Международният ден на биологичното разнообразие се отбелязва ежегодно на 22-ри май. Той се чества от 2001 г. с резолюция A/RES/55/201 на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) от 20 декември 2000 г.
Темата на инициативата през настоящата 2025 г. е: "Хармония с природата и устойчиво развитие".
Какво е това биологично разнообразие? На този и други въпроси отговаря в "Следобед за любопитните" проф. Бойко Георгиев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
"Терминът "биологично разнообразие" е в употреба от около 30 години. Преди това имаше много други термини, които обаче не описваха изцяло това, което се включва в биоразнообразието. Такива думи и изрази бяха: "генофонд" или често се употребяваше "флора и фауна".
Терминът биоразнообразие се появи, за да може да отрази разнообразието в живата природа на различни равнища. Често хората под този термин разбират само разнообразието на видовете. Но чрез термина биоразнообразие се обозначава освен това видово разнообразие и това на екосистемите, които също са различни. Като пример ще дам екосистема на буковата, дъбовата гора, крайбрежна екосистема или тази на Черно море, а те също са обект на опазване.
Международният ден на биологичното разнообразие е изстрадан до голяма степен, тъй като отделните нации си живеехме поотделно и се мислеше какво може да се направи за опазване на природата в своята страна. Но това се оказа неефективен подход, защото част от разнообразието е на наша територия, но в него влизат мигриращите птици, които ние тук пазим, но примерно 500 километра на юг се хранят с тях, а това е една свързаност, и голямата екосистема на планетата ние наричаме биосфера.
Поради свързаността на отделните екосистеми трябваше да се намери един термин, който да обхваща разнообразието на екосистемите на различни равнища. Традиционното е видовото разнообразие, но освен него има разнообразие на екосистемно равнища, а освен това в рамките на всеки вид различаваме подвидове и различни популации, всяка от които има свои характерни белези и всъщност ние се опитваме и вътре в рамките на вида да запазим отделните популации, които живеят на различни места, адаптирали са се и всяка една от тях е уникална. И всички тези различия на трите равнища са обект на международната общност за тяхното запазване, за да се запази биоразнообразието на планетата." Това разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Бойко Георгиев.
Опазването на биоразнообразието винаги свързваме с устойчивото развитие. Имаме много случаи, при които някой вид, който е ресурсен, при неговата прекомерно използване той се изчерпва. Така че идеята на ползването на благата, които ни дава природата, е да не се намаляват ресурсите, смята проф. Георгиев.
"В продължение на много години България бе на трето място след САЩ и Русия със своите 17 биорезервата, която бе и плод на общите усилия за запазване на биоразнообразието у нас. По-късно се смени концепцията какво представляват биосферните резервати. В началото се приемаше, че това трябва да са запазени биокътчета от биосферата и на основата на тяхното изучаване да можем да изучаваме как работи неповредената природа.
Преди около десетина години обаче, тъй като биосферните резервати са концепция на ЮНЕСКО, се промени в такъв смисъл, че това трябва да са добре запазени кътчета от биосферата, но които са в хармонично съществуване с местната общност. Тогава се оказа, че от нашите биосферни резервати, пет отговарят на новите условия. Това е един добър начин да се докаже, че природните блага могат да се използват разумно с цел запазването им.
Трябва да сме морални, защото ние, животните и растенията сме едно цяло и част от природата на планетата. Не трябва да се използват ресурсите без ред, трябва да имаме ясни познания какво е тяхното възобновяване, какво бързо може да се случи, за да не изчезват определени видове", разказва проф. Бойко Георгиев.
Целия разговор на Ани Костова с проф. Бойко Георгиев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Освен бинарната номенклатура и йерархична система за класификация на организмите, която служи като основа на модерната биологична систематика, името на Карл Линей се свързва и с вид преса за сушене на растения. Той не е изобретателят на пресата, защото още преди неговото време, са съществували преси за сушене на растения – основен уред в..
В началото на октомври в град Царево и в комплекс "Елените" заради наводнения загинаха хора. Софийският университет организира на 14 октомври научен семинар на тема "Наводненията в общините Карлово, Царево и Несебър в периода 2022-2025 г. (не)научени уроци". Семинарът представи работата на Националния университетски център за геопространствени..
Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..
От книгата на Бойко Антонов "Емигрантски воли и неволи" научих за неговото приемане за член на племето на маорите Уакатане в Нова Зеландия. Сигурна съм, че този факт събуди и вашето любопитство. От томчето с разкази разбрах също така, че българинът, който от 30 години живее в Съединените щати е член на благотворителната организация "Гмуркане с кауза"..
В началото на 40-те години на миналия век Европа е място на тотална война. Тоталитарните режими на Германия, Италия и СССР господстват над голяма част от континента, а лидерите им са сграбчили абсолютната, неоспорима власт. Култът към личността е на висота, а речта на диктатора е гласът, който събужда народа сутрин и го приспива вечер. Отвъд..
Аделина Петрова разказва за спектакъла "Доброто тяло или разсъжденията на една актриса относно килограмите, секса и театъра" – постановка, която съчетава..
Международният театрален фестивал "Есенни театрални срещи в Русе" ще се проведе от 20 до 26 октомври в крайдунавския град. Организатори са Катя..
Художникът Йордан Леков представя днес, от 16:30 ч. , в Малката зала на Художествената галерия "Иван Фунев" във Враца изложбата "А-ХРОМ-ИКИ"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg