В подкаста "Импулсът в мен" представяме интересните корени на традициите по Великден.
Модерните времена, в които днес живеем, са много различни, но все пак традиционните елементи от миналото са се запазили в голяма степен – яйцата да се боядисват в четвъртък или събота, на трапезата да има козунак и агнешко, да се ходи на църква, хората да са с нови дрехи, да не се работи по великденските празници.
Празнуването на Великденските празници по света има различни обичаи според народните вярвания и предания. Яйцата, козунакът и агнето са три от основните елементи на великденската празнична трапеза.
В миналото яйцето се е асоциирано с Вселената. Всъщност още през IV век консумирането на яйца по време на пости е забранено. Но през пролетта кокошките снасяли най-много, затова хората започнали да ги варят, за да ги запазят за по-дълъг период от време. Яйцето често пъти се е разглеждало като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждането на човека. В православния християнски свят яйцето се използва като специално великденско поздравление, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят.
Броят на яйцата се определя спрямо броя на членовете на семейството, а в селата – от броя на кокошките носачки. Боядисването им е ставало рано сутрин на Велики четвъртък от най-старата жена в семейството. Парашките, както наричали писаните яйца, не са били предназначени за ядене, а само се подарявали. Най-голяма сила имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в сито, постлано с нова кърпа, за да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват.
Червените яйца имат и друга символика – когато имаме гост на Великден, старите хора казват, че трябва да му се подари червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома. Първото яйце освен под иконостаса се е слагало също така и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на нивата, за да пази от градушка. Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни.
В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния.
Козунакът дори се е предлагал в по-изисканите софийски кафенета, където е можело да се поръча виенско кафе с резен козунак. Първото споменаване на думата козунак е в речника на Александър Дювернуа "Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати", издадена в Москва през 1889 година и за синоним се сочи традиционният празничен кравай.
А защо агнешкото е също един от важните компоненти на празничните обичаи?
Исус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт, защото е жертвано в деня на Възкресението, той е невинен и безгрешен и очиства греховете на света. Легендата разказва, че дори и на кръста не му счупили коленете, както правели с всички, за да го запазят цял като жив агнец. По обичай може да се хапне агнешко на първия ден след 40 дневни пости.
През 1678 година за първи път се споменава Великденския заек. В немска приказка се разказва за заек, който крие в градината яйца от децата. Много често наред с общовъзприетите символики за великденските празници се срещат и зайчета – шоколадови, керамични, захарни, плюшени и др., дори и по-картичките е по-вероятно да се види заек, отколкото кокошка с яйца или пиленце. Обаче присъствието на заека не е случайно – в антични времена дивите зайци се възприемали като символ на Луната, а причината е в първото пълнолуние след пролетното равноденствие, което бележи и Възкресение Христово. Освен това за разлика от питомните зайци, дивите се раждат зрящи. Древните вярвали, че именно те никога не затварят очи и че са нощни създания.
В миналото през цялата Страстна седмица не се е вършела селскостопанска работа, не се е впрягъл добитък, не се е яздел кон, особено на Разпети петък – тогава постът е най-строг. Старите вярвали, че ако се работи тогава ще има гръмотевици и град.
Ивинела Самуилова е обичана съвременна българска авторка, по образование богослов. Издала е 12 книги с художествена и нехудожествена проза, отличени с различни награди от читателите, сред които "Любима книга на България", "Книгата, която ме вдъхновява" и др. В навечерието на Великден излезе книга втора на нейните "Гатанки от небето" , която има..
На Светли понеделник в "Terra Култура" се срещнахме с писателя Владимир Зарев и последният му роман "И аз слязох". В търсене на паузата в историята на Иисус от Назарет – от рождението му в пещерата до 33-та година, писателят отчита и половин век от своя собствен човешки живот. Вътрешният монолог през годините е воден от познанието за саможертвата на..
Нежно и интимно, красиво и цветно е настроението на новата стихосбирка "Пролетни танци" от писателката и художничка Евгения Михалска. Юлияна Томова представя авторката и книгата, чиято официална премиера предстои ма 29 април (вторник) от 18:30 ч. в Литературен клуб "Перото" при НДК. Специален музикален акцент в събитието ще бъде Константин..
"Отвъд и вътре в спомена" е изложбата, която Долорес Дилова представя в галерия "Българи". Експозицията включва два цикъла, които изобразяват емоционалната връзка на художничката с пейзажа, с тишината и конкретните повторяеми географски дадености на любимите за нея места. "Отвъд спомена" е свързан с магическото място Болата в Каварна, а "В..
През 1984 г., в чест на 40-годишнината от социалистическата революция, се организира първата българска експедиция към най-високия връх на планетата – Еверест. Осемнайсет алпинисти се готвят да щурмуват върха по Западния гребен – най-смъртоносният маршрут, известен като "жестокия път". Изключителното усилие е съпътствано от героични дела и..
Преди малко повече от година семействата на българските ученици получиха възможност да извиняват отсъствията им "до 15 учебни дни в една учебна..
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради..
А то значи ангелогласната певица Ася Пинчева от "Мерудия", "Космическите гласове на България" и "Оратница", мултиинструменталистът Георги Маринов - Хорхе..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg