Дървеният костюм на живота в новата книга на Йордан Д. Радичков

Историята в романа "Дървеният костюм" на пръв поглед е сюрреалистична, абсурдна, но въображаемото и реалното се допълват от черен хумор, който постоянно подкопава установените представи. Като добавим и загатнатият уж криминален момент с неустановената самоличност на един труп, открит случайно, нещата още повече се заплитат. Читателят е въвлечен неусетно в кинематографичната зимна обиколка на запустелите български села в търсене на това не кой е убиецът или как е настъпила смъртта, а кой е този човек, който лежи мъртъв в "дървен костюм" в уазката на двамата в кабината – шофьорът Корабов и спътникът му художникът Статулов.

Село след село, среща след среща с обитателите им, по кални, замръзнали и запустели пътища героите и трупът в ковчега се превръщат в символ на нашето живеене. Живот и смърт в този роман често сменят местата си и, както пише Стефан Иванов на корицата: "Сурова, пропита с черен хумор и пронизваща тъга, тази история е портрет на една реалност, която уж всички познаваме, но никога не искаме да признаем за своя. Дали смъртта е окончателна или не, е въпрос, който подлежи на обсъждане, но бюрокрацията около нея се оказва вечна."