"Една от чудовищните последици на навлизането на генеративен ИИ в класната стая е бавното умъртвяване на личността на човека. За нас – възрастните, учените, опитните хора – рискът да загубим мнението и предпочитанията си звучи като абсолютна фантастика. Но дали е същото за онези, израснали в свят, в който ИИ може да мисли и да се изразява вместо тях? Ако днес запиташ ChatGPT за мнение по един философски проблем и го приемеш, нищо не пречи утре да го попиташ за второ, трето и т.н. Увлечеш ли се в това, заминава си и възможността сам да оформяш своя вкус, да допускаш грешки и да се учиш от тях, да опитваш (нали оттам идва думата "есе") да се доказваш и да оформиш усещане за себе си, което не се опира на зависимостта ти от някого или от нещо. Страда и способността ти да избираш, а ще припомня Сартр: избирайки за теб самия, правиш избор и за цялото човечество. Потръпвам от мисълта за такова човечество, което не може само̀ да поеме отговорност за себе си."
Това е откъс от текста "Защо ChatGPТ ме безпокои", написан преди година от гимназиалния учител Васил Лозанов.
Как се променя ролята на учителя днес при заявената функция на училището да образова и възпитава, а и кой трябва да преформулира ролята му – хората, които "работят на терен", или "назначените проблеморазрешители"?
Във "Време за наука" разговаряме с Васил Лозанов, преподавател по философия и зам.-директор на Испанската гимназия.
Темата за образованието и тази за ИИ вървят паралелно, като, по думите на Лозанов, много от размишленията му, написани преди една година, са станали още по-актуални.
"Всеки, който си мисли, че изкуственият интелект не присъства в живота на учениците, е дотолкова в грешка, колкото и този, който си мисли, че ИИ е обсебил живота им. За съжаление все повече, започва да ни изглежда, че развитието е в посоката на обсебването", заявява Лозанов.
Учителят не отрича, че ИИ има потенциал да бъде инструмент за подобряване на живота и на образованието, но подчертава, че той остава заплаха за онези, който ще се пуснат по "лесната пързалка на удоволствието".
Лозанов споделя резултатите от ученическо есе на тема ИИ. Докато някои размишления на подрастващите звучат наивно, други са по-скоро смущаващи по отношение на връзката между човешкото и технологичното.
Гостът говори за отчуждаването между ученици и учители – процес, който се засилва под влиянието на ИИ.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Точно сто години след рождението на писателя Генчо Стоев говорим за шедьовъра му – "Цената на златото", и за историческата памет, интерпретирана от перата на писателите ни. Заедно с професорите Евдокия Борисова, Пламен Антов, с писателя Деян Енев, журналиста и поета Божидар Грозев и докторанта от Шуменския у-т "Константин Преславски" Валентина..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..
От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..
Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..
2024 г. донесе значителни промени в пазара на недвижими имоти в България. Според доц. Мирослав Владимиров, икономист и член на борда на директорите на..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg