Международният ден на биологичното разнообразие се отбелязва ежегодно на 22-ри май. Той се чества от 2001 г. с резолюция A/RES/55/201 на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) от 20 декември 2000 г.
Темата на инициативата през настоящата 2025 г. е: "Хармония с природата и устойчиво развитие".
Какво е това биологично разнообразие? На този и други въпроси отговаря в "Следобед за любопитните" проф. Бойко Георгиев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
"Терминът "биологично разнообразие" е в употреба от около 30 години. Преди това имаше много други термини, които обаче не описваха изцяло това, което се включва в биоразнообразието. Такива думи и изрази бяха: "генофонд" или често се употребяваше "флора и фауна".
Терминът биоразнообразие се появи, за да може да отрази разнообразието в живата природа на различни равнища. Често хората под този термин разбират само разнообразието на видовете. Но чрез термина биоразнообразие се обозначава освен това видово разнообразие и това на екосистемите, които също са различни. Като пример ще дам екосистема на буковата, дъбовата гора, крайбрежна екосистема или тази на Черно море, а те също са обект на опазване.
Международният ден на биологичното разнообразие е изстрадан до голяма степен, тъй като отделните нации си живеехме поотделно и се мислеше какво може да се направи за опазване на природата в своята страна. Но това се оказа неефективен подход, защото част от разнообразието е на наша територия, но в него влизат мигриращите птици, които ние тук пазим, но примерно 500 километра на юг се хранят с тях, а това е една свързаност, и голямата екосистема на планетата ние наричаме биосфера.
Поради свързаността на отделните екосистеми трябваше да се намери един термин, който да обхваща разнообразието на екосистемите на различни равнища. Традиционното е видовото разнообразие, но освен него има разнообразие на екосистемно равнища, а освен това в рамките на всеки вид различаваме подвидове и различни популации, всяка от които има свои характерни белези и всъщност ние се опитваме и вътре в рамките на вида да запазим отделните популации, които живеят на различни места, адаптирали са се и всяка една от тях е уникална. И всички тези различия на трите равнища са обект на международната общност за тяхното запазване, за да се запази биоразнообразието на планетата." Това разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Бойко Георгиев.
Опазването на биоразнообразието винаги свързваме с устойчивото развитие. Имаме много случаи, при които някой вид, който е ресурсен, при неговата прекомерно използване той се изчерпва. Така че идеята на ползването на благата, които ни дава природата, е да не се намаляват ресурсите, смята проф. Георгиев.
"В продължение на много години България бе на трето място след САЩ и Русия със своите 17 биорезервата, която бе и плод на общите усилия за запазване на биоразнообразието у нас. По-късно се смени концепцията какво представляват биосферните резервати. В началото се приемаше, че това трябва да са запазени биокътчета от биосферата и на основата на тяхното изучаване да можем да изучаваме как работи неповредената природа.
Преди около десетина години обаче, тъй като биосферните резервати са концепция на ЮНЕСКО, се промени в такъв смисъл, че това трябва да са добре запазени кътчета от биосферата, но които са в хармонично съществуване с местната общност. Тогава се оказа, че от нашите биосферни резервати, пет отговарят на новите условия. Това е един добър начин да се докаже, че природните блага могат да се използват разумно с цел запазването им.
Трябва да сме морални, защото ние, животните и растенията сме едно цяло и част от природата на планетата. Не трябва да се използват ресурсите без ред, трябва да имаме ясни познания какво е тяхното възобновяване, какво бързо може да се случи, за да не изчезват определени видове", разказва проф. Бойко Георгиев.
Целия разговор на Ани Костова с проф. Бойко Георгиев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
