Актьорът Васил Михайлов на 87: Все по-трудно е да станеш човек

Има екранни образи, сценични превъплъщения, изпети песни, които се раждат, за да се превърнат в неизменна част от нашия културен код. Такъв е капитан Петко Войвода, в чийто роля се превъплъщава актьорът Васил Михайлов през 1981 година. 12-серийният телевизионен исторически филм оставя следа в сърцата на поколения българи. Продукцията, режисирана от Неделчо Чернев по сценарий на Николай Хайтов, през операторското око на Димо Коларов и с музиката на Атанас Бояджиев и Петър Ступел вълнува и днес. И днес Васил Михайлов запява песента на капитан Петко Войвода в ефира на "Terra Култура".

Разговаряме с един актьор на 87 – за сцената, която не е напуснал, за пътя на живота с ритъма на България, за големия театър и големия екран. За историята на песента и песента на историята.

"Следването във ВИТИЗ и участията ми в радиото започнаха почти едновременно. Винаги съм казвал – радиото ме е хранило. И чрез сина ми и жена ми радиото е хранило семейството", споделя Михайлов.

"Не е хубаво човек да брои годините много. Важното е кои хора са около него, с кого общува, дали поработва още. Иначе суетата е вечна. Като не ме познаят, аз не се притеснявам, даже се крия малко", казва още актьорът.

Михайлов може да бъде гледан в две представления на сцената на театър "Българска армия" – "Завещанието на целомъдрения женкар" и "Енигматични вариации".

Именно във Военния театър още като студент Михайлов е повикан да играе от режисьора Леон Даниел. Следват няколко години в театъра в Хасково и завръщане на столичната сцена.

В ефира на "Terra Култура" прозвучава песен от сериала "Капитан Петко Войвода". Изпълнението, по думите на Михайлов, е несъвършено, но именно такъв е настоял да остане записът самият Петър Ступел.

"Аз вече живея с всички хора, с които съм се срещнал с филма. Много дълго време ходехме от град на град с филма и хората ни посрещаха много емоционално", разказва актьорът и допълва, че в началото е бил против да пее.

Днес Михайлов не иска да се снима, а като причина за отказа посочва "пропадането на вкуса". Все пак актьорът се радва, когато нещо видяно го накара да възкликне: "Да, и така може!"

"За себе си нищо не мечтая вече и може би греша. Но след мен има внуци, внучки и искам да станат хора някакви. Виждам че все по-трудно става да станеш човек. Вярвам, искам, надявам се", споделя още Михайлов.

"Страх ме е, че посоката, която ние не знаем в момента, се отразява много лошо на децата – и на възпитанието, и  на ограмотяването им. Това е голямата и тежка тема. В момента учители и деца се разминават тотално", смята актьорът.

Днес Васил Михайлов не иска да пее.

"Баща ми, като пееше, плачеше, а аз не искам да плача", казва той.

Чуйте разговора в звуковия файл: