Днешните абитуриенти са децата, на които се наложи още в 7. клас – в ключовия момент за кандидатстване в гимназия – да преминат към онлайн обучение. По-късно, когато вече влязоха в гимназия, отново останаха по домовете си, без възможност да се запознаят с новите си учители и съученици. Въпреки това се адаптираха, устояха. Дори до вчера не беше сигурно дали ще могат да стигнат до мястото за провеждане на изпита – поне що се отнася до софийските младежи и техните родители, които трябваше да мислят и за това.
Какви са днешните млади? Това са деца, които не просто не познават света преди интернет – те не познават свят без социални мрежи, без ярка поляризация на мненията. Не помнят свят без екстремни климатични, политически и социални промени. Разбираме ли ги? Разбират ли те себе си? За това говорим с моя събеседник – проф. Орлин Тодоров.
В предаването "Време за наука" той каза:
"Юношеството е най-летливата и непостоянна възраст. То се характеризира с кризи – но основната цел на тези кризи не е разрушението, а изграждането. Това са кризи на влизането в мястото на възрастния.
В хода на тези кризи някои юноши стават пасивни, затворени, изпитват трудности. Други изразяват вътрешния си свят чрез действия – понякога бурни. Това е най-значимата възраст в човешкото развитие.
За първи път в живота ти всички фактори, които се опитват да те ограничат, са толкова силни – биологичният механизъм, който те тласка към растеж. Хормонът на растежа е на максимални нива – толкова активен е бил само в бебешка възраст. В същото време в префронталния кортекс настъпват големи промени – създават се нови невронни връзки, стабилизират се съществуващите. Поради това юношите са импулсивни, търсещи, понякога резки.
Юношата има една основна задача – да разбере кой е, какъв е, къде се намира. Това се случва в психично и социално отношение чрез така наречения "юношески процес". Той включва три големи теми:
Първо – да престанеш да бъдеш дете, което означава и символичен траур по детството. Второ – бунт срещу родителите, които досега са били авторитет. И трето – да започнеш да живееш в един нормативен, социален свят, но вече сред свои – себеподобни."
По отношение на добродетелите, проф. Тодоров добави:
"От моя гледна точка това е трагично. Добродетелите не се преподават и не се заучават. Те трябва да бъдат преживени, предадени чрез личен пример."
Слушай!
Събитието се проведе за четвърти път с домакинството на Биологическия факултет на Софийския университет. То увенчава целогодишната работа на ученически научни клубове в цялата страна. Фондация Сай Хай е основана от Ели Стойкова и Ренета Богданова с цел и мисия да насърчава и подпомага заниманията с наука и изследователския подход в обучението на..
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
Защо и как се променят медийните, политическите и гражданските разкази за войните, които се водят в Близкия изток и в Украйна, коментира в "Мрежата" по..
Институтът за съвременно изкуство в София отбелязва своята 30-годишнина. Започва програма от три групови изложби на своите членове, като предвижда и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
