Йордан Славейков: В такива тежки времена трябва да имаме надежда

"Романът "Последна стъпка" е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение – все стабилни и еднозначни – и изведнъж усещаш под читателското си ходило изречение, което, като отлепена плочка от тротоар, те опръсква с калта на живота. Българският живот. Животът на моето поколение."

– Марин Бодаков

В деня на премиерата на представлението "Последна стъпка" на камерната сцена на Народния театър "Иван Вазов" в "Нашият ден" разговаряме с автора на романа "Последна стъпка" и създател и режисьор на сценичната версия Йордан Славейков.

"Тук съм, като писател, основно заради Марин Бодаков", споделя в началото на разговора Славейков.

Що се отнася до драматургичната версия на "Последна стъпка" – там авторът е опитал да избяга от прозата, да я пречупи и превърне в театър.

"Конструкцията е различна, някои от ролите са пренаписани, романът е подреден по един начин, а пиесата – по друг", казва Славейков.

"Пиесата дава милост на персонажите един към друг. В романа съм по-безмилостен", допълва той.

В представлението "Последна стъпка" театралният зрител ще види едно семейство на границата на живота и смъртта, където прошката се оказва възможна.

"Дадох им силата и възможността да си простят един на друг. Дава ми смисъл тази прошка, носи ми утеха дори. Докато сме живи, надеждата е възможна", заявява Славейков.

Като актьор, писател, режисьор и педагог, гостът коментира света, в който живеем – свят, в който "всичко е поставено под въпрос". По думите на Славейков днес "цари зловеща пропаганда" и се правят опити "да бъдем отклонени от нашето цивилизовано място в ЕС".

"Именно в такива трудни, тежки времена трябва да имаме надежда", смята Славейков.  

"От политическия през социалния и културния спектър всеки трябва да надига глас срещу всяка една неправда. Лесно е да чакаш някой друг да те поведе. Поведи и ти – хората от семейството си, хората от блока, от улицата, от квартала. Много добре разбирам че вертикалът е друг, че на върха на това общество, в което живеем, ние, артистите, не сме на самия връх. Върхът, нека си го кажем честно, започва от политиците – системните партии, президента, Народното събрание – там е заровено кучето и никъде другаде", казва още гостът.

"Имаме глас и той трябва да бъде ясен, силен и заявяван на всички нива – при гласуване при всички дребни сблъсъци с корупция. Да не отвръщаме галва е много важно. Ние сме заобградени не само от голямо, войнстващо зло. Заобградени сме и от едно тихо, сиво, почти невидимо зло, което живее до нас. То има лице – това е човекът, който бие жена си или детето си, човекът, който хвърля фаса си от преминаващия автомобил, човекът, който насилва животни, човекът, който иска подкуп, който се държи се грубо с тебе, човекът на опашката в магазина, който прережда възрастна или бременна жена. От там се започва. Там трябва нашият глас да бъде чут – спокойно, но твърдо", призовава Славейков.

Премиерата на "Последна стъпка" на Камерна сцена в Народния театър е днес (16 април) и утре.

Участват: Веселин Мезеклиев, Велислав Павлов, Вяра Табакова, Ева Тепавичарова, Йордан Върбанов

Представлението може да бъде гледано и на 22 и 30 април.

Чуйте целия разговор в звуковия файл: 

Още за пиесата на Йордан Славейков ще чуете в днешния "Артефир"