Има една известна метафора, която гласи, че не бива да започваш да копаеш кладенец, когато си вече жаден. В контекста на водните ресурси в България това твърдение придобива буквално значение. Макар страната ни да разполага с пресни водни запаси, климатичните промени и екстремното засушаване създават нови предизвикателства.
По покана на посолството на Израел у нас, Дани Грийнвалд, управител на департамента по възстановяване на водните запаси в Израел, сподели ценен опит от страната си, която успешно се справя с хроничния недостиг на вода. Израел, разположен в пустинен район, е успял да изгради иновативни подходи за управление на водните ресурси.
"Голяма част от нашите изобретения са резултат от нуждата. Израел винаги е имал недостиг на вода", разказва Грийнвалд. Той подчерта, че в България проблемът с водата може да е свързан с недостатъчната осъзнатост за важността на този ресурс. "Изграждането на водна инфраструктура изисква време, но често това осъзнаване идва чак в криза."
Един от ключовите подходи на Израел е пречистването на отпадъчните води. "Ние решихме да използваме пречистената вода за напояване в земеделието. Ако разполагаш с даден тип вода, но не знаеш как да я използваш, трябва да инвестираш в собствени проучвания и експерти", допълва Грийнвалд. Той също така посочва, че минералната вода е уникален ресурс за България, който може да намери място на световния пазар.
Един от акцентите е и образованието на децата. "В Израел имаме множество образователни програми за пестене на вода, които започват още от детската градина. Така изграждаме култура на устойчивост."
Архитект Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство представи интерактивна карта на термалните бани в България. "Баните са важна част от културната ни идентичност и са уникални. Целта на картата е да събере информация за всички работещи и неработещи минерални бани, така че хората да могат лесно да ги посещават", споделя Захариев.
Той отбелязва, че има редица добри примери за функциониращи бани, като тези в Хасковските минерални бани, село Ягода, Якоруда и Панагюрище. "Термалните бани могат да бъдат както туристическа атракция, така и средство за възстановяване и грижа за здравето", добавя архитектът.
Слушайте!
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
