Идеята за въвеждане на задължителни предварителни договори с лечебни заведения за студентите медици, които учат по държавна поръчка, не намира широка подкрепа сред лекарите. Това показват резултатите от професионална онлайн дискусия, организирана от платформата CredoWeb, в която са участвали над 400 медицински специалисти от цялата страна. Темата предизвика задълбочен дебат, а журналистът Петър Галев коментира резултатите в ефира на Lege Artis.
Според Галев по-голямата част от по-младите лекари и студентите по медицина категорично не подкрепят идеята. Сред по-опитните медици има известна подкрепа, вероятно поради аналогии с административното разпределение на лекарите в миналото, което беше практика преди 1989 г. Въпреки това, мнозинството от участниците в дискусията изразяват аргументирани позиции, а не просто "за" или "против".
Един от основните аргументи срещу задължителните договори е свързан с разбирането, че понятието „държавна поръчка“ или „безплатно медицинско образование“ е условно. Макар студентите по медицина, обучаващи се по държавна поръчка, да не плащат семестриални такси, самото обучение изисква значителни лични разходи. С оглед на продължителността на медицинското образование – шест години университет и допълнителни години специализация – самата идея за „безплатност“ не отразява реалността. В този контекст завършилите медици трудно биха приели да работят при неблагоприятни условия само защото държавата е покрила част от разходите им за обучение.
От друга страна, поддръжниците на идеята изхождат от позицията, че обществото инвестира ресурси в бъдещите лекари и е логично тези инвестиции да се върнат чрез задължителен труд в страната. Въпреки това, Галев изразява скептицизъм относно ефективността на подобни мерки, тъй като досегашните опити за административно задържане на кадри в системата не са дали трайни резултати.“
Слушайте!
"Нашият ден" предлага на своите слушатели втора част на интервюто с Александра Белинова-Морган, правнучка на една от най-видните личности в българската история – Ивaн Евстратиев Гешов – български министър-председател, един от основателите на Българското книжовно дружество; директор в БНБ, чийто подпис стои под първата емисия български левове...
За потенциала на ЛАРП (форма на ролева игра) да се използва за обучение, подобряване на комуникацията, работата в екип, взимането на решения и други полезни неща разговаряме във "Време за наука" с Илина Конакчиева , автор на учебно помагало за използване на ЛАРП игри в образованието. ЛАРП е съкращение от английското понятие Live Action Role..
Какво ни казва за променящия се свят на производителния труд изследването Broken class, Broken Glass – разговор във "Време за наука" с антрополога д-р Димитра Кофти. Д-р Кофти базира своите изследвания на теренни проучвания в България и Гърция. Тя е автор на докторантско изследване върху променящите се трудови отношения в контекста на..
Българите имат малко познания и недобра преценка по отношение на тегленето, оползотворяването и управлението на изтеглен кредит. Поне това казва статистиката, според която един на всеки трима работещи има проблемен дълг. Какво е да си длъжник в България? Кой и как трябва да помогне на хората, изпаднали в неплатежоспособност, да си "стъпят на..
На 22 април 1970 г. в САЩ за първи път е отбелязан Денят на Земята. В проявите тогава се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ. Идеята е да се привлече вниманието на хората към..
А то значи ангелогласната певица Ася Пинчева от "Мерудия", "Космическите гласове на България" и "Оратница", мултиинструменталистът Георги Маринов - Хорхе..
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради..
Последното заглавие в репертоара на театър "Възраждане" е приказката "Бременските музиканти" по братя Грим. В тази адаптация на класическия текст..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg