Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Часът на етиката" – съвместна рубрика на БНР и ИФС

Климатичните промени – между отрицанието и метасолидарността

Проф. Ставру: Има решения, които не са по силите на човека

о. Тувалу
Снимка: Еко новини

В рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" проф. Стоян Ставру разсъждава над правата на изчезващите вследствие на климатичната криза островни държави и други хабитати.

Защо, докато се борим с водната криза, трябва да се вълнуваме от потъването на островната държава Тувалу – или в какво се изразява климатичната солидарност и геополитика?

Проф. Ставру поставя акцент върху очакването богатите държави да спасят някои изчезващи територии. Вече съществува понятието "климатични бежанци" и дори има случаи, в които изчезващите държави предявяват иск за обезщетение заради претърпяното териториално заличаване. Става въпрос за проблем, който се корени в глобалното отношение на човечеството към проблемите на климата.

В този глобален казус става въпрос за така наречената "метасолидарност" – не просто съпричастност към всички живи същества, но към цялата Земя и нейните компоненти.

Проф. Ставру казва: "С развитието на технологиите и увеличаването на населението ни се налага да взимаме все повече решения, които не са от човешки тип – какъв да е климатът или кой от видовете да изчезне. Има решения, които не са по силите на човека, и отговорите са свързани със сериозна критика, натоварване и чувство на вина. Има места, където влиза представата за божественото, където човек по-добре да се откаже да взима решения, защото не може да се справи с последиците."

Тимъти Мортън нарича проблеми като този за климата "хиперобекти". Става дума за теми, които дори да сме силно информирани, не можем да разберем. Проблемът с климата, по думите на проф. Ставру, в различни географски места се изразява по различен начин. Това, което е проблем за едни общества, е надежда за други.

В борбата с климатичната катастрофа важна роля играе и корпоративната пропаганда, която разчита на икономическа и културна инерция, както и на отклоняването на вниманието от същността на проблема.

Отричането на истината за климатичните проблеми е психологически механизъм, който Клайв Хамилтън разглежда в книгата си "Реквием за един вид". Основната причина за това явление е когнитивният дисонанс между знанието за проблема и начина на живот. Знаем, че нещо вреди, но не можем  лесно да се откажем от него. Често или игнорираме информацията, или рационализираме с мисли от типа: "Дори и да се променя, няма да има глобален ефект."

Повече по темата чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Младите срещу тоталитарната система

"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..

публикувано на 10.09.25 в 16:05
Проф. Тодор Кантарджиев

Положението с Covid-19 не е така опасно, както се представя

Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..

публикувано на 10.09.25 в 14:15

Спешната помощ e в криза

Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...

публикувано на 10.09.25 в 13:24

Все по-голяма част от ресурса на публичния сектор се насочва към здравеопазването

Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...

публикувано на 10.09.25 в 12:33
Веска Събева

Нужно ли е да се вдигне потребителската такса за посещение при лекар

Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания.  Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..

публикувано на 10.09.25 в 12:15