До 3 август в Националната галерия "Квадрат 500" е експонирана уникална колекция от западноевропейски текстилни пана (гоблени), създадени между XVI и XVIII в. Старинните гоблени постъпват в колекцията на НХГ през 60-те години на ХХ век от Българската народна банка, като част от фондовете на неосъществената Национална галерия за декоративно и приложно изкуство. Тъканите са в златните векове на двете най-значими школи – фламандската и френската. Експозицията в зала 19 на "Квадрат 500" е предшествана от иконографско и атрибуционно проучване на произведенията, реставрация и консервация, отнели няколко години.
"Гобленът, изключително скъпото за производство ръчно тъкано на стан пано с цветни изображения, се използва за украса и стенна изолация в дворци и замъци – пишат организаторите на изложбата. – Със своето великолепие гоблените са собственост на елита, красят частни и обществени пространства и са признаци на власт и престиж. XVI в. е златният век на фламандското изкуство, а основен център за производството на гоблени е Брюксел.
Гоблените изобразяват сцени от Стария завет и античната митология или алегорично представят важни за християнството идеи.
Във Франция през XVII – XVIII век се създават Кралските манифактури на Гоблен, Обюсон и Бове. Гоблените прославят абсолютната монархия и често използват модели на художници като Рубенс, Симон Вуе, Шарл Льобрен, Жан-Батист Удри, Франсоа Буше и Шарл-Жозеф Натоар.
В колекцията на Националната галерия могат да бъдат видени и тапицерии със сюжети по басните на Лафонтен.
В "Какво се случва" реставраторката и кураторка на изложбата Йоана Тавитян разказва за старинната изобразителна техника, популярните сюжети, ролята на гоблените в епохата на Просвещението и сложния реставрационен процес.
Чуйте разговора с Йоана Тавитян.
Снимка – БТА
Излезе от печат първият роман на Мария Македонска "Бели ветрове". Всяка от главите в романа е вдъхновена от народна песен, разказваща основни митове в българския фолклор. През фантастично дългия си живот, който се простира между различни исторически епохи, главната героиня Магда среща Чумата, самодиви, Крали Марко, змейове, речни духове и всякакви..
Конференцията Thinking Literature in Translation, проведена на 13–14 ноември в Зала "Алма Алтер" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", се очерта като едно от най-мащабните професионални събития за годината в областта на литературата и книгоиздаването. Събитието събра 40 специалисти от 13 европейски държави, за да обсъдят актуалните..
В предаването "Аларма" гостуват режисьорката Мариела Димитрова, заедно с актьора и танцьор Михаил Бонев, създатели на спектакъла "Един човек" – постановка по текстове от книгата "Телогинариум" на Ясен Григоров, която оживява на сцена Underground в Театрална работилница "Сфумато". Работата по текста започва още в НАТФИЗ. "Текстовете отключват..
Денят на четенето ще бъде отбелязан на 21 ноември. Мотото на третото издание съвпада с посланието на Деня на европейските автори – Read.forReal, който ще се проведе в същия период. Как България ще се включи в големия паневропейски празник разказва в "Нашият ден" Дани Фурнаджиева от сдружение "Книги и четене". Днес в София се провежда..
Галерия "Интро" представя новата самостоятелна изложба на Татяна Харизанова "Видими тайни" . С разпознаваемата комбинация от графична рисунка, живописна текстура и ярка палитра авторката създава смело и съвременно изкуство. Всяка картина е емоционално преживяване, заредено с нейната виталност, женственост, свобода и сила. Този път авторката..
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените..
Книгата "Войната за Петрич 1925 г." беше представена по време на тържествата по повод 100-годишнината от Петричкия инцидент или кратката гръцко-българска..
В "Аларма" гостува журналистката от "Свободна Европа" и поетеса Катерина Василева – лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg