Търсим положителния образ на България като туристическа дестинация през художествената форма на плаката. Международното триенале на сценичния плакат, съвместно с Министерството на туризма, обяви конкурс за български и чужди художници. В студиото на "Какво се случва" проф. Божидар Йонов и Албена Спасова, създатели на триеналето и преподаватели в Националната художествена академия, коментират изискванията към конкурса, както и съвременното място на плаката.
"Никога досега България не е обявявала международен конкурс за туристически плакат, никога не сме канили с такава мащабна кампания наши и чуждестранни автори". – казва Албена Спасова – "Крайният срок за подаване на плакатите е 7-и юли, а професионалният подход включва проучване. В естеството на плаката е той да бъда знак, провокация, да въздейства магнетично. Силно се надяваме след тази дата да можем да показваме."
По въпроса за нуждата от клишета като образи, презентиращи България, професор Йонов счита, че всичко е въпрос на художническо третиране. "Всеки един автор може да направи една роза и може да я окепази. Всичко е въпрос на талант. – добавя проф. Божидар Йонов – Изписването на думата България също е много важно. Въпрос е на интелект и отношение към задачата"
Изкуственият интелект не е опасност, защото никой вече не може да работи в тази област без компютър. "Идеята е в главата, а реализацията е свързана с компютъра" – казва проф. Йонов
Галерията на плаката е улицата, но основният работодател на плакатистите са театъра и фестивалите. "Колонките за плакати в София са в окаяно положение. Те са малко и имат антиобраз" – казва Албена Спасова
В последните години обаче се наблюдава известен Ренесанс на плаката, както и появата на млади талантливи художници в тази област.
Чуйте проф. Божидар Йонов и Албена Спасова в "Какво се случва".
На улица "Мадона ди Кампильо" в аристократичния квартал в Рим, там, където някога се е помещавала Българската академия за изкуство и култура, днес ни посреща домът, който съхранява спомени, озарен от очакването за музика. Това всъщност е Българският културен институт – наследството на световноизвестния ни оперен певец Борис Христов, което все още..
В рамките на "Синелибри" за първи път на 26 октомври от 19 часа в РЦСИ "Топлоцентрала" ще видим филма на Деляна Манева по разказа на Алек Попов "Пътят на охлюва". Сценарият е работен дълго от двамата. В ролите са Михаил Билалов, Касиел Ноа Ашер, Мартина Апостолова и Дона Вълова. Филмът е късометражен. Ето и анотацията му: "Гергьовден. Войната в..
На 23 октомври 2025 година в Музея на хумора и сатирата в Габрово се откри изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на художника и карикатурист Борис Димовски. Защо в Габрово? Защото художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се нарича музеят) – "изографисал" е в стила на габровския..
Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които одухотворяват материята. Зрителите наричат платната ѝ живи, а критиците обясняват феномена с това, че те са пространства, в които светлината се въплъщава в живописна структура, вдъхновена от пейзажите..
С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Експозицията включва 233 произведения с акцент върху габровските шеги и подчертава приноса на Димовски за основаването и развитието на музея. Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Децата и изкуственият интелект – какво е новото лице на опасностите в интернет? Нужна ли е забрана на социалните мрежи за деца? Гост на предаването..
Какво съдържат намерените в Газа документи, уличаващи журналисти на "Ал Джазира" в тясно сътрудничество с "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg