Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в страната.
Основните страхове и недоверие към донорството
Според проучването, три основни причини възпират хората да станат донори след смъртта си:
Допълнително, между 50% и 68% от анкетираните изразяват недоверие към медицинските диагнози, страхувайки се от възможни грешки или дори от корупционни схеми в сферата на донорството.
Липса на информираност и нисък процент на донори
Близо 47% от анкетираните споделят, че не биха могли да вземат решение вместо свой близък роднина за даряване на орган. Само 14% от хората заявяват готовност да дарят орган, докато 77% отричат тази възможност.
Данните подчертават и недостатъчната информираност по темата. Проф. Николай Габровски коментира в ефира на Lege Artis, че проведеното проучване е изключително важно, тъй като "малко или много ни поставя диагнозата и ни ориентира какъв всъщност е проблемът".
Той посочва, че макар много хора да изразяват позитивно отношение към донорството, те не биха дарили органи сами, най-вече поради липса на разбиране за това какво е мозъчна смърт. "Голяма част от тях смятат, че това е може би обратимо състояние, че диагнозата може да е сгрешена", обяснява той.
Истината обаче е, че мозъчната смърт е необратимо състояние и се диагностицира по ясни, категорични критерии, без възможност за субективна интерпретация.
Проблемът с доверието в здравната система
Друг сериозен фактор, влияещ върху готовността на хората да станат донори, е липсата на доверие в здравната система. "Докато нямаме доверие в здравеопазването, няма как да имаме доверие в донорството", подчертава проф. Габровски.
Слушайте!
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
