Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Само тази любов" и "Само тази България" – две нови книги на Елка Няголова

4
Елка Няголова
Снимка: личен архив

Поетесата Елка Няголова представи в Централния военен клуб в София двете си нови книги "Само тази любов" и "Само тази България". За творчеството ѝ говориха поетите Боян Ангелов, Надя Попова, Иван Есенски. Поетесата Надя Попова каза много хубави думи: "Елка Няголова притежава творчески характер с уязвимост на снежинка и твърдост на диамант". А актрисата Милена Червенкова прочете поздравителен адрес от президента на Републиката Румен Радев. 

Елка Няголова притежава дарбата да е в епицентъра на поетическия земетръс. Тя не се страхува да е вътре в сказа, а не да дирижира от безопасно разстояние неговите сражения със забравата. Да води конницата му срещу нашествията и поругателствата, срещу отрицанието и предателството. И това не е поза или временен ентусиазъм – това е съдба. Съдба на поет.

Щастливото начало на нейния творчески път започна в благословените години, когато се прокарваше днешният меридиан на изящната ни словесност и се създаваше поетическия ни новоезик. Той на свой ред пораждаше нови изразни пластове на литературната ни реч – продължаваше с невиждан дотогава мащаб градежа на словесната магистрала между отделните  духовни времена на България. Тази изконна неделимост литературоведите наричат "приемственост на традицията". Не знам доколко е изчерпателна формулировката, но книгата, за която ще стане дума, е точно такъв пример и за традиция, и за приемственост. И разбира се – за жилавия и неподатлив на ефимерни моди и конюнктурни съблазни талант на Елка Няголова.  – пише Иван Есенски, рецензент на книгата ѝ "Само тази България".


ОНАЯ ЛЮБОВ

Няма вече точно такава Любов, не, няма!
Не да почват за нея войни. А да спират!
През затворен прозорец да вали, ала само
най-невинният сняг, докато любят се двама.
И душите си в общото тяло намират…
А пък белият дим да тръгне нагоре, да свети.
Да разказва света от Троя, та до нашия век,
как се прави мастило от сълза и от мрак. Ето,
поправят вселената, защото разбират поетите.
И изпълват душата с Любов на всеки човек!
В тази есен безветрена, с мирис на пушек,
самота изначална, гнила шума и печени кестени,
ще завържа във кърпа малко небе, ще го гушна
и ще душа като болна и хрома сърна бездушните.
Пък дано да открия следи в тази дрипава есен.
Ще обходя алеите пусти. И пътеки избързали.
Ще надничам в неонови букви и тъмните сенки.
Във пристанищни кръчми оная Любов ще търся.
И макар че не пия, ще викна: За всички от същото!
А мъжете наоколо, защо ме боли, ще се сетят.
Ще се сетят, или си знаят: такива любови няма!
Те се целеха в късите есени. И е кървав бръшляна.
Кой твърди, есента че е златна? Това е измама.
И мъжете виновно из световната кръчма се шляят.
А съдбата ги мами. И надписва поръчките само…
Вече зная, че няма точно такава Любов. Затова
просто свивам крило, както ранената птица го свива.
Не е златен светът наоколо, а е сценичен варак.
Но червен е бръшлянът! Аз съм хрома сърна, вървя
и все търся Оная Любов, без да зная къде отивам…


Димитрина Кюркчиева покани в “Артефир” поетесата Елка Няголова след премиерата на  книгите ѝ “Само тази любов” и “Само тази България” .Чуйте разговора в звуковия файл.

Елка Няголова е родена в Добрич. Живее във Варна. Завършила е българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Работи дълги години в централния периодичен печат като журналист и старши редактор.

Понастоящем е директор за Балканите на МАПП (Международна асоциация на писателите и публицистите). Основател и председател е на Славянска литературна и артистична академия. Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество "Знаци". Редактор и издател. Член е на Съюза на българските писатели. Автор на 13 книги и на още 13, издадени на чужд език. Под печат е романът ѝ "Немите камбани".

Превеждана е на руски, украински, английски, немски, френски, сръбски, полски, румънски, гръцки, хърватски, румънски и др. езици.

Носителка е на 11 престижни национални литературни награди, сред които: “Златният пегас” от “Южна пролет” (за дебютната ѝ книга), Ботевата награда за поезия на ИК “Христо Ботев” за 2005 г., Голямата награда “Изворът на Белоногата”, давана за цялостно творчество. 

Първата носителка е и на националната литературна награда “Дора Габе”, също за цялостно творчество. Лауреат е на литературната награда на името на Л. Н. Толстой (на МАПП), както и на полската литературна награда "Белият ангел на поезията" и др.


Снимки – Надя Попова, личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Нов криминален роман от Лиз Нюджънт

Лиз Нюджънт е една от най-популярните ирландски писателки. Романите ѝ са на първо място в ирландските класации и е лауреат на пет ирландски литературни награди. Преведени са на 16 езика, включително и на български. "Загадката Оливър", "Малки жестокости", "Стаено зло" и "Странната Сали Даймънд" я направиха популярна сред българските читатели...

публикувано на 04.04.25 в 16:25
Вяра Табакова и Васил Драганов

Нов живот на стари истории

Поредното издание на "Академия комика" включва разказите "Сфинкс без загадка" от сборника "Престъплението на лорд Савил и други новели" от Оскар Уайлд, "Роза в механата" от изданието "Търкалящи се камъни" от О.Хенри и "Пролетен бюлетин" от книгата "Ако импресионистите бяха зъболекари" от Уди Алън. На финала на предаването има запазено място за..

публикувано на 04.04.25 в 16:05

24 пана показват ролята на азбуката в културната история на славянските народи

В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват  1140 години от успението на св. Методий .  Част от експонатите в "Азбука и история" и "Св. Методий славянобългарски" са ръкопис и старопечатна книга от колекциите на библиотеката, които са свързани с паметта на просветителя и неговата почит сред славянските народи...

публикувано на 04.04.25 в 15:45

"Златният кос" на 50!

В редакция "Хумор и сатира" сме богати с безброй поводи за празнуване. Сега наред е 50-годишнината на фестивала "Златният кос". От 1 април 1975 г. та до днес песните му звучат в най-културното място в радиоефира.  Подробности в неделя веднага след новините в 18 часа , когато ще можете да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и..

публикувано на 04.04.25 в 15:25

Георги Георгиев – между божественото и демоничното

Творби на границата между скулптурата и поезията, между божественото и демоничното, между световете на "Ангели и демони" – това откриваме в изложбата на Георги Георгиев, която до 13 април може да бъде разгледана в галерия "Нюанс" .  "Ангели и демони", както всъщност се казва и изложбата, припомня думите на Хенри Мур – а именно, че "изкуството е..

публикувано на 04.04.25 в 14:15