Международният ден на биологичното разнообразие се отбелязва ежегодно на 22-ри май. Той се чества от 2001 г. с резолюция A/RES/55/201 на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) от 20 декември 2000 г.
Темата на инициативата през настоящата 2025 г. е: "Хармония с природата и устойчиво развитие".
Какво е това биологично разнообразие? На този и други въпроси отговаря в "Следобед за любопитните" проф. Бойко Георгиев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
"Терминът "биологично разнообразие" е в употреба от около 30 години. Преди това имаше много други термини, които обаче не описваха изцяло това, което се включва в биоразнообразието. Такива думи и изрази бяха: "генофонд" или често се употребяваше "флора и фауна".
Терминът биоразнообразие се появи, за да може да отрази разнообразието в живата природа на различни равнища. Често хората под този термин разбират само разнообразието на видовете. Но чрез термина биоразнообразие се обозначава освен това видово разнообразие и това на екосистемите, които също са различни. Като пример ще дам екосистема на буковата, дъбовата гора, крайбрежна екосистема или тази на Черно море, а те също са обект на опазване.
Международният ден на биологичното разнообразие е изстрадан до голяма степен, тъй като отделните нации си живеехме поотделно и се мислеше какво може да се направи за опазване на природата в своята страна. Но това се оказа неефективен подход, защото част от разнообразието е на наша територия, но в него влизат мигриращите птици, които ние тук пазим, но примерно 500 километра на юг се хранят с тях, а това е една свързаност, и голямата екосистема на планетата ние наричаме биосфера.
Поради свързаността на отделните екосистеми трябваше да се намери един термин, който да обхваща разнообразието на екосистемите на различни равнища. Традиционното е видовото разнообразие, но освен него има разнообразие на екосистемно равнища, а освен това в рамките на всеки вид различаваме подвидове и различни популации, всяка от които има свои характерни белези и всъщност ние се опитваме и вътре в рамките на вида да запазим отделните популации, които живеят на различни места, адаптирали са се и всяка една от тях е уникална. И всички тези различия на трите равнища са обект на международната общност за тяхното запазване, за да се запази биоразнообразието на планетата." Това разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Бойко Георгиев.
Опазването на биоразнообразието винаги свързваме с устойчивото развитие. Имаме много случаи, при които някой вид, който е ресурсен, при неговата прекомерно използване той се изчерпва. Така че идеята на ползването на благата, които ни дава природата, е да не се намаляват ресурсите, смята проф. Георгиев.
"В продължение на много години България бе на трето място след САЩ и Русия със своите 17 биорезервата, която бе и плод на общите усилия за запазване на биоразнообразието у нас. По-късно се смени концепцията какво представляват биосферните резервати. В началото се приемаше, че това трябва да са запазени биокътчета от биосферата и на основата на тяхното изучаване да можем да изучаваме как работи неповредената природа.
Преди около десетина години обаче, тъй като биосферните резервати са концепция на ЮНЕСКО, се промени в такъв смисъл, че това трябва да са добре запазени кътчета от биосферата, но които са в хармонично съществуване с местната общност. Тогава се оказа, че от нашите биосферни резервати, пет отговарят на новите условия. Това е един добър начин да се докаже, че природните блага могат да се използват разумно с цел запазването им.
Трябва да сме морални, защото ние, животните и растенията сме едно цяло и част от природата на планетата. Не трябва да се използват ресурсите без ред, трябва да имаме ясни познания какво е тяхното възобновяване, какво бързо може да се случи, за да не изчезват определени видове", разказва проф. Бойко Георгиев.
Целия разговор на Ани Костова с проф. Бойко Георгиев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
"Чрез участието си в 33-тата полярна експедиция тази година успях да реализирам една от своите мечти – да работя на едно от най-труднодостъпните места на остров Ливингстън, където е българската полярна база, нос Барнард", разказва в предаването "Следобед за любопитните" гл. ас. д-р Стефан Велев. "Там, заедно с моя адаш и колега Стефан, прекарахме 11..
Студентът по медицина в пети курс на Медицинския университет Пловдив Пламен Пенчев публикува в международното научно списание Journal of Clinical Neuroscience метаанализ, в който е първи автор. Това не е стандартна научна статия, а най-високата форма на академична публикация – резултат от задълбочен анализ на световната литература, статистическа..
Многобройни черни кратери, върху които не расте нищо, а земята е е покрита с потоци застинала лава и тъмна вулканична пепел. Това са част от пейзажите, които могат да се видят в геоложкия парк Кула-Салихли в провинция Маниса в Западна Турция. Геопаркът обхващаща площ от близо 300 кв. км., като интересното е, че природният парк все още не е много..
Повече от 1200 ученици ще участват във финалното състезание на 12-ото издание на Международния турнир "Математика без граници", което ще се проведе в Несебър. Подробности разказва организаторът на турнира Любомир Любенов в предаването "Следобед за любопитните". "Сред претендентите за медали са 758 финалисти от над 150 училища в България. В Несебър..
На 26 юни София отново е домакин на едно от най-очакваните събития в света на иновациите – Webit 2025: Web3 and Human-centered AI Edition . Това е ден, посветен на бъдещето, който събира на сцената едни от най-ярките умове в бизнеса и представители на водещи компании в света, политици, медии и предприемачи, които ще обсъдят последните новости в..
Студентът по медицина в пети курс на Медицинския университет Пловдив Пламен Пенчев публикува в международното научно списание Journal of Clinical..
В предаването "Български изпълнители" на 30 юни 2025 ще ви представим изключителната оперна певица Станислава Момекова. Тя притежава неподражаема харизма..
В България съществува един-единствен исторически доказан и документиран поклоннически път "Светият път". Той върви по точния маршрут, по който са преминали..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg