Безпокойството на един учител в епохата на ИИ

"Една от чудовищните последици на навлизането на генеративен ИИ в класната стая е бавното умъртвяване на личността на човека. За нас – възрастните, учените, опитните хора – рискът да загубим мнението и предпочитанията си звучи като абсолютна фантастика. Но дали е същото за онези, израснали в свят, в който ИИ може да мисли и да се изразява вместо тях? Ако днес запиташ ChatGPT за мнение по един философски проблем и го приемеш, нищо не пречи утре да го попиташ за второ, трето и т.н. Увлечеш ли се в това, заминава си и възможността сам да оформяш своя вкус, да допускаш грешки и да се учиш от тях, да опитваш (нали оттам идва думата "есе") да се доказваш и да оформиш усещане за себе си, което не се опира на зависимостта ти от някого или от нещо. Страда и способността ти да избираш, а ще припомня Сартр: избирайки за теб самия, правиш избор и за цялото човечество. Потръпвам от мисълта за такова човечество, което не може само̀ да поеме отговорност за себе си."

Това е откъс от текста "Защо ChatGPТ ме безпокои", написан преди година от гимназиалния учител Васил Лозанов.

Как се променя ролята на учителя днес при заявената функция на училището да образова и възпитава, а и кой трябва да преформулира ролята му – хората, които "работят на терен", или "назначените проблеморазрешители"?

Във "Време за наука" разговаряме с Васил Лозанов, преподавател по философия и зам.-директор на Испанската гимназия.

Темата за образованието и тази за ИИ вървят паралелно, като, по думите на Лозанов, много от размишленията му, написани преди една година, са станали още по-актуални.

"Всеки, който си мисли, че изкуственият интелект не присъства в живота на учениците, е дотолкова в грешка, колкото и този, който си мисли, че ИИ е обсебил живота им. За съжаление все повече, започва да ни изглежда, че развитието е в посоката на обсебването", заявява Лозанов.  

Учителят не отрича, че ИИ има потенциал да бъде инструмент за подобряване на живота и на образованието, но подчертава, че той остава заплаха за онези, който ще се пуснат по "лесната пързалка на удоволствието".

Лозанов споделя резултатите от ученическо есе на тема ИИ. Докато някои размишления на подрастващите звучат наивно, други са по-скоро смущаващи по отношение на връзката между човешкото и технологичното.

Гостът говори за отчуждаването между ученици и учители – процес, който се засилва под влиянието на ИИ.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: