Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

В Института по полимери на БАН разработват нови екосъобразни и приложими полимери

Снимка: БНР

Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в конкурса за наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България за 2025 г., проф. д-р Оля Стоилова – ръководител на научно направление "Полимерни биоматериали“ и гл. ас. д-р Катя Каменова-Стоянова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2019 г. гостуваха на предаването "Следобед за любопитните".

"Наградата изявен млад учен в областта на полимерите за мен е първото такова състезание, в което аз участвам, това е и първата ми спечелена награда. За мен това е признание за моя труд и съм много щастлива, както и родителите ми. В състезанието за наградата на името на проф. Иван Шопов, участвах с две статии. В първата статия използваме процеса електроовлакняване, а това е процес, при който от полимерен разтвор или стопилка под действието на силно електрично поле се получават влакна, които имат малък диаметър в наноскалата и се използват за направата на т.нар. "нетъкан текстил" или мат.

В нашата лаборатория ние се стремим да използваме все повече биосъвместими и биоразградими полимери, като полимлечна киселина и други. Интересно тук е, че могат да се включват вещества с различна активност, като например метални наночастици, лекарствени вещества или екстракти от лечебни растения", разказва в ефира на предаването Ина Анастасова.

Получените материали, допълва тя, могат да намерят приложение при пречистването на отпадни води с органични замърсители. Като биосъвместими и биоразградими, използваните при процеса полимери са безвредни за околната среда и могат де са използват в медицината. 

Учените в Института по полимери към БАН работят и върху изработването на други материали, които могат да се използват в медицината за лечението на различни заболявания. На Ина ѝ предстои да защити дисертацията си скоро и вероятно след това едногодишно следване в чужбина, но категорично ще се завърне да работи в България именно в Института по полимери към БАН.

"За мен това също бе първото участие и състезание, а загубата още повече ме мотивира да продължа да се занимавам с нещата, които разработваме, и може би следващата година да спечеля наградата. Аз основно се занимавам с разработване на нови системи за пренос на активни вещества, като работим основно с природни полимери и различни вещества като етерични масла, ензими и други. Основната ни цел е разработването на такива системи, които биха могли да са по-ефективни, стабилни и приложими за различни видове терапии. Първо ми предстои да завърша магистърска степен и след това се надявам да ме зачислят за докторантура в института", споделя в предаването "Следобед за любопитните" Анна Пранчева.

"Проф. Иван Шопов бе дългогодишен директор на Института по полимери в БАН. След пенсионирането си той реши да учреди такава награда с цел стимулиране на младите учени до 35 години в развитието им в областта на науката. Със собствени средства той учреди тази награда към Съюза на химиците в България и вече 22 години организира и тържественото връчване, което по традиция се прави на 1-ви март, но тази година се проведе на 17-и март, когато отбелязахме и 90-годишнината на проф. Шопов. 

През годините в конкурса са участвали млади учени от цялата страна, а жури от специалисти, не само от института, избират победителя. Голяма част от участниците в този конкурс остават на работа в института, дори директорът ни проф. Петър Петров също е печелил тази награда. Има приемственост", споделя в ефира проф. Оля Стоилова. Тя подробно разказва за трите направления, в които се работи в института и възможностите, които проектите и разработките биха имали при практическото им реализиране.

"Младите хора, които идват при нас в Института по полимери, са мотивирани. Разполагаме с модерна инфраструктура, нови лаборатории и модерна апаратура, която позволява да се правят качествени научни разработки. Като младите учени имат достъп до всичко това. Тези имат възможности за продължаване на обучението в чужбина, както и всички ние имаме възможност за участия в различни конференции по цял свят. Ние не сме голям институт, но екипът ни е сплотен и имаме много приятна работна среда. Бъдещето е на новите видове полимери. В момента тук, заедно с Ани, работим върху проекти, свързани с наноносителите. В наномедицината по цял свят се инвестират много средства и това е едно предизвикателства за учени като нас", заявява в ефира на "Следобед за любопитните" гл. ас. Катя Каменова.

Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54