Културният център на Софийския университет и Институтът за съвременно изкуство–София организират блиц-кръгла маса "Визуалните: грамотност, изкуство, култура" с участието на художници, куратори, преподаватели и студенти, както и с випуска на School4artists 3/2024. Модератор и автор на формата е Лъчезар Бояджиев.
Идеята на блиц-кръглата маса е да въведе многобройни, но кратки и бързо изказани възгледи и заявления по темата за визуалната грамотност от страна на група участници, които нямат предварително подготвени изказвания, но имат солиден опит в работа с визуалното в света днес. Модераторът действа динамично и посочва участниците, като им задава въпроси и настоява да получи бързи импровизирани, но компетентни отговори.
Визуалната грамотност – ключът към разбирането на съвременния свят
Всеки ден очите ни се сблъскват с безброй образи – от рекламни кампании и инфографики до изображения и видеосъдържание в дигиталните платформи. Тези визуални елементи играят съществена роля във формирането на общественото мнение, поведенческите модели и дори културните и политическите нагласи. В този контекст визуалната грамотност се превръща в едно от най-важните умения за съвременния човек. Именно на тази тема беше посветена блиц-кръглата маса „Визуалните: грамотност, изкуство, култура“, организирана от художника Лъчезар Бояджиев, който в ефира на "Нашият ден" представи своята гледна точка за значението на визуалната грамотност в модерния свят.
Какво представлява визуалната грамотност?
Според Лъчезар Бояджиев визуалната грамотност се различава съществено от всички останали видове грамотност – езикова, научна, музикална. Тя не е вродена способност, а придобит набор от инструменти за ориентация в заобикалящия ни свят. Разбирането на визуалните кодове и символи изисква умения, които помагат не само за възприемането на изображенията, но и за тяхното критично осмисляне.
"А-фантазия" – феноменът на невъзможността за визуализация
В рамките на кръглата маса Бояджиев въвежда концепцията за "А-фантазия" – термин, който добива популярност през последните няколко години. Този феномен се отнася до факта, че приблизително един на 50 души не притежава вътрешно око и не може да визуализира образи в съзнанието си. Например, ако някой му каже да си представи зелена ябълка, той няма да успее да я "види" мисловно.
Различните хора визуализират по различен начин – някои могат да си представят обекта с изключителна детайлност, докато други възприемат само абстрактно представяне на образа. Онези, които изобщо не могат да визуализират, мислят концептуално, като за тях думата "ябълка" е много по-значима от самия ѝ образ. Това откритие предизвиква интересни въпроси относно начина, по който хората разбират и интерпретират визуалната информация.
Диалог или многолог?
Лъчезар Бояджиев подчертава, че неговата цел не е просто диалог, а "многолог" – разговор с множество гледни точки, който да обогати разбирането за визуалната грамотност и нейната роля в съвременното общество. В свят, доминиран от визуални послания, способността да ги тълкуваме и анализираме е от решаващо значение за критичното мислене и културната ни ориентация.
Слушайте!Семейството Тони и Надежда Йорданови от Мездра са собственици на млада винарна тип "шато" в близост до града. Любовта към виното е първият импулс на Тони Йорданов да прави вино и дълги години това занимание е само хоби, финансирано от другите дейности на семейството – зеленчукова ферма, хотел в гр. Мездра, създаване и управление на ВЕЦ. Днес..
Неделното евангелско четиво за Петата неделя от Великия пост на пръв поглед няма нищо общо с честваната на този ден светица — преподобна Мария Египетска. Вгледаме ли се обаче по-обстойно ще намерим един общ елемент. И в текста от св. евангелист Марк, и в житието на светицата са разкрити човешките слабости. Заедно с доц. Венцислав Каравълчев,..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо техните съдебни системи са причината, за да излязат хората на улиците . Когато една съдебна система е превзета, можем да видим как може да бъде използвана. В Турция, например, една журналистка, с..
Село Глава се намира в община Червен бряг, плевенска област. Селото е създадено в края на XIV в. и носи името от това време. Една от легендите за името е, че поради благоприятните условия в местността, хората изкарвали на паша добитъка си там и поставили на кол череп на животно, който да служи като ориентир. Главата на животното се превърнала в..
В разговор с Ивайло Стефанов за предаването "Аларма" по Програма "Христо Ботев", Виктор Лилов, правозащитник и издател говори обстойно за случаят на саудитския дисидент и журналист Абдулрахман Ал-Халиди, намиращ се вече четвърта година затворен в центъра за задържане на чужденци в софийският квартал Бусманци. Абдулрахман Ал-Халиди е дисидент и..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg