Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българското царско семейство и покровителството на Първото училище по художество

Академията в Княжество и Царство България

6 февруари е важна дата в историческата хроника на Националната художествена академия в София. На този ден през 1896 година княз Фердинанд подписва указа за основаването на Държавното рисувално училище. Така започва началото на една от най-значимите институции в културната история на България, която изиграва решаващо въздействие върху изкуството в страната ни.

Антон Митов (1862-1930). Портрет на княз Фердинанд IЕкспозицията "Академията въ Княжество и Царство България" разказва тази история чрез архивни документи, фотографии, материали от периодичния печат и артефакти в галерия "Академия". Амбициозният проект е плод на двугодишна изследователска дейност по темата, която все още остава непроучена в дълбочина.

Експозицията се стреми да даде отговор на въпросите: Каква е ролята на княз (цар) Фердинанд в първите години от съществуването на Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия)?; Как Дворецът присъства в първите художествени изложби, организирани в салоните на Държавното рисувално училище?; Каква е ролята на Цар Борис III и Царица Йоанна в развитието на Държавната художествена академия в периода между двете световни войни?; Какво включва постъплението на предмети от царската колекция в Музейната сбирка на Художествената академия през 1947 година, представящо се в изложбата за първи път?

Проектът на архитекта Александър Смирнов, спечелил конкурса през 1906 г.
Екипът на проекта разяснява:

"В разказа за изграждането на новоосвободена България появата на висше рисувално училище на предела между XIX и ХХ век има съществено значение. Когато на 14 октомври 1896 г. в една малка невзрачна постройка на столичната улица "6-ти септември" се провъзгласява откриването на висшето училище по художество, носещо скромното име Рисувално, едва ли някой предполага какво решаващо въздействие ще има то върху изкуството в страната ни през следващите десетилетия. Преименувано години по-късно на Държавна художествена академия, то успява да запази и брани докрай позицията си на хегемон в художествения живот в Царска България.

Иван Мърквичка (1856-1938). Портрет на княгиня Мария Луиза, ок. края на 90-те години на XIX в.Подкрепата на българската корона през първите десетилетия от съществуването на Художествената академия е от изключително значение за нейния просперитет. Близката връзка между царското семейство и институцията датира от периода на нейното основаване и продължава до средата на 40-те години на ХХ век, като монарсите следят нейното развитие с жив интерес. В дворцовия живот, където науката и изкуствата са на висока почит, Художествената академия, този нов за страната ни културен институт, заема специално място. В дните на тежки изпитания и грижи за запазването и цялостното обединение на българския народ, амбицията и интелектуалната енергия на монарсите за насърчаването и процъфтяването на изкуствата имат съществена роля за мястото на българската култура в рамките на европейското духовно пространство."

Настоящата изложба представя неизследвана към днешна дата тема, свързана с историческото развитие на Художествената академия от момента на нейното основаване до средата на ХХ в. и ролята на българското царско семейство в нейния живот.

Изложбата се осъществява в рамките на музейната програма на Националната художествена академия, която се занимава с изследователски проекти, свързани с музейната ѝ колекция, историята на Художествената академия и различните исторически периоди на българското изкуство.

Експозицията "Академията въ Княжество и Царство България" се открива на 6 февруари в 18.00 часа в галерия "Академия" и може да бъде разгледана до 9 март 2025 г.

Куратор: д-р Милена Балчева-Божкова, уредник на музейната сбирка на НХА

Ритуалният комплект, с който княз Фердинанд I полага основите на главното здание на Държавното рисувално училище през юли 1906 г. Махагон със сребърен обков. Автор на проекта: Харалампи Тачев.

Екип на изложбата:

Милена Балчева-Божкова (куратор и ръководител на проекта), Младен Врабчарски (дизайн на експозиционното пространство), Ненко Атанасов (дизайн на рекламните материали), Росен Тошев (фотографии), Силвия Варадинова-Пападаки (реставрация), Емилия Колева (реставрация), Силвия Милославова (редактор), Димитрина Спасова (връзки с обществеността), Виктория Йорданова (сътрудник) и Елисавета Драгомирова (сътрудник).

Сигнален ловен рог – подарък за цар Фердинанд
Проектът се реализира под почетния патронаж на Техни Величества Цар Симеон II и Царица Маргарита и в партньорство с Фондация "Свети Пимен Зографски – Национална художествена академия", Държавна агенция "Архиви" и Българска телеграфна агенция и с подкрепата на Национална галерия, Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Фонд за опазване на историческото наследство "Цар Борис III и Царица Йоанна", Централна библиотека на Българската академия на науките, Национален политехнически музей, Регионален исторически музей – София, Галерия "Джуркови" и Институт "Лист" - Унгарски културен институт в София.

Снимки - Национална художествена академия

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Документален разказ за едно все още неразкрито престъпление

"Писма до… Документален разказ за едно все още неразкрито престъпление" със сценарист и режисьор Николай Поляков се игра в Художествената галерия в Созопол.  Галерия "Прегърни ме" представи проекта с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура по програма "Създаване" 2024.  В спектакъла участват Станка Калчева и Рашко Младенов, а в основата на..

публикувано на 01.09.25 в 16:32
Димитър Недев, Ивелина Петкова, Мария Мира Христова и доц. д-р Маргарит Дамянов (от ляво надясно)

Terra Аполония: Богатото минало и възможното бъдеще на Созопол

Излъчваме от подвижното студио на БНР в Созопол. Капсулата на времето на "Terra Култура" е ситуирана до входа на Археологическия музей в града по време на Празниците на изкуствата "Аполония", които ще продължат до 6 септември. В ефир разговаряме за културното наследство на Аполония и празниците, за подводните и наземни археологически открития..

публикувано на 01.09.25 в 13:05
Олег Чернев - Опа

Созополска среща с актьора и художник Олег Чернев - Опа

Олег Чернев - Опа (общопрактикуващ актьор) е завършил НАТФИЗ и е работил като актьор до началото на демократичните процеси в страната ни. След това напуска сцената и се преориентира в частния бизнес – започва като дистрибутор на печатни произведения, а малко след това става един от първите издатели на списания и вестници от онова време. В последните..

публикувано на 01.09.25 в 12:40
Ние сме земята/ We Are Earth

Изложбите на “Аполония” 2025 – форма на комуникация

Изобразителното изкуство отново постави началото на “Aполония“. Изложбите на 41-вите Празници на изкуствата, които ще останат в Художествената галерия в Созопол до самия край на фестивала – 6 септември, представят големи български творци и млади таланти. Те обединяват класически и съвременни произведения с фокус върху изкуството, като форма на..

публикувано на 01.09.25 в 11:56
Кирил Кадийски

В памет на Кирил Кадийски: Поетът не е нищо повече от преводач на Бога

На 78-годишна възраст в последния ден на август си отиде големият български поет и преводач, есеист, публицист и общественик Кирил Кадийски. Поклонението ще се състои на 2 септември от 11 ч. в столичния храм "Св. Седмочисленици". "Нека бъдем обвинени в идеализъм, но даровитият човек идва по волята на някаква сила. Вярвам, че има Бог –..

публикувано на 01.09.25 в 11:30