Механизмите, които трябва да подпомагат финансово държавните театри, почти не работят. Културните политики са в някаква агония, а е необходимо да се обърне внимание на потребностите на всеки един културен институт, за да може той максимално добре да изпълнява своята функция.
Това смятат директорката на Театрална работилница "Сфумато" проф. Маргарита Младенова и директорка на Благоевградския драматичен театър "Никола Вапцаров" Маргарита Мачева.
С натрупан известен скепсис и ясното съзнание, че промените не биха могли да настъпят бързо, те очакват от новия кабинет на Министерството на културата да спои жиците на неработещите механизми и най-вече да постави големите и малките театри в страната на един кантар – но не като финансиране и формула на управление, а като доверие към необходимостта те да съществуват.
Надеждата им е да има по-устойчиво правителство, което да изгради стабилен процес, а новият министър на културата да стъпи на това, което е ценно и да го продължи, където има лоши практики – да ги парира.
Културата не е кампания, тя е процеси – на мнение са проф. Маргарита Младенова и Маргарита Мачева.
Самият театър е взаимодействие. При едно представление има две страни и консенсус между тях – между тези, които предават енергия, и тези, които я възприемат. Има уговорка, има ситуация на представяне и гледане.
Театралното изкуство несъмнено е мощен инструмент за комуникация и изразяване на човешките емоции, мисли и идеи. То отразява живота във всичките му проявления – от големите исторически събития до най-интимните моменти от индивидуалния свят на човека.
Театърът е мост между миналото и настоящето, между различните култури и цивилизации, всеки етап в историята на човечеството намира отражение в театралните представления.
Въпросът е обаче как тези етапи се отразяват на процесите в самия театър. Предизвикателство ли е да създаваш театър, особено когато вместо за културни политики се говори предимно за скандали, пари и двете взети заедно? Защо се получава така, че театърът ни е коментиран в общественото пространство по-често тъкмо през скандалите и изказването на публично недоволство, отколкото през художествените му търсения и постижения?
Все така актуална ли е към днешна дата темата за театрална реформа? Доколко тя е свързана с финансирането и преструктурирането на културните институти и доколко – със състоянието на театралната инфраструктура; с политиките към човешкия ресурс, рефлексията на художествените факти и публиките; с разпознаването на работещите механизми за поощряване на високо художествено качество; със стратегиите към новите явления в ежедневието на театъра?
Чуйте целия разговор с Маргарита Младенова и Маргарита Мачева в звуковия файл.
На улица "Мадона ди Кампильо" в аристократичния квартал в Рим, там, където някога се е помещавала Българската академия за изкуство и култура, днес ни посреща домът, който съхранява спомени, озарен от очакването за музика. Това всъщност е Българският културен институт – наследството на световноизвестния ни оперен певец Борис Христов, което все още..
В рамките на "Синелибри" за първи път на 26 октомври от 19 часа в РЦСИ "Топлоцентрала" ще видим филма на Деляна Манева по разказа на Алек Попов "Пътят на охлюва". Сценарият е работен дълго от двамата. В ролите са Михаил Билалов, Касиел Ноа Ашер, Мартина Апостолова и Дона Вълова. Филмът е късометражен. Ето и анотацията му: "Гергьовден. Войната в..
На 23 октомври 2025 година в Музея на хумора и сатирата в Габрово се откри изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на художника и карикатурист Борис Димовски. Защо в Габрово? Защото художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се нарича музеят) – "изографисал" е в стила на габровския..
Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които одухотворяват материята. Зрителите наричат платната ѝ живи, а критиците обясняват феномена с това, че те са пространства, в които светлината се въплъщава в живописна структура, вдъхновена от пейзажите..
С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Експозицията включва 233 произведения с акцент върху габровските шеги и подчертава приноса на Димовски за основаването и развитието на музея. Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?..
От 15 август до 15 ноември в сградата на Кръстник Колчовия хан в Регионалният етнографски музей "Етър" е експонирана изложбата "Новото ценно: Съвременно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg