"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в различни групи "мемове" (или "мемета"), посветени на днешния нашенец и неговите прояви в типични житейски ситуации.
Класѝка е противоречив образ – примитивен, простоват, нагъл, но и жизнен и явно неотменно свързан със собствената ни представа за нас самите. Той говори малко, но начинът, по който е описан, има много специфични особености – граматически, лексикални и стилистически.
"Някъде на границата на класическия фолклор и новата следосвобожденска епоха Алеко Константинов създава своя Бай Ганьо и той се влива в културно-психологическия масив на народа, ставайки единна иманентна част от неговото мислене, неговото самосъзнание, неговата себерефлексия. Така че сега съвременният потребител на интернет, българин, като отвори фейсбук и попадне на някаква шега за новия Бай Ганьо, в него се събужда онова атавистично чувство за присмехулност и подигравка с безкултурието, с безпардонността, с простащината и чувството за себеирония, себенадсмиване и себекорекция. Затова този образ е толкова гъвкав, възприемчив по отношение на интернет аудиторията, жилав, устойчив, защото не само, от една страна, е модерен в сферата на "техноса", а от друга страна, пък е дълбоко класически същностен, естествен за културното съзнание и психичните нагласи на българина.", казва Богдан Дичев за слушателите на предаването "За думите".
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
