На 10 февруари православният свят чества св. Харалампий Магнезийски, покровител на пчеларите. Смята се, че приживе светецът е открил лечебните свойства на пчелния продукт, затова днес се освещава мед.
В Деня на пчеларя в "Нашият ден" разговаряме с Явор Кирилов за историята, проблемите, възможностите и добрите практики на българските пчелари.
Кирилов е посветен на пчеларството вече 31 години, тъй като произхожда от пчеларско семейство и още 7-годишен започва да гледа две семейства пчели.
Пчеларският занаят изисква две неща – да си търпелив и да не те е страх, по думите на госта.
"Пчелите са суперорганизъм и много малко хора го разбират, ако не се занимават това", заявява пчеларят.
Кирилов проявява интерес и към историята на пчеларството по нашите земи. Проучването му започва с търсене на рецептата за медовина. Традициите за производството на напитката са изчезнали у нас, но медовина се е произвеждала в българските земи още в Древността, разказва Кирилов.
Най-добрият период за пчеларството в България настъпва след Освобождението, когато цар Фердинанд дава тласък на модерното разборно пчеларство. 30-те години занаятът у нас е бил толкова развит, че Ататюрк изпраща турските пчелари на обучение в България.
В Европа се отглежда видът европейска медоносна пчела, но в света има цели 32 000 вида пчели. Само четири вида от тях дават мед, а само два се отглеждат от хората. Медоносната пчела е много ефективна в опрашването.
Кирилов заявява, че цената на меда не се е променила, но цената на всички консумативи за производство е скочила значително, което затруднява производителите.
Друг проблем за пчеларите е отравянето на пчелите. Държавата разрешава пръскане с опасни препарати, които в дългосрочен план са вредни за цялата екосистема, по думите на Кирилов.
Още за предизвикателствата пред пчеларите у нас, както и рецептата за медовина – чуйте в звуковия файл:
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
