Имаме известен отлив от фундаменталните научни изследвания поради естеството на науката днес, малко са финансовите инструменти за този тип фундаментални изследвания, а без тях трудно се стига до приложни постижения, така че тук също е необходима особена грижа. "Това, което като жена бих искала да постигна, е да създам още по-силно усещане в колегията, че сме една интегрална общност, че всички институти сме еднакво важни и че само заедно ние действително можем да осъществим мисията на академията и да бъдем по-силни.
Събирането на такава разностранна експертиза в една организация е колкото трудно за менажиране, толкова дава сила и възможности. БАН е духовен, експертен и научен център на България, който ние трябва да отстояваме", споделя в предаването "Следобед за любопитните" чл. кор. проф. Евелина Славчева.
"Еуфорията от избора ми сякаш поотмина, но няма да забравя вълнението, което изпитах, когато получих такова огромно доверие от колегите си в Общото събрание. И ако трябва да определя с една дума с какво съм спечелила тяхното доверие, бих казала с цялостната си кариера – от постъпването ми в БАН през 1994 г. досега. Преминала съм през всички стъпала на академичната кариера и имах отговорността да бъда председател на Общото събрание в продължение на два мандата. Мисля, че това беше едно от решаващите неща за моя позитивен избор, тъй като в качеството си на председател съм познавала академията отвътре, а и колегите са имали възможност да преценят как се справям с работата в интерес на цялата академия, а не само на науката в института, в който работя.
През годините имахме трудни моменти и трудно привличахме млади хора, но този процес на спечелването на младите за науката вече е факт. Наскоро направихме едно социологическо проучване, от което личи, че сме успели да си върнем доверието на хората. Сега нещата са по-различни и мисля, че имаме самочувствието, че сме полезни за държава, обществото. Това, което аз бих искала да постигна, в допълнение на всичко постигнато от моите предшественици, е БАН да засили позициите си на регионално ниво. Защото ние имаме една мрежа от регионални академични центрове, а сега иновациите и индустриалното развитие са сред приоритетите на страната. Смятам, че контактувайки по-активно с тези регионални центрове и бизнесите по места, можем допълнително да бъдем полезни."
Дали водородът ще спаси света?
"Аз не обичам крайните изказвания и макар че работя в тази сфера почти 20 години, не смятам, че само водородът може да спаси света. Нужни са усилия в много различни аспекти. Действително водородът се очертава като един много надежден и перспективен енергиен вектор. Неговите предимства, за разлика от електричеството, което е другия тип енергия, все по-нужна на човечеството, та за разлика от електричеството, той може да се съхранява за по-дълги периоди от време и да се използва там и тогава, когато е необходимо отново да се произведе електрическа енергия. Има и много източници, макар че за съжаление технологиите за получаването му са или недостатъчно екологосъобразни, какъвто е паровият реформинг на изкопаемите горива, или са все още скъпи, каквато е електролизата.
Така че не бих казала, че с темповете, с които бихме искали да навлезе водородът в индустрията, са реалистични. Това, което беше заложено в стратагическите документи, е малко прекалено оптимистично, но така или иначе тези технологии навлизат. Ние работим не само в чисто научната част на тези технологии, но се опитваме да ги направим по-популярни и да подготвим хора, които да бъдат експерти или специалисти за индустрията, когато това навлезе.
По един проект организираме и обучителни курсове в различни градове на страната. Тези курсове ще повторим и смятаме да предложим такива лекции в средните училища с такава насоченост. Има автомобили, освен електромобилите, има и водородни автомобили. При тях водородът е много лек и с едно зареждане може да се прави по-дълъг пробег. Смята се, че в областта на тежкотоварния транспорт този тип превозни средства имат голямо бъдеще", разказва проф. Славчева.
Проф. Евелина Славчева е първата жена ръководител на академията в нейната 155-годишна история. Тя е член-кореспондент, д-р на химическите науки. Областите на научен интерес на чл.-кор. Славчева са електрохимично материалознание, корозия и защита от корозия, електрохимична сензорика и електрохимично функционално стимулиране. Тя е била два мандата председател на Общото събрание на БАН. Била е два мандата директор на Института по електрохимия и енергийни системи на БАН (ИЕЕС). Основател и ръководител на секция "Водородни системи с полимерен електролит" в ИEЕС и ръководител на 25 научноизследователски проекта.
Чл.-кор. проф. Евелина Славчева беше избрана за председател на БАН на 2 декември 2024 г. от IX Общо събрание на БАН. Мандатът ѝ е четири години.
Снимка – БНР
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
