В рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" проф. Стоян Ставру разсъждава над правата на изчезващите вследствие на климатичната криза островни държави и други хабитати.
Защо, докато се борим с водната криза, трябва да се вълнуваме от потъването на островната държава Тувалу – или в какво се изразява климатичната солидарност и геополитика?
Проф. Ставру поставя акцент върху очакването богатите държави да спасят някои изчезващи територии. Вече съществува понятието "климатични бежанци" и дори има случаи, в които изчезващите държави предявяват иск за обезщетение заради претърпяното териториално заличаване. Става въпрос за проблем, който се корени в глобалното отношение на човечеството към проблемите на климата.
В този глобален казус става въпрос за така наречената "метасолидарност" – не просто съпричастност към всички живи същества, но към цялата Земя и нейните компоненти.
Проф. Ставру казва: "С развитието на технологиите и увеличаването на населението ни се налага да взимаме все повече решения, които не са от човешки тип – какъв да е климатът или кой от видовете да изчезне. Има решения, които не са по силите на човека, и отговорите са свързани със сериозна критика, натоварване и чувство на вина. Има места, където влиза представата за божественото, където човек по-добре да се откаже да взима решения, защото не може да се справи с последиците."
Тимъти Мортън нарича проблеми като този за климата "хиперобекти". Става дума за теми, които дори да сме силно информирани, не можем да разберем. Проблемът с климата, по думите на проф. Ставру, в различни географски места се изразява по различен начин. Това, което е проблем за едни общества, е надежда за други.
В борбата с климатичната катастрофа важна роля играе и корпоративната пропаганда, която разчита на икономическа и културна инерция, както и на отклоняването на вниманието от същността на проблема.
Отричането на истината за климатичните проблеми е психологически механизъм, който Клайв Хамилтън разглежда в книгата си "Реквием за един вид". Основната причина за това явление е когнитивният дисонанс между знанието за проблема и начина на живот. Знаем, че нещо вреди, но не можем лесно да се откажем от него. Често или игнорираме информацията, или рационализираме с мисли от типа: "Дори и да се променя, няма да има глобален ефект."
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Тема в "Нашият ден" е извършеното преброяване на бездомните хора в столицата. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението и човека при БАН разказва какви са социалните и икономически причини за живот без подслон и с какви трудности и човешки съдби са се сблъскали доброволците в преброяването. Черкезова подчертава, че не е..
Гост в "Тийн Тайм" е PR експертът Атанас Лазаров , който през последните години се е посветил на едно специално дело с благородна кауза. Атанас Лазаров превръща идеите в истории, а историите – в преживявания. Той е трикратен "PR на годината", телевизионен продуцент и създател на лайфстайл и туристически канал Destinations TV. Партньор е на..
В рубриката "Разговорът" ви срещаме с предприемача и визионер д-р Пламен Русев , изпълнителен председател на фондация "Уебит" , който представя новата си книга "Капиталът на доверието" . Изданието разглежда промените в обществото и начина ни на живот в епохата на изкуствения интелект – какво губим, какво печелим и защо именно доверието се..
"И рибар съм, и ловец съм " насочва поглед към спомените и миналото. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев напомнят за маестро Йосиф Цанков, един от основателите на Радио София през далечната 1936 година. Можете да научите и кой се крие зад псевдонима "Ален мак" и кои шлагери са написано от него. Разбира се, става дума за лова на диви свине,..
След първите признаци на зимата и на днешните Международен ден на девиза "Сгответе нещо смело и пикантно", Световен ден без Wi-Fi и Международен ден за солидарност с интерсексуалните хора, Национален ден на капучиното и Национален ден на глупака в САЩ, водещият Антон Митов дава практични и икономични съвети за предстоящите зимни празници. Какво..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
