Велизара Сърчаджиева живее между сцената и радиото. Тя завършва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ, а към момента прави магистратура в Софийския университет, специалност "Журналистика и медии". Гледаме я в театъра, слушаме я в новините на програма "Христо Ботев", а в "Нашият ден" разговаряме с нея за сцената, любовта и журналистическата професия като шанс да бъдат представени проблемите и решенията в сферата на културата.
Макар че решението да учи в НАТФИЗ е било изненадващо за Сърчаджиева, тя влиза в академията от първия опит и устоява на сериозната отсявка и психологическите изпитания през следващите четири години. После съдбата я отвежда в Драматичен театър "Йордан Йовков" – Добрич, където на сцената среща съпруга си Стефан Сърчаджиев.
Черната комедия "Балконът", адаптация на пиесата "Загадъчен мъж" от Олег Ерньов, е независимо представление, в което Сърчаджиева може да бъде видяна на сцена както в столицата, така и в други населени места из страната. "Балконът" е режисьорски дебют на Стефан Сърчаджиев, а сюжетът разказва нестандартна любовна история на ръба на живота и на един рушащ се балкон.
"Комедията работи с доброто и злото и винаги доброто излиза като положителен финал. При трагедията е същото. При драмата не можем да преценим. Но при масовите постановки просто стойността се губи. Има изключения, но те потвърждават правилото", коментира Сърчаджиева във връзка с проблемните тенденции в българския театър.
По думите на актрисата зрителите са свикнали да гледат смешки и вицове на сцената, стенд ъп комедията също се налага като жанр все повече и повече, но това не е театър.
Според Сърчаджиева хората все по-рядко взимат спонтанно решение да отидат на театър, а когато се решат, предпочитат да видят на сцената нещо до болка познато, за да няма лоши изненади. Ето защо например "Криворазбраната цивилизация" е сред най-гледаните представления в провинцията.
Публиката в общините бива привлечена от касови изпълнения, а репертоарните усилия на театралните трупи остават в периферията. По думите на младата актриса, организаторите се интересуват от цифрите, от "касовия" характер на постановките, а не от тяхното качество.
Друг проблем, който Сърчаджиева откроява, е свързан с навика на хората, да консумират артистични продукти през дигиталните екрани на различни технологични устройства. Постепенно театърът се превръща в необичайно преживяване на живо.
Що се отнася до журналистиката, актрисата би искала медиите да обръщат повече внимание на проблемите в културата, а не просто да афишират артистични събития.
Сърчаджиева още веднъж акцентира върху проблема с честата липса на предлагане и търсене на качествен театър. Като част от младо артистично семейство, тя усеща и липсата на лесни инструменти за финансиране, които не изискват сериозни мениджърски и административни познания. Сърчаджиева споменава още демографската криза в провинциалните театри.
Кои са мечтаните за Велизара Сърчаджиева роли и кой въпрос би искала да зададе на обществото като журналист – чуйте в звуковия файл:

Странният и парадоксален свят на Роалд Дал оживява в Литературния салон на редакция "Хумор и сатира". Този път в "Академия комика" четем един от известните "Разкази с неочакван край". Прекрасните актьори - Емил Емилов, Мария Йорданова, Иван Петрушинов и Добриела Попова се превъплътяват в ярките персонажи, за да усетим целия колорит на ситуацията...
Още за сборника с разкази "Винилови души" през 2020 година Марин Бодаков пише: " Разказите на Цветозар Цаков ни обещават много причудливости. Техните герои и антигерои дешифрират кодовете на реалността. Цветозар им подсказва как да закачат и разкачат времена, пространства. Как смисълът да се разсмее". "Цветозар Цаков е диригент на сънища, абсурди и..
"Eтюди от жълтата къща" (превод Светла Кьосева, оформление Кирил Наги) се нарича дебютният роман на Кирил Наги, в който четем истории от България и Унгария преди падането на Стената. Младият автор пише за себе си следното: "Роден съм през 92-ра, в Будапеща, където и израснах. Баща ми е унгарец, майка ми българка, и макар до голяма степен да не..
Изложбата на известния художник Велико Маринчевски съдържа творби, създадени през последните две години в ателиетата на международната графична база Гуанлан в Китай. Тя е продължение на сътрудничеството му с галерия "Ракурси", където той от години показва своите работи, завръщайки се в България. Ето как Велико Маринчевски представя творбите си този..
Организаторите на Фестивал 10.11 , който кани историци, артисти и граждани да влязат в откровен разговор за наследството на комунизма, разказаха в предаването "Какво се случва" за големия интерес на младите хора към първото издание на тази инициатива. Естествено, този фестивал препраща към датата 10 ноември 1989 г. – началото на демократичния..
На 13 ноември в Сатиричния театър "Алеко Константинов" е премиерата на спектакъла "Брадатата графиня" . Постановката, по текстове на американския..
Соня Ковачева – утвърдено име в българското артпространство, сега представя самостоятелната изложба "По пътя си..." в галерия "Аросита". Експозицията..
" Литературни легенди и съвременни прочити. Спомени за писатели и отзиви за книги " от Роза Боянова има своята софийска премиера. В рецензията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg