Неда Спасова и мотивите ѝ да обича киното

За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която се опитва да следва примера на героя от разказа, актрисата, която беше Ирина във филма "Защото обичам лошото време" и която е пресъздавала немалко образи на сцената в театър "София", а и на малкия екран.

В ефира на програма "Христо Ботев" Неда Спасова говори за киното, за живота, за времето в нас и извън нас, за даването, което превъзхожда взимането.

Смисълът на изкуството за нея е то да те пробужда отново и отново, да те вдъхновява и да ти дава крила, дори да ти помага по някакъв начин в личния живот.

За дебюта на Яна Лекарска в игралното кино Неда твърди, че е филм, изграден на база вътрешна динамика и действие, а не на тяхната външна проява – физическа или крайно емоционална. Точно това прави и работата ѝ по него приятна, тъй като досега е свикнала да изискват от нея яркост и интензивност. Актрисата казва, че и като зрител има нужда от подобен тип филми – от едни човешки истории, разказани с отсъствието на ярка динамика, които напомнят случващото се в реалния живот.

Неда Спасова определя героинята си Ирина като съвкупност от много различни ситуации от живота на една жена, чиято основна цел е да намери своето си щастие и ако може - и някого, с когото да го сподели.

Филмът "Защото обичам лошото време" повдига въпроса прави ли ни щастливи това, което ни е удобно. А Неда смята, че за да си отговорим на този въпрос и да тръгнем по пътя на щастието, първо трябва да извървим пътеката на самопризнанието на истината за живота си. Важното в случая е и да възприемем миналото като трамплин занапред, в което дори лошото е просто една изходна позиция за нещо по-добро.

За Неда Спасова свободата е в правото на избор. За себе си тя твърди, че е човек, който не конфликтува със света и вижда работата си, особено в театъра, като едно създаване на емоции у зрителите.

Защо сме станали прекалено апатични и как човек може да бъде полезен като дава на другите, но и като се грижи и за себе си? Добре ли е да си егоист в здравословни форми и къде са границите между егоизма и алтруизма, но и между егоцентризма и суетата? Как човек може да се превърне в жертва на доброто си възпитание и кога свръхнетърпимостта може да бъде полезна? А и защо е важен емоционалният момент, в който се намираш, за това как ще възприемеш един "по-особен филм"? Защо киното е вечно и как Неда Спасова преоткрива "Мостовете на Медисън" и защо "Клети създания" я разтоварва, а "Жокера" я хваща за гърлото? В какво се корени магичният реализъм и как се прави извънредна една напълно нормална ситуация? Защо тъкмо италианският режисьор, сценарист и писател Паоло Дженовезе, в чиято театрална адаптация на "Перфектни непознати" участва актрисата, е учебник по писане на драматургия?

За всичко това чуйте от Неда Спасова в звуковия файл.