Във време, когато често се работи "на парче", направи силно впечатление пилотната програма "Театър Плюс. Театър. Текст. Контекст", обединила в обща платформа четирима режисьори и един драматург за три последователни сезона. На Камерната сцена на Народния театър "Иван Вазов" се появиха осем спектакъла на Крис Шарков, Стилиян Петров, Катя Петрова и Василена Радева- макар и много различни, те бяха обединени от предварителна лабораторна работа върху текстове и поетики на важни за разбиране на времето ни автори, които разкриха "другото им лице".
Кои са важните моменти на платформата, развити във времето е една от точките в разговора с драматурга Майя Праматарова, която заедно с режисьорите е в основата на идеята "Театър Плюс".
Разговорът започва от самото начало и първите премиери от серията – "Частици жена" от Ката Вебер на Крис Шарков, "Хоро" по Антон Страшимиров на Василена Радева, "Разходка с Гогол" по "Петербургски повести" на Николай Гогол на Катя Петрова и "Антихрист. Глави VIII, X и XI" по Емилиян Станев на Стилиян Петров.
Акцент е последната премиера от платформата – "Музиката на лицето" по драматургични и прозаични текстове на Иван Тургенев на режисьора Стилиян Петров и екип – впечатляващ спектакъл, в който музиката на Петър Керкелов, визуалната среда на Никола Тороманов и актьорското майсторство са в голямо единство и хармония. Десетките персонажи се създават само от три актриси – София Бобчева, Василена Винченцо Коломоец и Валерия Василенко – виртуозни в превъплъщенията си. Неслучайно проф. Людмил Димитров нарича спектакъла театрален "фойерверк".
Последната премиера от платформата е повод да се поговори и за създадената към нея Студентската мрежа, за шанса на стотици студенти не само да гледат, но и да обсъждат премиерните постановки. Организират се дебати, конференции, срещи, които от своя страна провокират нови идеи и проекти.
Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови игри на цветове и форми. В платната се долавя малко носталгия, много свобода, трепет и вълнение. Ще се доловят както ефирните, условно загатнати морски пейзажи, така и чистите цветни композиции на..
Липса на експерименталност в новите български филми, част от 43-тата “Златна роза”, отчитат кинокритиците Геновева Димитрова и Людмила Дякова. Въпреки усещането за отсъствие на полет и ясно заявен глас, те виждат в програмата и филми, които променят. Такива са например “Стадото” на Милко Лазаров, както и късометражните “Eraserhead в плетена торба за..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните условия, които правят възможно обявяването на независимостта през 1908 г.. Две са събитията и процесите, които са важни – Младотурската революция в Османската империя от 1908 г. и формирането на два..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна усетиха това, защото в ума на всеки се зароди по една малка революция, след като преживя на екрана новия филм на Стефан Командарев "Made in EU". Филмът, който разказва за Ива – шивачката,..
На 22 септември 2025 г. се навършва годишнина от кончината на Иван Вазов . Той си отива от този свят преди 104 години в дома си в София. В продължение на четири дни хиляди се прощават с Народния поет, държавник и велик българин в църквата „ Св. Неделя “. На 28 септември 1921 г. Вазов е погребан с военни почести и 101 топовни салюта . По повод..
Георги Донков , журналист в "Журито", и Александър Куманов от "Фондация 42" започват нов медиен проект, в който 36 седмици, всеки вторник в..
Къде е мястото на "Четвъртата революция" в наши дни и какво не знаем за Джон Атанасов? В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" коментира проф. Владимир..
Шестото заглавие в репертоара на Театър "Карлсон" е спектакълът "ПиноККио" по Карло Колоди . Премиерата ще бъде на 23 септември от 19 часа на сцена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
