Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Марина Василева:

Най-големият грях на предходните управления е поставянето на частния и публичния сектор в конкурентна среда

Не трябва държавната политика да работи за още по-голямо разделение на културния сектор

Марина Василева
Снимка: БНР

За културните политики и институции през 2024 и 2025 година в студиото на "Нашият ден" разговаряме с Марина Василева, музикален мениджър, член на УС на БМА и бивш заместник-министър на културата.

Василева започва с думите: "Най-големият грях на всички предходни управления, отделно от политическата турбулентност, е поставянето в конкурентна среда на частния и публичния сектор. Двата сектора работят заедно, съществуват заедно – нелогично е да бъдат поставяни в положение на конкуренция. Това ги прави икономически неустойчиви и компрометира се цялата верига."

Друг голям проблем, по думите на Василева, е създаването на конкуренция между любителските и професионалните изкуства, между дебютиращите артисти и утвърдените имена, както и между иновативните, малки формати и големите фестивали и събития.

"По никакъв начин не бих неглижирала нуждата от съществуването на любителски изкуства. В някои населени места читалището е единственият достъп до култура и там започва развитието на младежи, които после се ориентират към професионалното изкуство", заявява Василева.

"Не трябва държавната политика да работи в посока още по-голямо разделение на културния сектор", казва още гостът.

Всичко, по думите на Василева, се свежда до липсата на стратегия за културата – няма анализ и мониторинг за свършеното.

Василева обяснява ситуацията със създаването на Регистър на свободните артисти. Той ще заработи просто като инструмент за мапинг, поради реквизитите, залегнали в закона, които ограничават разписването на една достатъчно подробна наредба. Василева изразява надеждата редовния кабинет да ревизира в спешен порядък този член на Закона за закрила и развитие на културата.

Над 23 000 са небюджетните организации в сферата на изкуствата и творческите индустрии, като 12 000 от тях са в София. Самоосигуряващите се лица в сферата на културата към април 2023 година са 4 600 души, като тенденцията е за ръст между 15 % и 20 % на година – сега те са над 5 000 и 3 000 от тях са в сценични изкуства. По груби сметки между 40 % и 50 % от доходите им се връщат към държавата, подчертава Василева.

"Тези хора са активни икономически единици и ние нямаме никакво право да замитаме под килима съществуването им", изтъква гостът.  

Според Василева е проява на неуважение към артистите фактът, че държавата осигурява достъп до култура чрез безплатно културно съдържание.

Най-важният държавен инструмент за финансова подкрепа на културата е НФК, който разпределя само 8 млн. лв. годишно. Потенциалните кандидати за програмите на НФК са близо 35 000, като през изминалата година в сесиите са участвали общо 2 000 проекта. Общо в текущите сесии могат да бъдат одобрени между 100 и 300 проекта в зависимост от разпределението на средствата.  

Например през 2024 година за всяка отделна сесия на НФК се явяват между 200-300 кандидатури, като е възможно да бъдат одобрени до 7, пояснява Василева.

Има критично количество и много високо качество на проекти в българския музикален пазар, и то във всички жанрове.

"Има проекти, които се разпродават много добре навън, и нямаме инструмент, с който да ги изкараме", заявява Василева, чието пожелание към новия министър на културата е "здрав гръбнак" и сериозен експертен екип във всички сфери.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Международен фестивал на младите в изкуството "Виа Понтика" навърши пълнолетие

Духовен концерт, юбилейна изложба на студенти по дизайн и постановки по Стефан Цанев са част от програмата на XVIII международен фестивал на младите в изкуството "Виа Понтика", който ще се проведе от 7 до 14 септември в Балчик. "Виа Понтика" значи древен римски път, който преминава покрай Черно море. Фестивалът се реализира с подкрепата на..

публикувано на 06.09.25 в 18:05

Светлина, повече светлина

До 30 септември 2025 година Градската художествена галерия в Пловдив ще бъде домакин на 31-вото издание на "Седмица на съвременното изкуство", организирана от сдружение "Изкуство днес". Темата на тазгодишното 31-о издание е "Светлина, повече светлина", думите се приписват на германския философ и писател Волфганг Гьоте и ако не е сигурно, че..

публикувано на 06.09.25 в 16:10

Браат, няма какво да се обърка!

Това са едни от най-често използваните думи от днешните тийнейджъри. "Няма какво да се обърка" се превръща и в девиз на TRAP Fest – фестивалът за култура, музика и младежка енергия. Това лято той отново събра млади хора от цялата страна с концерти, сцени и незабравими емоции. Създателят на едно от най-новите читалища у нас и организатор на..

публикувано на 06.09.25 в 09:20
Силвия Чолева и Никола Петров

Никола Петров – за контраста между победата и разкайването

Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..

публикувано на 05.09.25 в 15:31
Георги Гоцин в

Георги Гоцин и усещането за свободен дух

Това, което  открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва   Яна Титова за пиесата на  Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...

публикувано на 05.09.25 в 14:23