2
Националният фонд за научни изследвания ще финансира проект на ембриолози за съхраняване на мъжката плодовитост. От 42 проекта ще бъдат финансирани 9, като този на ембриолозите, начело с проф. Пламен Тодоров, е с най-висока оценка – получи 99,5 точки от 100 възможни. За провеждане на изследванията ще бъдат отпуснати 180 000 лева. Проектът е на тема "Криоконсервация и инвитро култивиране на тестикуларни клетки и тъканни фрагменти". В световен мащаб онкологичните заболявания се подмладяват.
Разработва се метод, с който да се върне възможността на момчета, преживели рак, да станат бащи. София и Брюксел са пионери в репродуктивната медицина – ние работим по замразяване на тестикуларна тъкан при онкоболни деца. Първият случай на трансплантирането ѝ беше този януари в Белгия. Успеваемостта на процедурата засега е доказана при маймуни и мишки.
Лечението на рака в повечето случаи включва химио- и лъчетерапия, а те водят до увреждане на сперматогенезата. Затова преди започване на противотуморната терапия пациентите следва да бъдат информирани и да им бъдат предложени опции за запазване на фертилитета. Отсъствието на активна сперматогенеза преди пубертета не позволява замразяването на семенна течност при малки момчета. Вариант при тях е да се получи и криоконсервирана тестикуларна тъкан, съдържаща сперматогониални стволови клетки.
Години по-късно, когато излекуваните вече пациенти са готови да създадат семейство и да имат деца, тъканта се размразява и съхранените герминални клетки се реимплантират в тестисите им. Друга алтернатива е сперматогониалните стволови клетки да бъдат култивирани инвитро и от тях да се получат сперматозоиди, които да се използват. Това е част от по-широка програма за запазване плодовитостта на млади хора, която освен от много други фактори е застрашена и от химио- и лъчетерапията, използвани при раково болните.
При тези терапии наистина се убиват раковите клетки, но се убиват и нормалните. В развитите страни все по-широко навлизат опитите да се запази фертилитетът при младите. Затова е хубаво, преди да пристъпят към по-сериозни терапии при ракови болни или други с автоимунни заболявания, да се погрижат за своя фертилитет, защото след възстановяването си, може да пожелаят да имат деца.
При полово зрелите мъже това не е проблем, но при децата, тези преди пубертета, това е по-трудно поради физиологическото им развитие. При момичетата вече този процес не е експериментален, дори има родени деца, но при момчетата методът все още е експериментален. Необходимо е още да се отработят самите методики и продължават експериментите. Всеки човек носи в организма си стволови клетки, които могат да мутират и да се превърнат в носещи рак, но това е индивидуален процес и въпрос на различни фактори, които влияят на човека", разяснява в ефира на "Следобед за любопитните" проф. Пламен Тодоров – главен ембриолог на България и част от екипа на Института по биология и имунология на размножаването в БАН.
В световен мащаб между 12-15% са безплодните двойки, а в България те са 270 000, информира проф. Тодоров. Причините за това безплодие, според него, са не само биологични, като в почти 50 на сто от случаите проблемите са при жените, а около 30 на сто са проблемите при мъжете, като има и едни 20 процента проблеми и при двамата.
Проф. Пламен Тодоров завършва висше образование в Московската ветеринарна академия през 1988 г. През 1993 г. защитава дисертация по специалност "криобиология", а от 2006 г. е доцент в Института по биология и имунология на размножаването - БАН. В Медицински център "Димитров" работи от създаването на центъра през 1995 г. Съучредител и председател на Българската асоциация по репродуктивна човешка ембриология.
Главен редактор на списание "Ембриология". Първият сертифициран в България главен ембриолог (Senior Clinical Embryologist) от Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE). Специализирал е в Италия, Австрия, Белгия, Германия, Русия и Украйна.
Член е на редица международни научни организации. Има редица научни публикации, голяма част от тях са в реномирани международни издания в областта на асистираната репродукция (Human Reproduction, Fertility and Sterility и др., общ импакт фактор 126). Участвал е с доклади в работата на десетки научни форума у нас и в чужбина. Под негово ръководство успешно са защитени 6 докторантури, 3 текущи докторантури и над 20 дипломни работи.
Разговора на Ани Костова с проф. Пламен Тодоров от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – БНР

Храмът Джогеса e сгушен между небостъргачите в центъра на Сеул и се смята за сърцето на корейския дзен будизъм. Всички пътища водят до него, особено ако се разхождате по оживената улица "Джонгно" или около бившия императорски дворец. Като стражи на религията, пред главната сграда – храма Деунджон, ви посрещат две величествени дървета,..
Опитахме чрез подобна градация да предизвикаме гледните точки на проф. Румен Кастелов. Коментарът на водещия специалист, началник на Клиниката по ортопедия и травматология в МВР болница, определи в началото основните фактори за телесно здраве и добра кондиция на опорно-двигателния апарат. Опитният лекар и хирург постави акценти върху битовите и..
В петък на 14 ноември 2025 г. от 10 часа Физическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" отваря вратите си за всички, които искат да преживеят няколко интересни и ползотворни часа. Ученици, учители, родители, деца, студенти и граждани ще могат да видят, че физиката е увлекателна и интересна, че е престижна наука с многобройни възможности за..
На 12 ноември в Ректората на Софийския университет Факултетът по класически и нови филологии със съдействието на катедра "Испанистика" и катедра "Англицистика и американистика" и Филологическият факултет на Пловдивския университет организираха честване на юбилея на известната българска лингвистка , в рамките на което тя представи новата си книга...
В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми , които реализира музеят днес. Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да..
Войната в Украйна, защо и за кого е важен Покровск, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Тодор Тагарев : За кого е важен..
Поредната стъпка, която МОН предприема, за да се справи с агресията сред учениците, е увеличаване на броя на училищните психолози и педагогически..
Всяка трета събота от ноември традиционно в цяла Европа и у нас царува театърът. Тази година събитието е на 15 ноември в множество театрални пространства..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg