При археологически разкопки в квартал Калето в Лом, които завършиха в последните дни, на дълбочина около 7,5 метра, са открити стени и ровове на римски отбранителни съоръжения от I век след Христа, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" на БНР ръководителят на разкопките гл. ас. д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей при БАН.
"С най-ранното римско присъствие се свързва крепостна стена, пред която се намират три рова. Те са част от лагер на римска военна част, настанила се тук през първата половина на I в. По-късно върху тях е изграден нов лагер от втората половина на I в. От него е проучена постройка, за която се предполага, че е била римска казарма за войници или конюшня. Размерите на тези казарми са с дължина над 30 метра и широчина 10 метра. В северния край на постройката се намира по-малко помещение, което е служило за дом на офицер.
В казармената постройка са открити множество вносни керамични съдове, основно от Южна Галия, бронзови предмети и монети. Този военен лагер е опожарен при военно нападение през 80-те години на I век след Христа", разказа Владислав Живков. По онова време, допълва той, днешен Лом е бил граница на Римската империя с Дакия и укрепленията са служели за охрана на тази граница.
През II век римляните са завладели провинция Дакия и Лом престанал да бъде граница, но пък съществувал като вътрешно селище в империята и пристанище на река Дунав. През вековете крепостните стени са били разрушавани и изграждани отново няколко пъти при Първото българско царство, а също при Второто българско царство. По време на Османското владичество тези стени са ограждали Турската махала на Лом. Откритите при разкопките през тази година в Лом стени на отбранително съоръжение са рядко срещани в Долен Дунав находки от първата половина на I век след Христа, коментира Живков.
При разкопките е открит и глинен под от XI век преди Христа със счупени парченца от съдове от онова време по него. Тази находка е още от края на късната бронзовата епоха и се смята, че е остатък от културата Балей-Орсоя, населявала тези места в онова далечно време. При изкопни работи около разширяването на болницата в Лом през 60-те години на миналия век е открита и друга находка от културата Балей-Орсоя – глинена урна с останки от починал тогава човек. Настоящото откритие е второ и свидетелства, че по онова време на мястото на днешен Лом е имало древно селище с прилежащ некропол, заявява Живков.
Археологът съобщава, че в квартал Калето в Лом археологически разкопки се правят от 1986 година до 1990 година, а след това от 2018 година до 2024 година без прекъсване всяко лято или есен. Първоначално ръководител е местният учен и археолог Валери Стоичков, а след смъртта му наскоро те са поети от д-р Владислав Живков.
При тези разкопки освен някогашни сгради и отбранителни съоръжения са открити много антични предмети – конски амуниции, украшения, кръстове, глинени съдове и т.н. Само през тази година са открити около 400 находки, които ще постъпят във фонда на Историческия музей в Лом, където ще се съхраняват. Тази 2025 година, според него, отново ще кандидатстват за финансиране, за да приключат цялостното проучване на района.
Целия разговор на Ани Костова с д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей към БАН от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Национален археологически институт с музей при БАН
Конкурс за гимназисти, студенти, докторанти и краеведи обявиха от Центъра по българистика с Лекторат по български език, литература и култура при Мелитополския университет, Украйна. Това стана по време на ежегодните Дни на България, които Центърът организира в периода между 14 февруари, Успение Кирилово, и 11 март, рождената дата на Софроний..
Условията в космоса са много различни от тези на земята, при които ние се раждаме и живеем целия си живот и към които целият ни организъм е силно приспособен. Безтегловността е първият фактор, който е различен и с огромно значение за цялостното човешко здраве и физиологическите и психологически функции. Вторият фактор е изолацията в едно..
Мечтая да пътувам толкова често, че служителите на летището да ме питат "Накъде този път". И с Александър Александров-Алекс е така. Той е певец, радио и телевизионен водещ и неуморим пътешественик. Музикалната му кариера започва благодарение на композитора Развигор Попов, който е автор на повечето му песни. Алекс има пет издадени албума,..
"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва информацията, която идва от околния свят чрез нашите сетива. Тя се обработва от мозъка и дотук е сходството с компютъра. Може да се спори за обема и бързината на обработването на тази информация, но..
Като почитател на бавното живеене пътуващият писател Бойка Велинова предпочита да странства по света без да е обвързана с туристическа агенция и да е част от група. Тя и съпругът ѝ Стоян са обиколили 123 държави на шест континента предимно със самостоятелно организирани пътешествия. По телефона от Испания, където живее в последните години, Бойка..
"Да летиш с плавници" на режисьорката Мария Аверина неотдавна беше избран за най-добър български документален филма на фестивала Master of Art в София...
В рубриката "Културен код" на предаването Terra Култура гостува маестро Константин Илиевски – главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското..
Вървиш, не спираш, силуети на хора се движат около теб, но ти чуваш само неговия глас. Превзел те е. Говори ти за старата любов, която е като сън,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
