На 2 януари, рождената дата на писателя Айзък Азимов, отбелязваме Деня на научната фантастика.
За завръщането на жанра в настоящето и бъдещето, за съвременните утопии и антиутопии в "Нашият ден" разговаряме с Александър Попов, преподавател в СУ и познавач на научната фантастика.
Утопията е важна част от социалните и литературни науки, част от широото поле на хуманитаристиката.
"Утопията позволява да мислиш за другия възможен свят", казва Попов и допълва, че тя се занимава не само с това, което може да се случи в бъдещето, но и с потенциала на настоящето, както и с възможните светове на миналото.
Под съвременна утопия Попов има предвид последните 60 години, в които се наблюдава лек подем на жанра заради автори като Самюъл Дилейни, Ърнест Каленбах и Урсула Ле Гуин. Това е естетсвено явление след големите антиутопии на ХХ век.
Много от утопичните книги, които Попов изследва, не са преведени на български език, но разглеждат важни теми като климатичните промени, постнеолибералното общество, загубата на биоразнообразието.
Фантастичният жанр като цяло е утопичен, а научната фантастика сякаш се завръща в читателското полезрение в последните години. Някои от най-значимите съвременни фантасти са Тед Чанг и Лиу Цъсин.
Като литературен жанр научната фантастика винаги е събирала около себе си сравнително тясна общност, смята Попов. 60-те и 70-те години, според него, са най-силното време за жанра, а днес по-скоро се търси вярната творческа посока – между литературата и киното.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
До 16 октомври в галерия "България" на Българския културен институт - Рим може да бъде разгледана изложбата Viva l’Accademia, която представя селекция от творби на преподаватели от Националната художествена академия в различни направления на визуалното изкуство – живопис, графика, скулптура, плакат, илюстрация, текстил, керамика, дигитални изкуства и..
Неделното издание на " Академия комика " , литературния салон на редакция " Хумор и сатира " , е посветено на Станислав Лем, блестящият полски писател. Роден в Лвов през 1921, Лем е сред най-знаменитите писатели-фантасти в света, с милионни тиражи и преводи на десетки езици. Вероятно най-популярен е романът му "Соларис", но творчеството..
Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски драматурзи, сценаристи и романисти Новица Савич. Премиерата е на 10 октомври и е режисьорски дебют на актьора Явор Борисов. Една комедия, написана с драматургично майсторство и несъмнено познаване на..
Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата за превода на стихосбирката на британския поет Филип Ларкин "Високи прозорци". Българското издание на "Високи прозорци" съдържа стихотворения от всичките книги на Ларкин, включително и..
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а мрачните му романи целят да изследват реалността до степен на лудост. Нобеловият комитет му присъди наградата "за неговото завладяващо и визионерско творчество, което насред апокалиптичен ужас..
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а..
Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата..
Защо според Илиян Василев ситуацията в България – от кризата с боклука в София до войната между прокуратурата и съда – може да бъде наречена Операция..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg