2025 година ще бъде една от най-топлите, откакто се води статистика, защото прагът на повишаване на температурата от 1,5 градуса по Целзий ще бъде преминат, съобщиха от британската метеорологична служба в края на 2024 година. Прогнозата на експертите за 2025 г. показва, че тя вероятно ще бъде една от трите най-топли в историята, като средната глобална температура ще бъде с около 1,4 градуса над прединдустриалните нива, след 2024 и 2023 г. Това е "отрезвяващо събитие в историята на климата", тъй като светът временно задминава границата, отвъд която се очакват най-тежките последици от климатичните промени.
"Живеем в много интересен период. Глобалното затопляне се разви, на моменти се забързва, на моменти – забавя, което е в резултат на различни цикли. През 2024 година прескочихме границата от 1,5, която бяхме поставили за ограничение на глобалното затопляне до 2050 година. От 2019 година всяка година е по-топла от предходната.
Това е в резултат не само на човешкия фактор и това, че индустриалната дейност бълва парникови газове, тук се включват едни обратни връзки, които забързват процеса, например топящият се пермафрост във високите ширини изпуска метан, който също е парников газ, арктическият океан все по-бързо се топи и прогнозите са, че до края на този век няма да има Северен ледовит океан.
В следващите до 50 години ще има големи промени. Според експертите поне още 1000 години ще продължи глобалното затопляне, ако не се включат други непредвидими фактори като вулканичното изригване, което би намалило тази тенденция на затоплянето", прогнозира в ефира на "Следобед за любопитните" доц. Елисавета Пенева от Физическия факултет на СУ "Климент Охридски". Наскоро, припомня тя, в Исландия имаше вулканични изригвания.
Прогнозата за 2025 година да е топла колкото отминалата 2024 или малко по-прохладна. На фона на глобалното затопляне, според доц. Пенева, могат да се случат най-различни регионални аномалии, като нехарактерните наводнения в Дубай или дъждовете в Северна Африка т.е. така наречените "екстремни явления" през следващите години ще станат норма.
Това глобално затопляне влияе и на Черно море, като то се оказва едно от най-бързо затоплящите се морета, съобщава доц. Елисавета Пенева. Освен по-топли води, според нея, се променя и солеността им, което създава условия за промени и във флората и фауната на Черно море. В момента се разработва методика, която ще позволи на специалистите да прогнозират как ще се развият процесите в океаните до края на 21-ви век, съобщи в предаването "Следобед за любопитните" доц. Елисавета Пенева.
Цялото интервю на Ани Костова с доц. Елисавета Пенева от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – ЕПА/БГНЕС и БНР
Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман..
С комедията на Шекспир "Напразни усилия на любовта" Арт театър ще отбележи 94-тия рожден ден на проф. Надежда Сейкова. Тя е режисьор на спектакъла. А..
Тази вечер, от 19 ч. в Артиум център Несебър , посетителите ще имат възможността да се пренесат в Париж. В морския град се готви концерт, вдъхновен от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
