Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси.
По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази част от либийската държава, която се нарича Бенгази. Той е бил там по покана на най-старото и голямо висше учебно заведение на африканския континент, придружаван от зам.-ректора по международна дейност доц. д-р Янко Христозов. Посещението е организирано от г-н Анастас Терзобалиев, неформален посланик на нашия икономически университет в арабския свят чрез своите бизнес контакти.
Продължаваме да се изненадваме от обстановката в либийския град Бенгази, където по информация от ректора на УНСС проф. Д-р Димитър Димитров бензинът струва 2 цента литъра, а всички световни марки имат магазини.
Ходенето по улиците е съвсем безопасно, но човек трябва да се пази от автомобилните джигити, за които светофар, тротоар и пешеходна пътека са имагинерни понятия. За жалост, обаче придобиването на разрешение за влизане в страната е доста трудно и все още не може да се посещава от туристи.
Оказва се, че в Либия помнят дългогодишното сътрудничество с българските специалисти и предвиждат бъдещо икономическо сътрудничество.
"Либия е интересна държава. Там има две правителства, като обаче и двете говорят за единство и за единна Либия – казва проф. Димитров. – Минали са през гражданската война, но това, което аз видях като страничен наблюдател, е една много бързо развиваща се държава, която се строи буквално наново, с модерни магазини, с усмихнати хора, с много добро отношение към нашата делегация, с прекрасна храна", споделя ректорът на УНСС.
Той разказва за една Либия, различна от нашите представи за враждуващи племена и административен хаос.
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
"Началото на 17 век в Холандия започват първите търгове на изкуство, продажбите там не са случайни, твърде често хората, които купуват имат връзка...
Първи частен музей на изкуството и порцелана отвори врати в дома на художници във великотърновското Ново село. Всъщност това е колекцията на Даниела и..
На днешния 16 януари, в ефира на "Нашият ден" отдаваме почит на една от най-ярките фигури в българската литература – Алек Попов. Роден на тази дата през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg