Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как океаните регулират климатичните промени и какво можем да направим?

| обновено на 25.03.25 в 12:55
Мартин Томов
Снимка: Мая Данчева

Световният океан е неизчерпаем източник на ресурси и жизненоважен компонент за климатичната стабилност на планетата. Въпреки това, много от неговите води не попадат под юрисдикцията на конкретни държави, което създава сериозни предизвикателства за тяхното управление и защита. Мартин Томов, координатор на кампанията "Живо Черно море" към "Грийнпийс", говори за значението на океанското споразумение и какво трябва да направи България, за да се ангажира в този глобален процес.

Какво представлява океанското споразумение?

Океанското споразумение, прието от ООН през 2023 г., е исторически документ, който за първи път позволява създаването на защитени зони в международни води, извън юрисдикцията на всяка конкретна държава. Този договор е уникален, защото има за цел да пази природата и океанските екосистеми от човешка експлоатация и разрушение. Преговорите по споразумението продължиха почти 20 години и са насочени към гарантиране на устойчивото управление на глобалните води.

Каква е ролята на България?

България беше една от първите държави, които подписаха споразумението през септември 2023 г., но все още не е ратифицирала документа, което означава, че не е приключила формалния процес на включването му в българското законодателство. Това е важно, защото ратифицирането на споразумението ще даде на България шанс да бъде лидер в опазването на природата и да допринесе за глобалните усилия за защита на океаните. Мартин Томов отбелязва, че ратифицирането е вторият етап от процеса, който изисква сътрудничество между различни министерства, като Министерството на външните работи и Министерството на околната среда и водите.

Защо България се бави с ратификацията?

Според него основният проблем с ратификацията е административен, тъй като процесът изисква координация между различни институции. Томов посочва, че въпреки важността на споразумението, то не получава достатъчно приоритет сред множеството текущи вътрешнополитически и глобални проблеми. Това забавяне се отразява на възможността България да бъде част от глобалния усилия за опазване на океаните и да изиграе важна роля в международната екологична дипломация.

Какво е значението на океаните за климатичните промени?

Мартин Томов подчертава, че океаните играят ключова роля за регулирането на глобалния климат. Те абсорбират голяма част от въглеродните емисии и осигуряват жизненоважен кислород. Затова опазването на океаните е не само въпрос на екологичен баланс, но и на запазване на условията за живот на Земята. Томов напомня за предшественика на океанското споразумение – Антарктическото споразумение, прието през 60-те години на миналия век, което осигури защитата на Антарктида като неутрална зона за научни изследвания и природозащита, без да се допуска конфронтация между държавите.

Каква е политическата и дипломатическата стойност на ратификацията?

Ратифицирането на океанското споразумение би било не само важен екологичен акт, но и дипломатически успех за България. По думите на Томов, това ще демонстрира ангажираност на страната към глобалните усилия за опазване на природата и ще я постави на картата като отговорен участник в международните екологични инициативи.

Какво следва?

През последните месеци се водят усилия за повишаване на осведомеността относно важността на ратификацията на океанското споразумение чрез петиции и кампании. Мартин Томов и "Грийнпийс" се стремят да дадат необходимия тласък за финализиране на този важен процес, като се надяват, че с повече внимание и подкрепа, България ще направи необходимата стъпка към ратификацията.

Океанското споразумение е възможност за България да покаже лидерство в глобалните усилия за защита на природата и да допринесе за запазването на океаните за бъдещите поколения.

Слушайте! 

По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Васил Кряков с две от децата си

Зеленчуци на село

Васил Кряков е живял в София, Лондон и Ню Йорк, а вече живее в село Лобош заедно със съпругата си Моника и трите им деца. Завръщането им към малкото населено място е осъзнат избор, който постепенно узрява в тях. От няколко години семейството отглежда зеленчуци в землището на село Дебели Лаг, но според Васил основното, което правят е да..

публикувано на 25.03.25 в 16:40
Петър Теодосиев и Владимир Новков

Стоицизмът – практически съвети за (не)възможно щастие

В комуникационната какафония на деня и в условията на скъсана връзка с природата става все по-трудно да живеем осъзнато и умерено, като приемем, че има неща, които не зависят от нас. Как стоицизмът, философско течение, което свързваме с римския император Марк Аврелий, може да ни помогне да опознаем себе си и да живеем добре днес – разказват..

публикувано на 25.03.25 в 11:45
Явор Гърдев

"Венецианският търговец" – поглед към съвременните културни конфликти

Режисьорът Явор Гърдев е сред номинираните за престижната награда "Икар" за режисурата си на спектакъла "Венецианският търговец". В своята интерпретация на тази класическа творба на Уилям Шекспир, Гърдев подчертава, че централната тема на пиесата е културните войни, които стоят в основата на множество съвременни конфликти. Според него всички..

обновено на 25.03.25 в 11:13

"Мистер Сенко. Един живот на фокус" – нова биография от Михаил Вешим

Биографията "Мистер Сенко. Един живот на фокус" от Михаил Вешим излезе по повод 120 години от рождението на илюзиониста. Премиерата на книгата ще бъде днес от 17:30 часа в Литературно-художествения музей "Чудомир" в Казанлък и е част от програмата на "Чудомирови празници" 2025. С автора ѝ – писателя и сценариста Михаил Вешим – разговаря..

обновено на 25.03.25 в 09:56

Честваме Чудомир с богата програма в Казанлък

За 31-ви път Казанлък ще бъде домакин на "Чудомировите празници". По традиция те ще бъдат открити днес, 25 март – рождената дата на Чудомир, и ще продължат до 1 април 2025 г. Какво включва програмата тази година? Ще чуем сега Добрина Матова, директор на Литературно-художествения музей "Чудомир" в Казанлък и един от организаторите на..

обновено на 25.03.25 в 09:41