Когато излезе Духа от бутилката

Всеки гражданин, чиято личност е накърнена чрез статия в електронно издание, съдържаща отправени към него обиди и клевети, има право наред с иск за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, да поиска премахването ѝ от собственика на електронното издание. Изданието "Дефакто" цитира решението на ВКС по касационна жалба на съдия Цариградска и така тя се пребори за нова съдебна практика, която премахва от сайтове обидни публикации, за които собствениците им са били осъдени.

 В "Мрежата" правният съветник от фондация "Антикорупционен фонд" София Желева коментира този пробив:

"Делото определено и категорично е прецедент. Това е безспорно. След като излезе в много дискусии, които съм имала и с колеги адвокати, това се потвърждава. Аз лично поне не бях виждала в практиката си такъв тип решение, което да урежда чл. 45 от Закона за задълженията и договорите по този начин. Това беше споделено и като информации от колегите. Въвеждането на нова практика е малко по-различен въпрос, който си заслужава определено да обсъдим.

В нашата съдебна система няма задължение изрично съдебните състави, сезирани по проблеми, които са били обсъждани в други състави, да вземат решение предходно на тяхното предвид при постановяване на някакво решение. Т.е. съдебният състав е напълно освободен на база на закона и да постанови решение, каквото го прецени в конкретния случай. Разбира се, съдебна практика се ползва почти винаги, когато съответният съдебен състав решава как да отсъди в конкретния случай.

Така че този случай с делото на съдия Цариградска със сигурност би могло да се ползва и в други случаи, които се разглежда подобен предявен иск."

Как се поправят вреди

"Вредите се поправят по начина, по който отсъди съдът./.../ От 2019 година съдебната битка върви в няколко направления, от една страна, съдия Цариградска претендира финансово обезщетение за неимуществени вреди, каквато е обичайната практика в такива случаи.

Наред с това обаче, тя подава и този иск за принуждаване на авторите и собствениците на сайта ПИК да отстранят тези вече, отново повтарям, определени, обявени за клеветнически статии. Първите инстанции отказват да направят това с довода, че всъщност законът не урежда такъв тип възможност именно за премахване на статията. Върховният касационен съд обаче не се съгласява с това и изрично посочва, че този извод противоречи на разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията. Който гласи, най-общо и на достъпен език, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму... И съдът казва да се върне положението отпреди деликта, отпреди непозволеното увреждане. Отпреди момента,  в който съдия Цариградска, говорим за конкретния случай, да е претърпяла тези емоционални вреди и очерняне на името ѝ."

Псевдонакърнени чувства

"Такъв е случаят с така наречените и вече доста популярни в публичното пространство "SLAPP дела". Този тип дела са дела, които най-общо можем да кажем, целят заглушаване на един критичен, дали ще е журналистически, дали ще е глас на граждански активист и така нататък. Крайната цел е запушване на тази уста, която критично говори срещу обичайно силни, икономически, политически или по друг начин личности. /.../ Тези дела обичайно продължават изключително дълго. Между 2 и 6 години може да продължи едно съдебно дело от такъв характер. Годините ги давам като пример, защото такава продължителност сме наблюдавали в изследваните процеси във връзка с работата ни по доклада. За щастие голяма част от тези съдебни битки приключват в полза на журналистите и медиите, срещу които са водени. Така че голяма част съдебните ни състави успяват да работят по регулацията."

Коригираната неправда

Говорим за текстове, публикувани в онлайн медии, които могат да бъдат премахнати. Ако говорим за статия в печатно издание, няма да имаме този успех. Представете си, че това би следвало да означава изтегляне на тираж, би означавало изтегляне на голяма част от вестниците.

Вече купените си съществуват някъде, но те съществуват и като библиотечен фонд, т.е. трябва да бъдат извлечени от такъв тип фондове, което прави доста сложна тази процедура. В днешно време по-голяма част от медиите и публикациите са позиционирани именно онлайн и това позволява такъв тип неправда да бъде коригиран. /.../ А иначе критичните медии и медиите, които дават гласност на неудобни въпроси, поднесени по професионален начин, разбира се, винаги са били обект и ще бъдат за жалост обект на атака от страна на засегнатите в техните материали лица. Адекватната професионална журналистическа работа е нещото, което ги пази, както в миналото, така и занапред."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – АКФ, стопкадър You Tube