"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в различни групи "мемове" (или "мемета"), посветени на днешния нашенец и неговите прояви в типични житейски ситуации.
Класѝка е противоречив образ – примитивен, простоват, нагъл, но и жизнен и явно неотменно свързан със собствената ни представа за нас самите. Той говори малко, но начинът, по който е описан, има много специфични особености – граматически, лексикални и стилистически.
"Някъде на границата на класическия фолклор и новата следосвобожденска епоха Алеко Константинов създава своя Бай Ганьо и той се влива в културно-психологическия масив на народа, ставайки единна иманентна част от неговото мислене, неговото самосъзнание, неговата себерефлексия. Така че сега съвременният потребител на интернет, българин, като отвори фейсбук и попадне на някаква шега за новия Бай Ганьо, в него се събужда онова атавистично чувство за присмехулност и подигравка с безкултурието, с безпардонността, с простащината и чувството за себеирония, себенадсмиване и себекорекция. Затова този образ е толкова гъвкав, възприемчив по отношение на интернет аудиторията, жилав, устойчив, защото не само, от една страна, е модерен в сферата на "техноса", а от друга страна, пък е дълбоко класически същностен, естествен за културното съзнание и психичните нагласи на българина.", казва Богдан Дичев за слушателите на предаването "За думите".
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
Всяко лято в град Велес в Република Северна Македония поезията е на особена почит, защото това е времето, когато в града се превежда международният литературен фестивал "Рацинови средби". Тази година 62-то издание на литературния фестивал продължи десет дни, като предложи богата литературна и музикална програма, включително литературоведски семинари,..
България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025) – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България Докладът се представя от Фондация BCause,..
Сякаш всичко е ясно – Аспарух идва в делтата на Дунав и така се ражда българската държава. Обаче май съвсем не е така – откъде пристигат тия (пра)българи? Какви са по етнически произход? Степен народ ли са? Или пък не? Имат ли връзка с Хунската империя на Атила? С какви още племена влизат в съюзи или във вражди? Всичко това отколе стои като..
За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..
В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
В рубриката "Разговорът" гостува Ива Йорданова – световна шампионка по бачата в професионалната дивизия на The Summit Championship , проведено през януари..
От 24 юли насам между храм-паметника "Св. Александър Невски" – символ на духовността, опрощението и вярата, и площада – символ на обществените настроения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
