Как да консумираме новини, без това да навреди на здравето ни? Кой е правилният баланс, за да не изпадаме в стрес? Как новините и дезинформацията завладяват живота ни? Какво значи "информираност"? В рубриката "Въпреки мрежата" на тези въпроси отговаря Иглика Иванова, медиен изследовател, лектор по информационна и медийна политика на Европейския съюз и медийна грамотност, част от Управителния съвет на Коалиция "Медийна грамотност".
Приковани по-дълго
"Прави впечатление, че е типично и е част от дизайна на много от приложенията, които използваме, чиято цел е да задържат вниманието ни, да бъдем приковани колкото си може по-дълго! Това, от една страна. От друга обаче, има и някаква вътрешна нагласа и вътрешна потребност, много контрапродуктивна потребност да го правим.
Тинейджърите най-често говорят за FOMO – Fear of Missing Out. Чувствато, че изпускаш нещо. Там смисълът е малко по-друг, защото те изграждат своята социална среда, получават множество нотификации и се страхуват, че ако не отговорят в някакъв момент на всички тези връхлитащи съобщения, ще изпаднат.
Но аз мисля, че ние също го изпитваме. Особено в една толкова динамична и кризисна среда на постоянна събитийност."
Бездната на емоционално наситените публикации
"Има няколко различни изражения на това, което ни се случва. От една страна, ставаме все по-дезориентирани. И това е понятие, с което работим в сферата на медийната грамотност, на медийните изследвания. Информационното объркване, информационната дезориентация, която настъпва... Ако си спомнете, по време на пандемията се говореше за инфодемия. И това беше понятие, което Световната здравна организация въведе, въпреки че то след това много масово беше прегърнато. При тази дезориентация, както при всяка друга, както при едно дълбочинно гмурване, когато човек губи представа, къде е горе ли, долу ли и т.н., та по същия начин ние нямаме време за рефлексия. Нямаме време за премислене. Нямаме време за спокойствие. Нямаме време за смяната на фокуса.
Така че, отново, това е едно много контрпродуктивно и самоунищожително състояние, при което се давим в информация, без да ставаме по-информирани. Разбира се, тук е много тънка границата, защото ние постоянно говорим за това, че трябва да сме граждански активни. Да, защото говорим, че искаме да бъдем постоянно информирани."
Информираност. Какво значи?
"Не знам дали може да идентифицираме кога и докъде сме информирани. От една страна, имаме склонността и все повече имаме тази възможност да черпим информация по теми, които не разбираме добре. Може да сме любопитни, може да има някаква друга причина. Социалният ни кръг да не го предразполага. Ние се заливаме с информация, за която нямаме необходимата основа. Там информираността настъпва доста по-трудно и доста по-късно и човек много лесно може да се заблуди. По теми, в които сме били фокусирани цял живот, може да е свързано с академичното, с професионалното ни битие, там е по-различно. Там има огромно натрупване и тогава има и по-голяма чувствителност. Има и по-добра интуиция.
Така че за мен информираността не е еднозначна."
Между глада и нахранването
"Нахранването с висококалорийна храна, с много въглехидрати, което ни дава това моментно чувство за засищане и след час отново сме гладни. И съответно друг тип хранене, така нареченото "по-здравословно", то действително е такова, в което всъщност чувството за ситуация е много по-продължително. Така че и с информираността е по същия начин. (...)
Добре е известно, дори се правят такива наблюдения над навиците на онлайн потребителите за това къде се задържа погледът. Нещо, което, за ужас на рекламодателите, е добре известно, е това, че сме се научили да не виждаме рекламите онлайн.(...)
Особено при децата е фрапантно и се знае, че при тях това, което минава през погледа им, например, като реклами, са над хиляда на ден. Над хиляда на ден! За много от които те дори не осъзнават, че това е търговско съобщение, за което някой монетизира.
Пак казвам, много често хората не правим най-доброто за себе си. Така е с хрането, така е с начина на живот, така е и с начина, по който се информираме."
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – You Tube, стопкадър
Ловът не е само изстрели, ловът е и грижа за природата и нейните обитатели. А докато обикалят поля и гори, за да нагледат хранилките, ловците пак могат да се сдобият с трофеи. И през тази година в Държавно ловно стопанство "Воден – Ири Хисар" се проведе "Преглед на паднали рога от благороден елен". За десети път над 5 тона рога, събрани само през..
На 5 май отбелязваме Международния ден на акушерката – ден, в който се обръща внимание на ключовата роля на акушерките, особено във времена на криза. В предаването "Нашият ден" говори Десислава Димова – акушерка, избрала с мисия и сърце да посвети живота си на тази древна и в същото време съвременна професия. Според нея акушерството и грижата..
С планинския водач и автор на книгата "Българските планини" Момчил Цветанов говорим в "Нашият ден" за инициирания от него научно-изследователски проект към ЦНИП (Център за научни изследвания и проекти) към УАСГ, за създаване на официален Регистър на водопадите в България , който да дава точна информация за това ценно природно богатство. През..
На 5-и и 6-и май ежегодно се провежда празникът на община Баните и минералната вода. Празникът се чества от 50-те години на миналия век . Местните хора вярват, че ако човек се изкъпе с лековитата вода точно на Гергьовден, ще бъде здрав цяла година. Но това няма как да проверите, ако не опитате сами, а съпътстващите тържества ще направят..
През 2025 година се навършват 100 години висше лесовъдско образование в България. Кулминацията на честванията ще бъде тържественото отбелязване на юбилея в Софийската опера и балет на 7 май. В "Нашият ден" ректорът на Лесотехническия университет (ЛТУ) доц. д-р Христо Михайлов говори за празненствата по повод годишнината, състоянието на..
В миналото издание на "Покана за пътуване" художничката Петя Илиева разказа за най-луксозния и най-бедняшкия от мароканските хамами, които е посетила, но..
Предстои седмото издание на Фестивала на българската книга в средата на юни в Брюксел. Той се организира от Българската културна асоциация в Белгия,..
Над 90 прояви са включени в предстоящото 56-о издание на Софийски музикални седмици. За първи път в родния ефир директорът на фестивала Момчил Георгиев..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg