Образованието отново в спор: Колко дни да може да извинява родителят?

В последните дни българската образователна система отново се оказа в центъра на общественото внимание – този път поводът е предложението да бъде намален броят на дните, в които родителите могат да извиняват отсъствията на децата си по домашни причини. Само преди година Министерството на образованието и науката (МОН) увеличи този лимит от 10 на 15 дни. Сега обаче, синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" настоява, че 15 дни са прекалено много, и предлага броят им да бъде сведен до 7.

Защо се случва тази промяна и какво казва тя за съвременното българско училище? Това е въпрос, на който търси отговор философът по образование и активист Ирина Манушева. Тя е добре позната с участието си в дебати за справедлив достъп до образование и подобряване на образователните политики у нас. 

В предаването "Време за наука" Манушева коментира темата с тревога.

• Асоциация "Родители" против намаляването на дните на отсъствие от училище по семейни причини

Миналата година, припомня тя, увеличаването на позволените дни за отсъствия по домашни причини беше приветствано като стъпка към нормализиране на отношенията между училището и семейството. Учители, родители, лекари и граждански организации настояваха за тази промяна, за да се намали бюрократичният натиск и да се избегне абсурдната ситуация, в която родителите са принудени да прекарват часове в лекарски кабинети заради хрема или леко неразположение. Решението тогава беше възприето като компромис – стъпка към доверие и човечност в системата.

Днес, година по-късно, без да са представени реални данни за злоупотреби, това право е на път да бъде ограничено. Ирина Манушева е категорична – не става дума за привилегия, а за елементарно, логично право, което съществува във всички европейски държави. Никъде другаде не се изискват медицински бележки за кратки отсъствия от училище. Според нея сигналът, който се изпраща към родителите, е ясен – училището не им вярва. Вместо партньори в грижата за децата, родителите отново се третират като потенциални нарушители на правилата.

Вместо да търси доверие и сътрудничество, системата изглежда се връща към стари модели на подозрение и контрол. А това, според Манушева, е не само крачка назад, но и симптом за по-дълбоки проблеми в идентичността на съвременното българско училище.

Какъв образ на образованието градим, когато отнемаме дори малките знаци на доверие към родителите? И какви послания изпращаме на децата, когато бюрокрацията отново взима връх над здравия разум?

Тези въпроси остават отворени – и изискват не просто отговори, а внимателна, дълбока и обществена дискусия.

Слушайте!