Сценарист пише за себе си като режисьор, така определя процеса по създаване на филма "Плът" Димитър Стоянович. Режисьорският му дебют е един от три български филма, селектирани за международния конкурс на 29-ия София филм фест.
В него именно плътта, незаобиколимата човешка плът, казва последната си дума. Прави го в една история за известната преводачка от японски език Надежда, университетски преподавател в разцвета на силите и опита си, която научава, че има туморно образувание. Разбира го заедно с дъщеря си – 30-годишната Евгения, водеща в най-гледания телевизионен канал. В отношенията между тях, както в отношенията между смъртта и живота, зрителят става свидетел тъкмо на това, което плътта държи да изрече.
"Приемането на философската концепция за края – че не всичко има своето начало, но всичко има своя край – според мен по-скоро носи една доза спокойствие. Поне на мен ми носи, приемайки този факт и разказвайки за една от трудните, но много важни теми на човека и въобще екзистенца на онова, което ни прави хора. Съпротивата, разбира се, е също много трогателна, защо не. Нека се съпротивляваме до дупка, нека да се утешаваме дори с позитивно мислене. Ние винаги си казваме: "Всичко ще се оправи, нищо не е чак толкова страшно!" и е факт – всичко ще се оправи и нищо не е чак толкова страшно, стига да приемеш неумолимия факт на собствения си край. Като, разбира се, филмът въобще не трябва да звучи макабрено. Това е историята на човека, на човешките взаимоотношения. Това е проблем, който се опитваме да разрешим, или пък проблемът да ни разреши нас – вече бъдещите зрители ще си отговорят на въпроса кое според този филм е възможното", каза в "Артефир" Димитър Стоянович.
Историята, която той разказва, стъпва на историята на неговата майка – актрисата Ани Бакалова, която се разболява от коварна болест с летален край.
Една от големите теми в "Плът" е за крехкостта, чупливостта на човешката природа, обяснява режисьорът. Филмът се е посветил много на усещането за света, който спира, когато имаме проблем, а и на това как човекът реагира, когато е изправен пред реална трудност, защото именно тогава той се проявява в своята цялостност.
"На мен винаги са ми били ужасно интересни хората като психология, с цялата им прекрасност и отвратителност", обяснява Стоянович.
Философската концепция, която той измисля и която е проведена през превода на считания за непреводим японски роман от Нобеловия лауреат Юкио Кобаяши, е в посоката на това, че може би единствено плътта е тази, която е честна към нас. Въпросът дали духът може да надделее над тялото и плътта, е въпрос, който всеки от нас си задава постоянно. Затова и филмът сблъсква духа с плътта. Човешката плът, по която единствено можеш да познаеш как е преминал един живот и която не можем да излъжем.
А въпроса за т.нар. "режисьорски дебют" Димитър Стоянович обяснява не с някаква форма на необходимост, а с чисто любопитство. Определя го като естествен процес, за който е бил буквално "наритан" от режисьора, с когото дълги години работи, Лъчезар Аврамов. И макар да не го приема като нещо по-различно от това, което е правил досега, Стоянович решава все пак да експериментира с формата, съдържанието и ритмиката на тези така или иначе дебютна, но и лична история. Заигравката с японската философска линия пък се дължи на интереса му към начина на съществуване на тази цивилизация, която е в сблъсък с нашата, а може и да е в пълна хармония – нищо не трябва да бъде отхвърлено докрай.
Пламена Гетова и Весела Бабинова влизат в ролите на Надежда и Евгения, като във филма виждаме още Юлиан Вергов, Рушен Виденлиев, Рашко Младенов, Меглена Караламбова, Борис Луканов, Диляна Попова и други. Композитор е Живко Петров.
Филмът ще има премиера на 14 март, петък, от 20:30 часа в кино "Люмиер", а след това и още една прожекция в рамките на София филм фест – на 17 март в Дома на киното. Непосредствено ще тръгне и по кината.
Повече за "Плът" режисьорът и сценарист Димитър Стоянович разказва в звуковия файл.
Интердисциплинарният фестивал "Театър на чудесата" се завръща с интригуващи научно-театрални постановки, представяния, дискусии и участници от повече от 15 държави. Мисията му е да ангажиране публиката емоционално и интелектуално, чрез представяне вълнуващи научни теми в сценични формати. Организаторите ще представят сценични формати,..
За първата стихосбирка на Валери Вергилов "Не си отивам кротък" писателят Емил Андреев пише: "Стиховете му са възторжено-тъжни философски песни, изваяни със смазваща езикова вещина. Мъдри и дълбоки, те тътнат като прииждаща вода с бучащия си ритъм от думи и рими. Разтърсваща поезия! Напомня ми за Уитмън, Пенчо Славейков и Елиът." "Това е поезия,..
На книжния пазар се появи изданието "Литературата като книга". В него литературният историк, критик, публицист, издател и преподавател проф. Алберт Бенбасат (на снимката в текста) е подбрал част от своите литературни и издателски изследвания, критика и есета. В книгата откриваме и имената на творци, чиято тежка съдба и творческо наследство са..
От 7 до 13 октомври Ловеч е домакин на традиционния фестивал "Младите в театъра" , който дава възможност за изява на младото поколение в българския театър. Фестивалът води началото си от 1985 година и се провежда всяка нечетна година. Организатор на театралния форум е Драматичният театър "Борис Луканов". Селекционер на спектаклите в..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" разговорът за цените и инфлацията придоби неочаквана посока – към духовното измерение на всекидневието. Докато държавата обмисля глоби за търговци, които необосновано покачват цените си, писателката Лора Младенова насочи вниманието към това как икономическата несигурност променя..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg