На 2 януари, рождената дата на писателя Айзък Азимов, отбелязваме Деня на научната фантастика.
За завръщането на жанра в настоящето и бъдещето, за съвременните утопии и антиутопии в "Нашият ден" разговаряме с Александър Попов, преподавател в СУ и познавач на научната фантастика.
Утопията е важна част от социалните и литературни науки, част от широото поле на хуманитаристиката.
"Утопията позволява да мислиш за другия възможен свят", казва Попов и допълва, че тя се занимава не само с това, което може да се случи в бъдещето, но и с потенциала на настоящето, както и с възможните светове на миналото.
Под съвременна утопия Попов има предвид последните 60 години, в които се наблюдава лек подем на жанра заради автори като Самюъл Дилейни, Ърнест Каленбах и Урсула Ле Гуин. Това е естетсвено явление след големите антиутопии на ХХ век.
Много от утопичните книги, които Попов изследва, не са преведени на български език, но разглеждат важни теми като климатичните промени, постнеолибералното общество, загубата на биоразнообразието.
Фантастичният жанр като цяло е утопичен, а научната фантастика сякаш се завръща в читателското полезрение в последните години. Някои от най-значимите съвременни фантасти са Тед Чанг и Лиу Цъсин.
Като литературен жанр научната фантастика винаги е събирала около себе си сравнително тясна общност, смята Попов. 60-те и 70-те години, според него, са най-силното време за жанра, а днес по-скоро се търси вярната творческа посока – между литературата и киното.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Филмът на Божидар Стоилков "Линии на времето: Българският модернизъм" предлага нов поглед към наследството на българския архитектурен модернизъм. Той е първата част от поредицата "Архитектурата преди и сега", създадена в сътрудничество с Клуб "Смисъл". В "Какво се случва" филма представят продуцентката му Силвия Куманова и архитект Веселин Алексиев..
Фотограф, разказвач на истории, който живее между България и САЩ. Репортерските ѝ интереси са насочени към истории за миграция, принудителна асимилация, равенство между половете и маргинализирани общности. "Аз съм българо-турски фотожурналист на свободна практика, базиран на Балканите (предимно в България) и Сан Франциско, Калифорния, казва..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и каза: "Тато падна". – така Васко Кръпката си спомня датата 10 ноември 1989 година – Казах: Другарко, много сте се напила! Не може да бъде! Не ѝ взех пари, прибрах се вкъщи и си пуснах "Свободна..
Предаването "Литературата. Начин на упортреба" е посветено този път на полската следвоенна поезия – поетите Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Вислава Шимборска и Тадеуш Ружевич. Разказват повече преводачът Камен Рикев и д-р Кристиян Янев. Чеслав Милош (1911 – 2004), един от най-именитите полски писатели на ХХ век. Дебютира като поет в сп. "Alma Mater..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002 година насам наградите "Златният будилник" се връчват на 1 ноември, но този път церемонията се състоя на друга знакова дата – 10 ноември. Лауреатите се избират чрез пряко гласуване от всички..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
Днес се навършват 36 години от деня, в който Тодор Живков бе свален от власт – акт, който бележи началото на прехода към демокрация и свободата на..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
