В предаването "Време за наука" гостува проф. Васил Киров от Института по философия и социология към БАН, за да разгледа един от най-важните въпроси на нашето време: какво е бъдещето на работната сила в контекста на дигитализацията и автоматизацията? Дискусията се проведе под темата "Между машините ще ни заменят и няма хора", а професорът предостави ценен поглед върху дебата.
Проф. Киров припомни значимата публикация от 2013 г. на двама британски учени, която предизвика сериозен отзвук в научните и обществените среди. Според тях значителна част от работните места в САЩ можеха да бъдат бързо автоматизирани. Това предизвика лавина от изследвания и прогнози, които обявиха "края на труда" и прогнозираха масово заменяне на хората с роботи и технологии.
"Тогава много учени казаха, че много бързо голяма част от работните места ще бъдат заменени от автоматизацията", отбеляза проф. Киров.
Въпреки мрачните прогнози, 12 години по-късно реалността показва съвсем различна картина. Според проф. Киров нивата на заетост в развития свят – Западна и Източна Европа, САЩ, Канада – са достигнали най-високите стойности за последните 110-120 години.
"Оказва се, че в някакъв смисъл тези прогнози не са били прави", подчерта ученият.
Една от ключовите критики към ранните изследвания върху автоматизацията е свързана с техния фокус върху конкретни задачи, а не върху професиите като цяло. Способността на машините да изпълняват определени задачи не означава, че цели професии ще бъдат напълно премахнати. Вместо това, професиите се трансформират, адаптирайки се към новите условия.
"Това, че определени задачи могат да бъдат автоматизирани, не означава, че професията ще бъде автоматизирана изцяло", поясни проф. Киров.
Слушайте!
На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..
Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..
Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня? Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..
"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава..
Върху значими проблеми дискутирахме заедно с акад. Богдан Петрунов. Опитен учен, лекар и преподавател, дългогодишен ръководител на Националния център по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
