Спомен за ювелирно точния актьор и човек Васил Банов

Забележителен ювелирно точен актьор и точен човек, с хапливо чувство за хумор и проницателни силни очи. Мъжкар, зад чието сурово излъчване се крие мекота. Респектиращ творец – изпълнителен и строг, но и безкрайно чувствителен. Сценичното му присъствие е винаги белязано с благородство, дълбочина и неподражаема сила. Един от онези актьори, за които няма малка или голяма роля – той просто се появява и не играе, а живее. При него талантът върви ръка за ръка с дисциплината, трудолюбието, честността и дълбокото човешко достойнство. И това е само малка част от онова, което казват за Васил Банов неговите колеги и приятели. Несравнимият български актьор си отиде на 78 години. Той остави зад гърба си над 100 роли в театъра и киното.

Роден в Карлово на 20 юли 1946 година, Банов следва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Боян Дановски. Ролите му в "На всеки километър“ и "Капитан Петко войвода“ белязват началото на творческия му път. Повече от 50 години Васил Банов се снима в киното. Играе и в немалко телевизионни продукции, а сред запомнящите му роли са тези в "Хайка за вълци" и "Дунав мост". В последните години имахме възможност да го гледаме в сериалите "Седем часа разлика“, "Откраднат живот“ и "Всичко за сина ми“, във филмите "Посоки“, "Уроци по немски“, "Сватба“ и други, както и в кинопродукциите на Ивайло Пенчев – "Чичо Коледа“, "Летовници“ и "Като за последно“, който смята, че е писан за него, защото "всичко в този живот трябва да се прави като за последно, не неистово, но като за последно". Всъщност точно на този тип филми – забавни, развлекателни и с усещане за лекота – симпатизира Васил Банов, защото смята, че са насочени към зрителите.

Според Банов точно филмът "Като за последно" е като графиката на сърцето, в него има всички онези изконни неща, които са част от живота – като любовта и омразата например. Запитан винаги ли е толкова строг, Банов казва, че само така изглежда. Ако за едни смехът е броня, той се скрива зад суровия вид.

Иконата за него в българското актьорско майсторство е Иван Кондов. Според Банов самият той е призован, за да играе. Смята обаче, че телевизията ще изяде киното, а интернет ще изяде телевизията, това, което остава, е театърът.

"Много е тежко не само за мен, не само за българското кино и театър, но и за българската общественост, че се раздели с такава значима фигура. Фигура, която освен таланта, харизмата и вдъхновението, които ни даде, имаше безспорни качества, които са дефицит в днешно време. Той беше мъж на място, мъж, чиято дума тежеше и беше авторитет в цялата ни гилдия, независимо от всички наши различния", каза в "Кино с думи" режисьорката Магдалена Ралчева. За нея Васил Банов е последният мохикан от това поколение български актьори, оставили много ярка следва в българското кино и театър със своята скромност, талант и достойнство.

"Аз съм признателна, че направи тази роля по един блестящ начин. Юрий Дачев я написа специално за него, така че Шарко по някакъв начин му пасна като кадифена ръкавица. Той обичаше своя герой", обясни тя за ролята на Васил Банов във филма ѝ "Сватба" – екранизацията по едноименния разказ на Николай Хайтов. За това си превъплъщение актьорът получи и номинация за поддържаща мъжка роля на тазгодишните национални награди на Съюза на българските филмови дейци "Васил Гендов".

"Мога да кажа смело, абсолютно уверено, че имах възможността да работя с него в години, в които той е бил на върха на своята творческа сила като актьор. Това, което го отличава от другите актьори, бих могъл да кажа, че той напълно олицетворява смисъла на думите професионализъм и перфекционизъм. Това е нещо, което мен лично много ме палеше, докато снимахме и работехме заедно", каза и Павел Веснаков, режисьорът, който в последните години най-много е работил с Васил Банов.

По негови думи Банов винаги е бил съавтор на режисьорите, с които е работил, което внася спокойствие, допълнителна мотивация и надграждане за тях. Идеята да надградиш нещо там, където никой не очаква от теб, че то може да се надгради, според него е най-хубавото, което може да ти се случи в телевизията и в киното.

Като едно от най-големите достойнства на актьора Веснаков изтъква пълното отсъствие на разлика между общуването му в живота с общуването с персонажите, които изграждат заедно на екрана. Няма маски при Васил Банов. Навсякъде, където е поставен – пред камера или не, той отстоява конкретна позиция и принципи, конкретен начин на мислене и поведение и докрай държи на тях. Загърбил суетата, той не обръща всичко към себе си и персонажите си, а се стреми към постигане на по-голямата картина. Урокът, който Павел Веснаков получава от Васил Банов, е човек да бъде искрен в моментите, в които е много по-лесно да не бъде такъв, и да говори директно.

"Уроци по немски", разбира се, ми е най на сърце, защото е най-личното нещо, което сме правили двамата, но другата роля, която бих отличил, познавайки Васил Банов и като човек, и като професионалист, лично аз мисля, че е ролята му в "Дяволското гърло". Тя е на много, много високо ниво и аз бих я поставил много високо в неговата филмография – като завършеност на персонажа и изобщо като значение за историята и за неговата кариера. За мен лично това е много сериозно актьорско постижение", изтъкна Павел Веснаков. Двамата се срещат в сериала "Откраднат живот", а след това продължават да работят заедно и в сериалите "Татковци", "Лъжите в нас“, "Дяволското гърло" и "Всичко за сина ми", както и в пълнометражния дебют на Веснаков в игралното кино – "Уроци по немски".

Васил Банов е почетен гражданин на София, носител на Наградата за цялостен принос в киното на филмовия фестивал "Златната липа" и на Наградата "Златен век". Наскоро получи и орден "Стара планина" I степен за особено значими заслуги в областта на българската култура и изкуство.

Васил Банов остави голяма следа на българската театрална и киносцена, учебник по актьорско майсторство за всеки в тази професия, извор на емоции и уважение за всеки зрител. Да е светъл пътят му нагоре към звездите!