Останки от римски военни съоръжения от I век откриха в Лом археолози

При археологически разкопки в квартал Калето в Лом, които завършиха в последните дни, на дълбочина около 7,5 метра, са открити стени и ровове на римски отбранителни съоръжения от I век след Христа, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" на БНР ръководителят на разкопките гл. ас. д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей при БАН.

"С най-ранното римско присъствие се свързва крепостна стена, пред която се намират три рова. Те са част от лагер на римска военна част, настанила се тук през първата половина на I в. По-късно върху тях е изграден нов лагер от втората половина на I в. От него е проучена постройка, за която се предполага, че е била римска казарма за войници или конюшня. Размерите на тези казарми са с дължина над 30 метра и широчина 10 метра. В северния край на постройката се намира по-малко помещение, което е служило за дом на офицер. 

В казармената постройка са открити множество вносни керамични съдове, основно от Южна Галия, бронзови предмети и монети. Този военен лагер е опожарен при военно нападение през 80-те години на I век след Христа", разказа Владислав Живков. По онова време, допълва той, днешен Лом е бил граница на Римската империя с Дакия и укрепленията са служели за охрана на тази граница. 

През II век римляните са завладели провинция Дакия и Лом престанал да бъде граница, но пък съществувал като вътрешно селище в империята и пристанище на река Дунав. През вековете крепостните стени са били разрушавани и изграждани отново няколко пъти при Първото българско царство, а също при Второто българско царство. По време на Османското владичество тези стени са ограждали Турската махала на Лом. Откритите при разкопките през тази година в Лом стени на отбранително съоръжение са рядко срещани в Долен Дунав находки от първата половина на I век след Христа, коментира Живков.

При разкопките е открит и глинен под от XI век преди Христа със счупени парченца от съдове от онова време по него. Тази находка е още от края на късната бронзовата епоха и се смята, че е остатък от културата Балей-Орсоя, населявала тези места в онова далечно време. При изкопни работи около разширяването на болницата в Лом през 60-те години на миналия век е открита и друга находка от културата Балей-Орсоя – глинена урна с останки от починал тогава човек. Настоящото откритие е второ и свидетелства, че по онова време на мястото на днешен Лом е имало древно селище с прилежащ некропол, заявява Живков.

Археологът съобщава, че в квартал Калето в Лом археологически разкопки се правят от 1986 година до 1990 година, а след това от 2018 година до 2024 година без прекъсване всяко лято или есен. Първоначално ръководител е местният учен и археолог Валери Стоичков, а след смъртта му наскоро те са поети от д-р Владислав Живков.

При тези разкопки освен някогашни сгради и отбранителни съоръжения са открити много антични предмети – конски амуниции, украшения, кръстове, глинени съдове и т.н. Само през тази година са открити около 400 находки, които ще постъпят във фонда на Историческия музей в Лом, където ще се съхраняват. Тази 2025 година, според него, отново ще кандидатстват за финансиране, за да приключат цялостното проучване на района.

Целия разговор на Ани Костова с д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей към БАН от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – Национален археологически институт с музей при БАН