Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

60 години Съюз на архитектите в България

Арх. Петър Диков: Развитието на града не е администриране, а перспектива

Развитието на един град се корени в неговата транспортна система, системата на образование, уличната мрежа и връзката между отделните квартали

Арх. Петър Диков
Снимка: UNIART Gallery

За историята на Съюза на архитектите в България (САБ) и предизвикателствата пред съвременните архитекти разговаряме с арх. Петър Диков – председател на УС на САБ по повод 60 години от основаването на съюза.

Българското техническо дружество, създадено през 1885 година в Русе, е едно от първите професионални сдружения в България. През 1893 година е учредено и Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД), което започва дейност като професионална организация. На 17 март 1965 година е създаден САБ, който 60 години работи в полза на професията и на българската архитектура, разказва арх. Диков. Гостът подчертава приносът на арх. Георги Стоилов, първият председател на САБ, който осигурява добро материално и финансово положение на професионалния съюз в условията на социалистическото управление.

Арх. Диков поставя акцент върху някои от основните цели в устава на САБ, които не са се изменили през годините. На първо място сред тях е защитата на достойнството и престижа на архитекта и архитектурата. Арх. Диков отбелязва, че в последните години това достойнство е накърнено, тъй като обществото възприема архитекта като  съучастник в нечисти схеми и презастрояване.

"Аз винаги съм твърдял, че никой досега не е дал точно определение какво значи презастрояване", заявява арх. Диков, който е главният архитект на София в периода 2006-2016 година.

Арх. Диков откроява разликата между жилищните комплекси, дисциплинирали строителството, и строителството на парче в южните райони на столицата – от ж.к. "Манастирски ливади" до ж.к. "Малинова долина".

"Проблемът не е самото строителство, а липсата на елементарни условия за живот – улици, осветление, градски транспорт, училища и детски градини", коментира архитектът и подчертава, че причината е в липсата на цялостен градоустройствен план за тези квартали.

"Ако някой счита, че развитието на София е частното строителство, това не е развитие – това е просто бизнес. Развитието на един град се корени в неговата транспортна система, системата на образование, уличната мрежа и връзката между отделните квартали", казва гостът.

Архитектът допълва: "Развитието на града не е администриране, а перспектива. Нужни са познания за града  и за историята му. Градът е жив организъм. Никой не може да има претенции, че градът започва от него и ще свърши с него. София е един от основните градове в Европа от 3000 години насам и заслужава качествено и добро управление – с идеи и с мисъл какво може да стане в бъдеще."

В момента има осем кандидати за поста на главен архитект на София. Според арх. Диков столицата не се нуждае от администратори, а от хора с идеи за това какво искат да се случи във времето на тяхното управление.

Чуйте целия разговор в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Инж. Габриела Данаилова, директор на ПГ „Васил Левски“ в Горна Оряховица

На учителя с любов: инж. Габриела Данаилова

Семейството на Професионалната техническа гимназия "Васил Левски" в Горна Оряховица – най-старото професионално училище в област Велико Търново, гостува в "Семейно радио" в лицето на директорката инж. Габриела Данаилова. Поканата е отправена от ученици от випуск 1979 година – част от училищната рок банда "Андромеда". Какви професии усвояват и как се..

публикувано на 15.04.25 в 15:03

Образованието отново в спор: Колко дни да може да извинява родителят?

В последните дни българската образователна система отново се оказа в центъра на общественото внимание – този път поводът е предложението да бъде намален броят на дните, в които родителите могат да извиняват отсъствията на децата си по домашни причини. Само преди година Министерството на образованието и науката (МОН) увеличи този лимит от 10 на 15..

обновено на 15.04.25 в 12:31
Гешов (седнал вдясно) при подписването на Букурещкия договор

История през поколенията: Разговор с правнучката на Иван Евстратиев Гешов

В рубриката "Разговорът" се срещаме с Александра Велинова-Морган, правнучка на една от най-значимите фигури в българската история – Иван Евстратиев Гешов . Той е български министър-председател, основател на Българското книжовно дружество и директор на Българската народна банка, като подписът му стои под първата емисия български левове...

обновено на 15.04.25 в 11:54

Пир и пост: Етика на храненето в съвременния свят

Способността да избираме кои искаме да бъдем е свързана с представата за храната като съзнателен избор. Във "Време за наука" проф. Стоян Ставру размишлява върху темата "Храна и етика" , запознава слушателите с понятието "гастрософия" и коментира популярните риалити формати, базирани на готвенето и храненето като индивидуални и социални практики...

публикувано на 15.04.25 в 11:30

Изкуственият интелект в образованието: инструмент или заплаха?

В рубриката "Темата на деня" бе повдигнат въпрос от изключителна важност: как можем ефективно да използваме изкуствения интелект (ИИ) в обучението по финансови и икономически дисциплини? Този актуален проблем беше в центъра на дискусията по време на кръглата маса "Търсещи знание", проведена под патронажа на ректора на УНСС. Представители на..

обновено на 15.04.25 в 11:12