Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Наследството на Джейн Гудол живее чрез програмата Roots & Shoots

| обновено на 08.10.25 в 09:57
Снимка: acebook/rootsnshootsaction.bg

Природозащитничката и световно признат експерт по шимпанзетата Джейн Гудол почина преди броени дни на 91-годишна възраст.

В предаването "Време за наука" координаторът на програмата Roots & Shoots в България, Албена Попова от Института "Джейн Гудол", разказва как мисията на световноизвестната приматоложка продължава да вдъхновява нови поколения.

"Roots & Shoots е може би най-важната мисия от един момент нататък в живота на Джейн Гудол," споделя Албена Попова. През 90-те години в Танзания Джейн среща група деца, които са дълбоко разтревожени от средата, в която живеят. Вдъхновена от подкрепата, която самата тя е получила от своята майка, Гудол осъзнава, че най-доброто, което може да направи за тях, е да ги окуражи сами да предприемат действия за промяна към по-добро.

Целта на програмите Roots & Shoots е именно тази – децата да бъдат подкрепени в мечтите си да живеят в един по-добър свят, но същевременно да разберат, че тези мечти изискват труд, постоянство и лична отговорност, за да се превърнат в реалност.

Днес тази инициатива вече е факт и в България. По думите на Попова, основната ѝ идея е учители, педагози и ръководители на различни образователни школи или общности да се включат в промяната на средата около тях. Това може да бъде класната стая, кварталът или друга местна общност.

"Важно е тези хора да въвличат и други от общността, за да изградят заедно начин на мислене и на живот, при който, когато пораснат, децата да бъдат личности, за които фразата 'не зависи от мен' не съществува," подчертава Албена Попова.

Чрез тази философия наследството на Джейн Гудол продължава да живее — в младите хора, които вярват, че промяната започва от самите тях.

Слушайте! 


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Промените в образователната система

Разговор за промените в образователната система и въвеждането на религията в учебните програми. Трябва ли и може ли да се преподават добродетели? Как присъстват религиозните текстове в учебния материал до момента? Кой ще преподава? Кои други промени, предвиждани от Министерството на образованието и науката, могат да се окажат трудни за прилагане? Ще..

публикувано на 08.10.25 в 09:25

От рибар ловец става ли?

Един от стереотипите за живеещите на морския бряг е, че те са рибари. Разбира се, това не е вярно, част от тях са рибари, друга част са ловци, а има и такива, които са хем ловци, хем рибари. Такива варненци, 2000 на брой, в петък отпразнуваха 136-ата годишнина на Сдружението "Ловно рибарско дружество – Варна". Честването бе и грандиозно, и..

публикувано на 06.10.25 в 16:25

Колкото по-рано се открие едно туморно образование, толкова по-лесно е лечимо

В Комплексен онкологичен център (КОЦ) Пловдив прилагат международните стандарти за намаляване усложненията от химиотерапията при лечение на рак. Доктор Василена Куманова-Чочева (на снимката в текста) , специалист-онколог, с над 10-годишен опит разказва в предаването "Следобед за любопитните". "През последните години лечението на..

публикувано на 06.10.25 в 15:10

Българският принос в изучаването на Антарктида – 4 епизод: Местообитанията, птичето разнообразие и микрофлората на повърхностните води

В последния четвърти епизод ще чуете разказите за работата на сеизмологът Гергана Георгиева, орнитологът доктор Боян Мичев и биологът доц. Светослав Димов. Какво показват резултатите от работата на първата сеизмологична станция на остров Ливингстън в този епизод разказва гл. ас. д-р Гергана Георгиева, която е преподавател в катедра "Метеорология..

публикувано на 06.10.25 в 13:45
Доктор Стефания Каменова

Изложба в Природонаучния музей разкрива възможностите на геномиката

"Природата все още не е разкодирана, но ние учените продължаваме да работи за това, защото това са въпроси свързани най-вече с опазване на биоразнообразието. Наистина можем да говорим за геномна революция, защото за първи път ние изследователите и еколозите имаме на разположение един набор от инструменти, които можем да наречем геномни и те не са..

публикувано на 04.10.25 в 17:40