Литературният кораб на 90-те

Това е заглавието на предговора от Боряна Владимирова на "Литературни анкети – 13 поети от 90-те", които тя е направила. След "Сеч и меланхолия", както се нарича анкетата с Ани Илков, "Въглени и звезди" – с Едвин Сугарев, последва сборник с анкети с 18 поети от 80-те. Тази, последна засега книга от поредицата "Литературни анкети – 13 поети от 90-те" очертава "едно възможно поетическо поколение на 90-те".

Освен паметта за времето, когато тринайсетте поети са издали своята първа книга и са попаднали сред анкетираните в сборника, в него се отразява и саморефлексията на поетите – не само към времето, но и към собственото творчество и себе си. За съжаление част от поканените са отказали да участват, но въпреки това картината може да бъде съставена, макар и с липсващи части. "Една от важните цели, които си поставя тази анкета, пише в увода Боряна Владимирова, е да разсее съмненията, че в епохата на изкуствения интелект, в лицето на Chatbot и ChatGPT, времето за поезия е отдавна отминало. Книгата, която е пред вас, се опитва да покаже поезията като Аладинова лампа, а поета – като скрит в нея джин, който ни пренася в други светове. А и поетите не принадлежат на този свят. Те са най-близо до предезикови състояния и до специфичния детски език. В детството няма смърт или по-скоро идеята за смъртта все още не съществува толкова осезаемо. Неслучайно поетът Иван Методиев казва, че поезията е област на безсмъртието".

Книгата беше представена в Столична библиотека, в Литературния клуб, с много гости и част от анкетираните поети. Боряна Владимирова ги провокира с интересен сценарий на вечерта. Тя представи резултатите – картина и хайку – следствие от задачата ѝ към ИИ да ги направи за всеки анкетиран поет. След това поетите ги коментираха, най-често шеговито. Както казва тя за литературния кораб в предговора си: "На палубата са очите на литературните критици и изследователи, които възприемат този морски съд като важна черна кутия на паметта (която е същевременно и резонаторна)".

Чуйте репортаж с участието на Боряна Владимирова и Елка Димитрова, директор на Института за литература - БАН.