Юношеството – възрастта на кризи и търсене на себе си

Днешните абитуриенти са децата, на които се наложи още в 7. клас – в ключовия момент за кандидатстване в гимназия – да преминат към онлайн обучение. По-късно, когато вече влязоха в гимназия, отново останаха по домовете си, без възможност да се запознаят с новите си учители и съученици. Въпреки това се адаптираха, устояха. Дори до вчера не беше сигурно дали ще могат да стигнат до мястото за провеждане на изпита – поне що се отнася до софийските младежи и техните родители, които трябваше да мислят и за това.

Какви са днешните млади? Това са деца, които не просто не познават света преди интернет – те не познават свят без социални мрежи, без ярка поляризация на мненията. Не помнят свят без екстремни климатични, политически и социални промени. Разбираме ли ги? Разбират ли те себе си? За това говорим с моя събеседник – проф. Орлин Тодоров.

В предаването "Време за наука" той каза:

"Юношеството е най-летливата и непостоянна възраст. То се характеризира с кризи – но основната цел на тези кризи не е разрушението, а изграждането. Това са кризи на влизането в мястото на възрастния.

В хода на тези кризи някои юноши стават пасивни, затворени, изпитват трудности. Други изразяват вътрешния си свят чрез действия – понякога бурни. Това е най-значимата възраст в човешкото развитие.

За първи път в живота ти всички фактори, които се опитват да те ограничат, са толкова силни – биологичният механизъм, който те тласка към растеж. Хормонът на растежа е на максимални нива – толкова активен е бил само в бебешка възраст. В същото време в префронталния кортекс настъпват големи промени – създават се нови невронни връзки, стабилизират се съществуващите. Поради това юношите са импулсивни, търсещи, понякога резки.

Юношата има една основна задача – да разбере кой е, какъв е, къде се намира. Това се случва в психично и социално отношение чрез така наречения "юношески процес". Той включва три големи теми:

Първо – да престанеш да бъдеш дете, което означава и символичен траур по детството. Второ – бунт срещу родителите, които досега са били авторитет. И трето – да започнеш да живееш в един нормативен, социален свят, но вече сред свои – себеподобни."

По отношение на добродетелите, проф. Тодоров добави:

"От моя гледна точка това е трагично. Добродетелите не се преподават и не се заучават. Те трябва да бъдат преживени, предадени чрез личен пример."

Слушай!