В подкаста "Импулсът в мен" представяме интересните корени на традициите по Великден.
Модерните времена, в които днес живеем, са много различни, но все пак традиционните елементи от миналото са се запазили в голяма степен – яйцата да се боядисват в четвъртък или събота, на трапезата да има козунак и агнешко, да се ходи на църква, хората да са с нови дрехи, да не се работи по великденските празници.
Празнуването на Великденските празници по света има различни обичаи според народните вярвания и предания. Яйцата, козунакът и агнето са три от основните елементи на великденската празнична трапеза.
В миналото яйцето се е асоциирано с Вселената. Всъщност още през IV век консумирането на яйца по време на пости е забранено. Но през пролетта кокошките снасяли най-много, затова хората започнали да ги варят, за да ги запазят за по-дълъг период от време. Яйцето често пъти се е разглеждало като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждането на човека. В православния християнски свят яйцето се използва като специално великденско поздравление, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят.
Броят на яйцата се определя спрямо броя на членовете на семейството, а в селата – от броя на кокошките носачки. Боядисването им е ставало рано сутрин на Велики четвъртък от най-старата жена в семейството. Парашките, както наричали писаните яйца, не са били предназначени за ядене, а само се подарявали. Най-голяма сила имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в сито, постлано с нова кърпа, за да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват.
Червените яйца имат и друга символика – когато имаме гост на Великден, старите хора казват, че трябва да му се подари червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома. Първото яйце освен под иконостаса се е слагало също така и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на нивата, за да пази от градушка. Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни.
В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния.
Козунакът дори се е предлагал в по-изисканите софийски кафенета, където е можело да се поръча виенско кафе с резен козунак. Първото споменаване на думата козунак е в речника на Александър Дювернуа "Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати", издадена в Москва през 1889 година и за синоним се сочи традиционният празничен кравай.
А защо агнешкото е също един от важните компоненти на празничните обичаи?
Исус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт, защото е жертвано в деня на Възкресението, той е невинен и безгрешен и очиства греховете на света. Легендата разказва, че дори и на кръста не му счупили коленете, както правели с всички, за да го запазят цял като жив агнец. По обичай може да се хапне агнешко на първия ден след 40 дневни пости.
През 1678 година за първи път се споменава Великденския заек. В немска приказка се разказва за заек, който крие в градината яйца от децата. Много често наред с общовъзприетите символики за великденските празници се срещат и зайчета – шоколадови, керамични, захарни, плюшени и др., дори и по-картичките е по-вероятно да се види заек, отколкото кокошка с яйца или пиленце. Обаче присъствието на заека не е случайно – в антични времена дивите зайци се възприемали като символ на Луната, а причината е в първото пълнолуние след пролетното равноденствие, което бележи и Възкресение Христово. Освен това за разлика от питомните зайци, дивите се раждат зрящи. Древните вярвали, че именно те никога не затварят очи и че са нощни създания.
В миналото през цялата Страстна седмица не се е вършела селскостопанска работа, не се е впрягъл добитък, не се е яздел кон, особено на Разпети петък – тогава постът е най-строг. Старите вярвали, че ако се работи тогава ще има гръмотевици и град.
Проф. Галина Лардева нарича Снежана Симеонова "голямата лейди на българската скулптура". И допълва: "Тя е един от най-прекрасните ни автори, скулптори. Силна и мека, фина и категорична. Много смела и в същото време много женствена". А в своя статия Диана Попова отбелязва, че нейните експозиции "винаги проблематизират важни аспекти на изкуството и..
Вчера в зала "Райко Алексиев", СБХ пред многобройна публика беше открита изложбата на големия скулптор Павел Койчев – "Мъжки, женски, среден род, единствено и множествено число". Година и половина след предишната му изложба в същата зала "Homo sapiens – възпоменание" се срещаме с неговите фигури на жената, мъжа, децата, които са от стиропор и..
Фондация "Тодоров" учреди отличие за българска наука и литература. Идеята е на акад. Иван Тодоров. Първите отличия ще бъдат връчени на церемония на 20май 2024 г. от 18.00 ч. в зала "Проф. Марин Дринов" в Централната сграда на БАН, ул."15 ноември" №1. Ще се състои представяне на фондация "Тодоров" и връчване на нейните отличия на името на акад...
На 17 май се открива първото издание на Седмица на африканската култура в София . Пълната програма за фестивала можете да намерите тук . Седмицата на африканската култура в София е продължител на вече над десетгодишната традиция в отбелязването на Деня на Африка – 25 май, датата, на която в 1963 г. е основана Организацията за африканско..
"Наведнъж" са текстовете, събирани в продължение на седем години след дебюта на Стефан Икога – "Непукистика", пише за книгата Йордан Д. Радичков. Задъхани, разхвърляни между кварталите и улиците на София и българското Черноморие, стиховете му рисуват картини на хармоничното съществуване, на споделеност, както и картини на истерията, гнева и..
Евроскептичните гласове казват, че гражданите ще обеднеят, ако бъде прието еврото у нас. Допълват, че България не е готова, че Европейският съюз е..
Село Долни Луковит се намира в община Искър, област Плевен и в него живеят около 1700 човека. На около един километър от селото е съществувало римско селище..
Вчера в зала "Райко Алексиев", СБХ пред многобройна публика беше открита изложбата на големия скулптор Павел Койчев – "Мъжки, женски, среден род,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg