Алкохолна зависимост – коментар в Lege Artis на данните за България за 2024 година на психиатъра д-р Иван Добринов, началник на Шесто мъжко отделение в Държавната психиатрична болница в Раднево.
Колко пием, какво пием и наистина ли сме сред най-големите любители на алкохола в Европа става ясно от проучване на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България.
94% от българите споделят че консумират алкохол – 97% от мъжете и 90% от жените у нас пият спиртни напитки.
Най-предпочитана е бирата, последвана от спиртните напитки – уиски и домашна ракия. След явните фаворити следват водка, ракия и узо, закупени от магазина
Много е важно да правим разлика между трите качествено различни състояния в международната квалификация на болестите – употреба, злоупотреба и зависимост, подчертава д-р Добринов.
Употребата няма телесни, социални и психически вреди. Вредната употреба, от друга страна, е повтаряща се и води до проблеми.
"За разлика от зависимостта при вредната употреба човек може волево да се контролира, да не увеличава количествата, да коригира поведението си", уточнява специалистът.
При зависимост контролът прогресивно се нарушава.
Тревожните наблюдения на д-р Добринов са свързани с повишаване на комбинираната злоупотреба сред младите хора: "Напоследък има много пациенти, които комбинират наркотици от групата на стимулантите с твърд алкохол, много често придружена с хазартна зависимост."
Развитието на човешкия мозък продължава до 25 годишна възраст. При един тийнейджър не са формирани всички механизми за преценка и действие, по думите на д-р Добринов, според когото социалните условия предразполагат към ранна злоупотреба с алкохол.
"При прогресивна болест, каквато е алкохолизмът, колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-добри са прогнозите и толкова по-малки са пораженията", казва д-р Добринов.
По думите на психиатъра човек експериментира с цел постигане на лесно психическо подобрение. Алкохолът забавлява, сваля задръжките на тревожността, задейства механизъма на възнаграждението, до момента, в който решението се превърне в болест.
Няма как да определим при кой човек ще се развие зависимост, заявява д-р Добринов, но допълва, че съществува генетична предразположеност.
Превенцията е много важна, но при нас тя почти напълно отсъства, изтъква специалистът.
Информацията не променя поведението. Промяната трябва да дойде от ценностната система и мисленето.
В България липсва система за обхват – медицински услуги, помощ по отношение на вторичните телесни повреди, до които води алкохолизмът, детоксификация, овладяване на кризите на абстиненция.
В периода на абстиненция основното лечение е медикаментозно. Ключова е психо-социалната рехабилитация, но такива програми у нас липсват. Вариантите са човек да плаща високи цени в частни програми или сам да се мъчи да оцелява, заявява д-р Добринов.
Друг проблем е липсата на програми за ресоциализация, което води до завръщане в порочния кръг на болестта.
Съществуват групи за взаимопомощ, но те изискват активност и постоянство от страна на всеки болен, защото алкохолизмът е прогресивна и регресираща болест.
"Както за алкохолизма, така за наркоманиите и поведенческите зависимости няма държавни структури. В момента ситуацията е пълен хаос, няма логична последователност и липсват цели структури, които са ключови – рехабилитационни програми, програми за ресоциализация, програми за непълнолетни. Колкото по-рано се интервенира, толкова по-добри са прогнозите", казва д-р Добринов.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Бракът между представители на различни християнски деноминации може да бъде предизвикателен, но не е невъзможен. Днес ще ви покажем това. Как различията в религиозните празници и обичаи могат да бъдат преодолени чрез взаимно уважение и разбиране? Когато партньорите говорят открито за своите религиозни убеждения и очаквания, се избягват недоразумения..
Във "Време за наука" насочваме внимание към темата за киберсигурността на тийнейджърите. Как да помогнем на юношите, които често знаят повече от нас за онлайн пространството, да се предпазят от рискове – питаме Константин Веселинов , основател и управляващ директор на CENTIO, компания с над 20-годишна история, фокусирана върху киберсигурността...
Учебната година започна и за 405 български неделни училища по света, според статистиката на МОН. Какъв е пътят към утвърждаването на българския език като част от образователните системи на други държави и към приемането му за матуритетен? Как могат да си сътрудничат лекторите по български език в чуждестранните университети и учителите в..
"Образование без цел" – така е озаглавено новото изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ). То показва резултатите на средните училища в страната с фокус върху най-слабо представящите се. Зорница Славова от ИПИ коментира в "Нашият ден" събраните данни. Славова заявява: "Видяхме примери на образование, което е без цел и като..
Защо протестират родителите срещу идеята за въвеждане на предмета "Добродетели и религии" и как гледат на предлаганите от МОН промени в началния час на учебния ден, забраната на мобилни телефони в училище и идеята за включване на природните науки в матурата след 7 клас – разговор в "Нашият ден" с Давид Кюранов от Асоциация "Родители"...
Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и..
"Букварко" е образователен проект, който превръща българската азбука в музикално приключение. Той представлява колекция от 30 оригинални песни, които..
Петър Георгиев Рей е завършил НАТФИЗ. От 1991 г. живее и твори в Канада. В последната година се е установил в Берлин. Той е мултижанров творец актьор,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg