До 3 август в Националната галерия "Квадрат 500" е експонирана уникална колекция от западноевропейски текстилни пана (гоблени), създадени между XVI и XVIII в. Старинните гоблени постъпват в колекцията на НХГ през 60-те години на ХХ век от Българската народна банка, като част от фондовете на неосъществената Национална галерия за декоративно и приложно изкуство. Тъканите са в златните векове на двете най-значими школи – фламандската и френската. Експозицията в зала 19 на "Квадрат 500" е предшествана от иконографско и атрибуционно проучване на произведенията, реставрация и консервация, отнели няколко години.
"Гобленът, изключително скъпото за производство ръчно тъкано на стан пано с цветни изображения, се използва за украса и стенна изолация в дворци и замъци – пишат организаторите на изложбата. – Със своето великолепие гоблените са собственост на елита, красят частни и обществени пространства и са признаци на власт и престиж. XVI в. е златният век на фламандското изкуство, а основен център за производството на гоблени е Брюксел.
Гоблените изобразяват сцени от Стария завет и античната митология или алегорично представят важни за християнството идеи.
Във Франция през XVII – XVIII век се създават Кралските манифактури на Гоблен, Обюсон и Бове. Гоблените прославят абсолютната монархия и често използват модели на художници като Рубенс, Симон Вуе, Шарл Льобрен, Жан-Батист Удри, Франсоа Буше и Шарл-Жозеф Натоар.
В колекцията на Националната галерия могат да бъдат видени и тапицерии със сюжети по басните на Лафонтен.
В "Какво се случва" реставраторката и кураторка на изложбата Йоана Тавитян разказва за старинната изобразителна техника, популярните сюжети, ролята на гоблените в епохата на Просвещението и сложния реставрационен процес.
Чуйте разговора с Йоана Тавитян.
Снимка – БТА
В рамките на "Синелибри" за първи път на 26 октомври от 19 часа в РЦСИ "Топлоцентрала" ще видим филма на Деляна Манева по разказа на Алек Попов "Пътят на охлюва". Сценарият е работен дълго от двамата. В ролите са Михаил Билалов, Касиел Ноа Ашер, Мартина Апостолова и Дона Вълова. Филмът е късометражен. Ето и анотацията му: "Гергьовден. Войната в..
На 23 октомври 2025 година в Музея на хумора и сатирата в Габрово се откри изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на художника и карикатурист Борис Димовски. Защо в Габрово? Защото художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се нарича музеят) – "изографисал" е в стила на габровския..
Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които одухотворяват материята. Зрителите наричат платната ѝ живи, а критиците обясняват феномена с това, че те са пространства, в които светлината се въплъщава в живописна структура, вдъхновена от пейзажите..
С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Експозицията включва 233 произведения с акцент върху габровските шеги и подчертава приноса на Димовски за основаването и развитието на музея. Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие. Писателските умения на автора са задължителни, но без да си измисля и съчинява, а трябва да се придържа към фактите. Разбира се, границите не бива да се преминават, но всичко зависи от майсторското перо на..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Децата и изкуственият интелект – какво е новото лице на опасностите в интернет? Нужна ли е забрана на социалните мрежи за деца? Гост на предаването..
Какво съдържат намерените в Газа документи, уличаващи журналисти на "Ал Джазира" в тясно сътрудничество с "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
