моцарт в "Амадеус". До неговото име, освен това на близнака му, стои и Народният театър. Постановки като "Хъшове", "Хамлет", "Дон Жуан", "Бурята", "Орфей", "Хага" и още много. Беше човекът с две лица в сериала "Войната на буквите", беше един от "Скъпите наследници", прекара ни през "Порталът" и "Лъжите в нас", беше и "Под прикритие", един от "Летовниците", част от "Емигранти", разказа ни за онзи "Откраднат живот", а и за живот в "Стъклен дом", имаше време, в което и за "Борсови играчи" ни говореше. Умее да ни вълнува с всяка своя поява - независимо дали ще играе, пее, а защо не и да танцува.

Дарин Ангелов е готов да даде всичко от себе си на сцената.

"Има един момент, който е изключително вълшебен за мен. Наистина нещо се случва тогава, той е един много кратък момент – точно в 19 часа, обикновено 19.05, защото винаги даваме реверанс 5 минути на публиката, точно в 19.05, когато започва всеки един спектакъл – някаква магия се случва в един миг. Мига, в който се загасва осветлението в салона и тръгва музиката или съответно осветлението на сцената. Ето там, където се сблъскват тези две енергии – на артистите, които отзад, зад кулисите са заредени, подготвени със съответния арсенал от емоции и чувства, да излязат и да разкажат цял свят, не живот, цял свят за тези час и половина до три, и публиката, която е в очакване да види именно това какво ще им поднесе артистът. Ей тази магия за този кратък миг е нещото, което по някакъв начин може би ме кара да го искам все повече и повече да се занимавам с това изкуство. Но знам, че то наистина действа апокалиптично върху човешките емоции на артиста", каза той в "Кино с думи".

Според Дарин това е безвремието, което артистите създават за зрителите. Зрителите пък са тези, които задават ритъма на спектакъла и тъкмо заради тях той всеки път може да бъде различен. Зрителите подават вибрациите, а актьорите ги улавят и оттам всичко има своето индивидуално начало. Всъщност един зрител може да зададе масовото въздействие на представлението.

"Театърът не е красивата сграда, с плюшените седалки, театърът е онази магия, която се случва между зрителите и актьорите. Зрителят, ако си мисли, че е безучастен в този процес – жестоко се лъже. Истинският театър и самата същина на представлението е точно онзи сблъсък, в който очакването на публиката и намерението на актьорите се срещат и започват да разказват историята", обяснява Ангелов.

Огромна вина, за това той за първи път да поиска да бъде актьор, има Владо Пенев с ролята си в "Нирвана", тогава се заразява с тази страст. Признава обаче, че най-вероятно и кръвта е проговорила, защото е трето поколение актьор.

Дарин Ангелов израства в театъра, който се превръща в естествения му хабитат. Въпреки това е категоричен, че талантът трябва да бъде забелязан, за да можеш артистът да стигне до неговото развитие. На мнение е и че "трябва да гониш онова, което искаш, на всяка цена, с всички позволени средства".

Интересен е емоционалният багаж, който актьорът дърпа със себе си след репетицията и който работи за изграждането на даден образ - процес, който често е денонощен. Той е характер и за киното.

"Чисто от актьорска гледна точка, като начин на присъствие емоционално киното е много сходно с театъра. Но като създаване и процес е диаметрално противоположно. Много често се случва да виждаме актьори, които са изключителни артисти на сцена и да се чудиш това същият актьор ли, когато го видиш на малкия екран. Не искам да влизам в проблема, че тук не се обръща сериозно внимание върху образованието за работа на актьора пред камера, но съм изключително щастлив, че имам възможността и съм имал, дай боже и да имам за в бъдеще, да направя толкова много неща пред камера и да се занимавам с това изкуство", разяснява Дарин и допълва:

"Имаше един период в началото на 2000 година, когато започнаха да се правят едни много силни представления – "Хъшове", "Дон Жуан" и други, в различни театри – и много се залагаше на това актьорската игра в театъра да бъде сходна на кинопринципа. Създаването на постановките беше точно като сцени от филм. Това допринесе за съвременните млади актьори да умеят да работят пред камера и да не театралничат на екрана."

Ангелов казва, че киното много обогатява актьорския арсенал, с който борави.

"В киното мога много повече да се забавлявам, защото знам, че дори да се пошегувам, създавайки една сцена, аз мога да я заснема отново. (…) Иначе, от друга гледна точка, киното ме научи да работя със светлината, което е много важно за актьора."

Както спецификата на работата с осветлението, така и внушението на интонацията и контролът на физиката са от огромно значение в киното.

"Много добре трябва да контролираш гласа си, много добре трябва да контролираш всеки един мускул от себе си, защото ако театърът, да речем, представя един синтез на живота, киното слага микроскоп на този синтез", твърди Дарин Ангелов.

Независимо обаче дали става дума за театър, или за кино, той е твърдо убеден, че не иска да дава отговори с изкуството си, а иска да задава въпроси с него, да провокира и хората да го правят.

Има и ясно изразена позиция за отношението на властта към културата.

"Когато нехаеш за изкуството на една конкретна държава, ти нехаеш за нейното минало, нейното настояще и нейното бъдеще, защото културата и изкуството са носител на наследствената информация на всяка една нация, това е ДНК-то на нацията. (…) Когато ти нехаеш за твоята култура, няма как да те уважават като националност и като народ – обяснява Дарин. – Ние обаче сме длъжни да накараме държавата да започне да ѝ пука за изкуството. Не бива пък и да спираме да се оплакваме", смята той.

Актьорът е щастлив от появата на частните формации и структури, които продуцират и разпространяват театрални спектакли в цялата страна. Пример за това е представлението, в което участва – "От всички страни". Идеята на тези структури е да покажат на държавата, че трябва да се инвестира в стойностно изкуство, което да достига до хората.

Дарин Ангелов описва живота си като пъстър и пълноценен. Казва, че е в етапа от живота си, в който се наслаждава на нощите си, без да прекрачва каквито и да било граници, защото няма нужда от това и защото е доволен от случилото му се дотук.

"Трябва времето да се мери с нощите, които си изживял, защото лично според мен тогава си бил наистина себе си", смята Ангелов. За него нощта е по-истинската и по-красива част от човечеството, в нея хората свалят маските си, спират да се съобразяват и живеят истински.

А защо безцветните хора са тези, които още се търсят и защо най-глупавото нещо, което можеш да направиш със съществуването си, е просто да преминаваш през живота си? Какво си спомня Дарин за времето, когато "не е имало никакво изкуство у нас", и в какво тогава се изразява смелостта на хората да заразят средата със собствения си цвят? Какво за снимките с Майкъл Фасбендър и музикалното ухо на актьора разказва Ангелов? Какво представлява трипластовата лъжа в театъра и защо постановката "Хъшове" е драматургичен феномен?

Чуйте в звуковия файл.