Идеята за въвеждане на задължителни предварителни договори с лечебни заведения за студентите медици, които учат по държавна поръчка, не намира широка подкрепа сред лекарите. Това показват резултатите от професионална онлайн дискусия, организирана от платформата CredoWeb, в която са участвали над 400 медицински специалисти от цялата страна. Темата предизвика задълбочен дебат, а журналистът Петър Галев коментира резултатите в ефира на Lege Artis.
Според Галев по-голямата част от по-младите лекари и студентите по медицина категорично не подкрепят идеята. Сред по-опитните медици има известна подкрепа, вероятно поради аналогии с административното разпределение на лекарите в миналото, което беше практика преди 1989 г. Въпреки това, мнозинството от участниците в дискусията изразяват аргументирани позиции, а не просто "за" или "против".
Един от основните аргументи срещу задължителните договори е свързан с разбирането, че понятието „държавна поръчка“ или „безплатно медицинско образование“ е условно. Макар студентите по медицина, обучаващи се по държавна поръчка, да не плащат семестриални такси, самото обучение изисква значителни лични разходи. С оглед на продължителността на медицинското образование – шест години университет и допълнителни години специализация – самата идея за „безплатност“ не отразява реалността. В този контекст завършилите медици трудно биха приели да работят при неблагоприятни условия само защото държавата е покрила част от разходите им за обучение.
От друга страна, поддръжниците на идеята изхождат от позицията, че обществото инвестира ресурси в бъдещите лекари и е логично тези инвестиции да се върнат чрез задължителен труд в страната. Въпреки това, Галев изразява скептицизъм относно ефективността на подобни мерки, тъй като досегашните опити за административно задържане на кадри в системата не са дали трайни резултати.“
Слушайте!
Днес отбелязваме 140 години от Съединението на България. Как политическите и международни измерения на този политически акт са вплетени в глобалния контекст на 1885 г. – година на научни открития, културни премиери и исторически промени по света? Журналистът Васил Велев вплита историята и любопитни факти от целия свят, за да покаже колко сложен..
Село Долен е разположено в т. нар. Дъбрашки район, на границата между Пирин и Родопите. Природата и усамотението там са сред причините Ана-Мария Велкова и Владислав Вълев да обикнат района и да оставят целия си предишен живот, заселвайки се в Долен. Те обитават малка къща в гората край сградите на старото ТКЗС, в чиито територии отглеждат кози от..
Фондация "Четири лапи" чества своята 25 години от началото на своята мисия – защита и грижа за животните. Организацията ще отбележи годишнината със специално събитие и първото по рода си VR преживяване в Парка за мечки в Белица. Ще бъде открита и нова изложбена зона, посветена на историята на парка, неговите обитатели и мисията на "Четири лапи"...
След протеста и автошествието на жителите на с. Локорско и кв. Кремиковци срещу инвестиционното намерение за изграждане на кариера за добив и преработка на строителни материали на територията на район "Кремиковци" – разговор в "Нашият ден" с Марин Грозданов , представител на инициативния граждански комитет, организирал протестната акция...
"Специални, равнопоставени и ценени в училище и в живота" е проект и инициатива на Средно училище "Иван Вазов" в град Сопот. Училището има сериозен опит в работата по европейски образователни проекти от 2007 година, основно по програмата на Европейската комисия Еразъм+. В "Нашият ден" разговаряме с координатора и основен двигател на тези..
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България..
В "Нашият ден" гостува Катя Костова , създател на АртТеатър Берлин – място, на което българите в Германия имат възможността да се срещнат с българската..
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg