Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ганьограф, или кой е "класическият българин"

Гл.ас. д-р Богдан Дичев
Снимка: Венета Гаврилова

"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в различни групи "мемове" (или "мемета"), посветени на днешния нашенец и неговите прояви в типични житейски ситуации.

Класѝка е противоречив образ – примитивен, простоват, нагъл, но и жизнен и явно неотменно свързан със собствената ни представа за нас самите. Той говори малко, но начинът, по който е описан, има много специфични особености – граматически, лексикални и стилистически.

"Някъде на границата на класическия фолклор и новата следосвобожденска епоха Алеко Константинов създава своя Бай Ганьо и той се влива в културно-психологическия масив на народа, ставайки единна иманентна част от неговото мислене, неговото самосъзнание, неговата себерефлексия. Така че сега съвременният потребител на интернет, българин, като отвори фейсбук и попадне на някаква шега за новия Бай Ганьо, в него се събужда онова атавистично чувство за присмехулност и подигравка с безкултурието, с безпардонността, с простащината и чувството за себеирония, себенадсмиване и себекорекция. Затова този образ е толкова гъвкав, възприемчив по отношение на интернет аудиторията, жилав, устойчив, защото не само, от една страна, е модерен в сферата на "техноса", а от друга страна, пък е дълбоко класически същностен, естествен за културното съзнание и психичните нагласи на българина.", казва Богдан Дичев за слушателите на предаването "За думите".

Чуйте целия разговор в звуковия файл:


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Десислава Борисова – млад учител и финалист на FameLab 2025

Десислава Борисова е докторант и млад български учен, чиято страст към науката и преподаването се превръща в лична мисия. Тя преподава Химия и опазване на околната среда в частното основно училище "Томас Едисън", като същевременно посвещава времето си и като доброволец в престижната школа по химия на Фондация "Миню Балкански". Миналата година Десислава..

публикувано на 06.05.25 в 14:19
Проф. Вайсилов, проф. Петков и проф. Александров

Трима изследователи от СУ с публикации в едно от най-престижните научни издания

В днешното издание на предаването ни акцентът падна върху темата за смелостта и отдадеността, необходими, за да се занимаваш с наука в България. Гости в студиото бяха трима изтъкнати учени от Факултета по химия и фармация към Софийския университет "Св. Климент Охридски":  проф. д.х.н. Георги Вайсилов, проф. Петко Петков и проф. Християн Александров ...

обновено на 06.05.25 в 13:44

Учениците искат да учат, когато и учителите учат

След наскоро приключилото голямо годишно събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час" в рубриката "Всичко за образованието" гостува Милена Димитрова, старши специалист "Управление на съдържанието". В годината, в която фондацията отбелязва 15-ия си рожден ден, "Добрите практики на фокус" събра повече от 500 участници – учители,..

публикувано на 06.05.25 в 10:01

Синя шапка = лъжа. Разбираме ли езика на тийнейджърите

OMG, NP, BFF, BTW… Ако имате у дома тийнейджър или работите с деца в тази възраст може и да знаете какво означават тези съкращения, но за останалите речта на младите е загадка, "езикът" на младите – в прекия и в преносния смисъл - е загадка. Дали го разбираме – едва ли твърде добре, дори да полагаме усилия. Как тогава да общуваме с тях, да им..

публикувано на 05.05.25 в 17:27
доц. Светослав Димов

Доц. Светослав Димов: Без генното инженерство няма да оцелеем

"Ние не си даваме сметка, че всички ферментирали храни са пробиотици и в миналото те са играели именно тази роля. В България на няколко места се произвеждат нетрадиционни сирена. Освен белтъците и захарите в млечните продукти, ние консумираме и голямо количество бактерии, които способстват за тяхното зреене и ферментация. Една немалка част от тези..

публикувано на 05.05.25 в 10:10