Алкохолна зависимост – коментар в Lege Artis на данните за България за 2024 година на психиатъра д-р Иван Добринов, началник на Шесто мъжко отделение в Държавната психиатрична болница в Раднево.
Колко пием, какво пием и наистина ли сме сред най-големите любители на алкохола в Европа става ясно от проучване на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България.
94% от българите споделят че консумират алкохол – 97% от мъжете и 90% от жените у нас пият спиртни напитки.
Най-предпочитана е бирата, последвана от спиртните напитки – уиски и домашна ракия. След явните фаворити следват водка, ракия и узо, закупени от магазина
Много е важно да правим разлика между трите качествено различни състояния в международната квалификация на болестите – употреба, злоупотреба и зависимост, подчертава д-р Добринов.
Употребата няма телесни, социални и психически вреди. Вредната употреба, от друга страна, е повтаряща се и води до проблеми.
"За разлика от зависимостта при вредната употреба човек може волево да се контролира, да не увеличава количествата, да коригира поведението си", уточнява специалистът.
При зависимост контролът прогресивно се нарушава.
Тревожните наблюдения на д-р Добринов са свързани с повишаване на комбинираната злоупотреба сред младите хора: "Напоследък има много пациенти, които комбинират наркотици от групата на стимулантите с твърд алкохол, много често придружена с хазартна зависимост."
Развитието на човешкия мозък продължава до 25 годишна възраст. При един тийнейджър не са формирани всички механизми за преценка и действие, по думите на д-р Добринов, според когото социалните условия предразполагат към ранна злоупотреба с алкохол.
"При прогресивна болест, каквато е алкохолизмът, колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-добри са прогнозите и толкова по-малки са пораженията", казва д-р Добринов.
По думите на психиатъра човек експериментира с цел постигане на лесно психическо подобрение. Алкохолът забавлява, сваля задръжките на тревожността, задейства механизъма на възнаграждението, до момента, в който решението се превърне в болест.
Няма как да определим при кой човек ще се развие зависимост, заявява д-р Добринов, но допълва, че съществува генетична предразположеност.
Превенцията е много важна, но при нас тя почти напълно отсъства, изтъква специалистът.
Информацията не променя поведението. Промяната трябва да дойде от ценностната система и мисленето.
В България липсва система за обхват – медицински услуги, помощ по отношение на вторичните телесни повреди, до които води алкохолизмът, детоксификация, овладяване на кризите на абстиненция.
В периода на абстиненция основното лечение е медикаментозно. Ключова е психо-социалната рехабилитация, но такива програми у нас липсват. Вариантите са човек да плаща високи цени в частни програми или сам да се мъчи да оцелява, заявява д-р Добринов.
Друг проблем е липсата на програми за ресоциализация, което води до завръщане в порочния кръг на болестта.
Съществуват групи за взаимопомощ, но те изискват активност и постоянство от страна на всеки болен, защото алкохолизмът е прогресивна и регресираща болест.
"Както за алкохолизма, така за наркоманиите и поведенческите зависимости няма държавни структури. В момента ситуацията е пълен хаос, няма логична последователност и липсват цели структури, които са ключови – рехабилитационни програми, програми за ресоциализация, програми за непълнолетни. Колкото по-рано се интервенира, толкова по-добри са прогнозите", казва д-р Добринов.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена. Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..
За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..
На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..
Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..
Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" ви срещнахме с Ирена Методиева – жена, която води една от най-трудните битки: за живота си, за..
На Световния ден за информираност за аутизма се проведе открит разговор за предизвикателствата, пред които са изправени хората с аутизъм, както и за..
На Световния ден за информираност за аутизма бе проведен открит разговор за предизвикателствата, с които се сблъскват хората с аутизъм, както и за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
