Той е на 25, бъдещ лекар, който избира своя път в детска възраст и върви по него уверено, с много вдъхновение и ентусиазъм. Стоимен Димитров завършва специалност "Медицина", в МУ "Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна.
Бъдещият лекар е избрал за свое професионално призвание ревматологията. Интересите му са в сферите на социалнозначимите ревматични болести, като остеоартрозата, както и на редките заболявания, като автоинфламаторните синдроми и системните васкулити и техните казуистични прояви. До момента той има три пълнoтекстови публикации, 14 резюмета в различни списания, над 10 участия в национални и международни научни конференции.
Стоимен Димитров е рецензент на две международни реферирани списания с Impact Factor - Rheumatology International, което заема едно от челните места в раздел ревматология на международните бази данни Scopus и Web of Science, както и на BMC Rheumatology – реферирано списание с отворен достъп, което разглежда предклинични, транслационни и клинични статии за всички аспекти на превенцията, лечението и управлението на ревматологични заболявания.
Той е един от студентите, носители на Годишната поименна награда на Община Варна за постигнати високи резултати.
Светлана Вълкова разговаря със Стоимен Димитров в предаването "Другият до мен".
Как избира медицината за своя път
Решението го взех в много ранна възраст и беше изключително лесно. За първи път започнах да го мисля в предучилищната, като бях на шест. Вече имах бегъл поглед върху работата на моите родители, които са общопрактикуващи лекари. В интерес на истината в моето семейство всички без един са здравни работници - от фелдшери, лаборанти до лекари, магистър-фармацевти, зъболекари...
Имах избор, но на мен работата ми изглеждаше изключително вълнуваща, тъй като включва постоянен контакт с хора. И от друга страна се налага да им помагаме по различни начини, не само като ги лекуваме, но и просто като общуваме с тях.
Вълнението е всеки ден
Вълнението започна още преди да бъда приет в университета, от кандидатстудентските изпити. Мога смело да твърдя, че с всеки изминал ден се вълнувам все повече и повече за бъдещата ми кариера и професионално развитие. За това, което ме очаква да правя цял живот, на което трябва да се отдавам напълно. Всеки следващ изпит е малка стъпка нагоре по стълбичката към това, което искам да бъда.
Пътят занапред
Със сигурност бих искал да остана в България. Искам да допринеса за нашата общност както на ниво квартал и град, така и за цялата страна. Избрал съм си специалността "ревматология", тя е по-особена - подразделение е на вътрешните болести, занимава се с изучаването и лечението предимно на автоимунни, възпалителни ставни заболявания, както и системни.
За интереса към медицинската наука
Гледайки като дете документални или фантастични филми, се възхищавах на хората, които успяват да направят различни открития. Възхищавах се и на самия процес - как трябва да бъдем отдадени всеки ден от сутрин до вечер, да работим постоянно, да мислим за това, за да открием нещо велико.
Още в първи курс на първата ми лекция в университета реших, че искам да стана асистент и да сбъдна моята мечта да бъда научен работник.
Как се раждат великите идеи
Мисля, че се раждат напълно непредвидимо, точно когато най-малко очакваме. Винаги съм вземал най-добрите решения за себе си в най-непринудените обстоятелства. Мисля, че и в науката не е по-различно.
Естествено, базата данни задължително трябва да я имаме, затова ние учим и шест години. Полагаме около 55 - 60 изпита и след това трябва да продължаваме да се учим и да се квалифицираме, но по-важен е начинът на мислене. Трябва да се опитваме да излизаме извън границите на поставените от откритията лимити, трябва някак си да вкараме и творческо мислене, за да чупим рамките на прагматичното.
Най-смелите мечти в областта на медицинската наука
Много бих искал да открия може би молекула или рецептор, чисто на клетъчно молекулярно ниво, която да кръстят на мое име и може би да допринеса за лечението на някое доскоро мислено за нелечимо заболяване. Искам да е нещо, което ще има принос не само за научната среда, но и за пациентите, тъй като на първо място го правим за хората.
Тежи ли още Хипократовата клетва
Абсолютно мисля, че тежи. Въпросът е, че не трябва да я прочитаме само на дипломирането си, а трябва от време на време да си я припомняме, тъй като в трудните моменти е лесно да забравим откъде сме тръгнали и на какви принципи трябва да стоим.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...
Книгата "Войната за Петрич 1925 г." беше представена по време на тържествата по повод 100-годишнината от Петричкия инцидент или кратката гръцко-българска..
В "Аларма" гостува журналистката от "Свободна Европа" и поетеса Катерина Василева – лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"..
На 11 ноември, Дзверин ден, пред публика беше представен сборникът с десет фентъзи разказа от български автори "Дзверове". Негов съставител е Тодор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg