Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българското царско семейство и покровителството на Първото училище по художество

Академията в Княжество и Царство България

6 февруари е важна дата в историческата хроника на Националната художествена академия в София. На този ден през 1896 година княз Фердинанд подписва указа за основаването на Държавното рисувално училище. Така започва началото на една от най-значимите институции в културната история на България, която изиграва решаващо въздействие върху изкуството в страната ни.

Антон Митов (1862-1930). Портрет на княз Фердинанд IЕкспозицията "Академията въ Княжество и Царство България" разказва тази история чрез архивни документи, фотографии, материали от периодичния печат и артефакти в галерия "Академия". Амбициозният проект е плод на двугодишна изследователска дейност по темата, която все още остава непроучена в дълбочина.

Експозицията се стреми да даде отговор на въпросите: Каква е ролята на княз (цар) Фердинанд в първите години от съществуването на Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия)?; Как Дворецът присъства в първите художествени изложби, организирани в салоните на Държавното рисувално училище?; Каква е ролята на Цар Борис III и Царица Йоанна в развитието на Държавната художествена академия в периода между двете световни войни?; Какво включва постъплението на предмети от царската колекция в Музейната сбирка на Художествената академия през 1947 година, представящо се в изложбата за първи път?

Проектът на архитекта Александър Смирнов, спечелил конкурса през 1906 г.
Екипът на проекта разяснява:

"В разказа за изграждането на новоосвободена България появата на висше рисувално училище на предела между XIX и ХХ век има съществено значение. Когато на 14 октомври 1896 г. в една малка невзрачна постройка на столичната улица "6-ти септември" се провъзгласява откриването на висшето училище по художество, носещо скромното име Рисувално, едва ли някой предполага какво решаващо въздействие ще има то върху изкуството в страната ни през следващите десетилетия. Преименувано години по-късно на Държавна художествена академия, то успява да запази и брани докрай позицията си на хегемон в художествения живот в Царска България.

Иван Мърквичка (1856-1938). Портрет на княгиня Мария Луиза, ок. края на 90-те години на XIX в.Подкрепата на българската корона през първите десетилетия от съществуването на Художествената академия е от изключително значение за нейния просперитет. Близката връзка между царското семейство и институцията датира от периода на нейното основаване и продължава до средата на 40-те години на ХХ век, като монарсите следят нейното развитие с жив интерес. В дворцовия живот, където науката и изкуствата са на висока почит, Художествената академия, този нов за страната ни културен институт, заема специално място. В дните на тежки изпитания и грижи за запазването и цялостното обединение на българския народ, амбицията и интелектуалната енергия на монарсите за насърчаването и процъфтяването на изкуствата имат съществена роля за мястото на българската култура в рамките на европейското духовно пространство."

Настоящата изложба представя неизследвана към днешна дата тема, свързана с историческото развитие на Художествената академия от момента на нейното основаване до средата на ХХ в. и ролята на българското царско семейство в нейния живот.

Изложбата се осъществява в рамките на музейната програма на Националната художествена академия, която се занимава с изследователски проекти, свързани с музейната ѝ колекция, историята на Художествената академия и различните исторически периоди на българското изкуство.

Експозицията "Академията въ Княжество и Царство България" се открива на 6 февруари в 18.00 часа в галерия "Академия" и може да бъде разгледана до 9 март 2025 г.

Куратор: д-р Милена Балчева-Божкова, уредник на музейната сбирка на НХА

Ритуалният комплект, с който княз Фердинанд I полага основите на главното здание на Държавното рисувално училище през юли 1906 г. Махагон със сребърен обков. Автор на проекта: Харалампи Тачев.

Екип на изложбата:

Милена Балчева-Божкова (куратор и ръководител на проекта), Младен Врабчарски (дизайн на експозиционното пространство), Ненко Атанасов (дизайн на рекламните материали), Росен Тошев (фотографии), Силвия Варадинова-Пападаки (реставрация), Емилия Колева (реставрация), Силвия Милославова (редактор), Димитрина Спасова (връзки с обществеността), Виктория Йорданова (сътрудник) и Елисавета Драгомирова (сътрудник).

Сигнален ловен рог – подарък за цар Фердинанд
Проектът се реализира под почетния патронаж на Техни Величества Цар Симеон II и Царица Маргарита и в партньорство с Фондация "Свети Пимен Зографски – Национална художествена академия", Държавна агенция "Архиви" и Българска телеграфна агенция и с подкрепата на Национална галерия, Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Фонд за опазване на историческото наследство "Цар Борис III и Царица Йоанна", Централна библиотека на Българската академия на науките, Национален политехнически музей, Регионален исторически музей – София, Галерия "Джуркови" и Институт "Лист" - Унгарски културен институт в София.

Снимки - Национална художествена академия

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Емил Янев, Маргарита Бойчева и Еленко Касалийски (отляво на дясно)

Един следобед сред вкаменения лес

В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..

публикувано на 27.11.25 в 17:35

Какво са превеждали и чели българите от първата половина на XIX век

Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856).  Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..

публикувано на 27.11.25 в 17:05

Сливенският театър представя спектакъла "Боряна" в София

Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес -   ние не си даваме сметка, че нашият избор има..

публикувано на 27.11.25 в 16:25

Четирима художници с изложба в галерия "Стубел"

Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство.  Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..

публикувано на 27.11.25 в 16:13

Любовта като най-голямото бедствие в "Примадони"

На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..

публикувано на 27.11.25 в 15:50