Международният ден на биологичното разнообразие се отбелязва ежегодно на 22-ри май. Той се чества от 2001 г. с резолюция A/RES/55/201 на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) от 20 декември 2000 г.
Темата на инициативата през настоящата 2025 г. е: "Хармония с природата и устойчиво развитие".
Какво е това биологично разнообразие? На този и други въпроси отговаря в "Следобед за любопитните" проф. Бойко Георгиев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
"Терминът "биологично разнообразие" е в употреба от около 30 години. Преди това имаше много други термини, които обаче не описваха изцяло това, което се включва в биоразнообразието. Такива думи и изрази бяха: "генофонд" или често се употребяваше "флора и фауна".
Терминът биоразнообразие се появи, за да може да отрази разнообразието в живата природа на различни равнища. Често хората под този термин разбират само разнообразието на видовете. Но чрез термина биоразнообразие се обозначава освен това видово разнообразие и това на екосистемите, които също са различни. Като пример ще дам екосистема на буковата, дъбовата гора, крайбрежна екосистема или тази на Черно море, а те също са обект на опазване.
Международният ден на биологичното разнообразие е изстрадан до голяма степен, тъй като отделните нации си живеехме поотделно и се мислеше какво може да се направи за опазване на природата в своята страна. Но това се оказа неефективен подход, защото част от разнообразието е на наша територия, но в него влизат мигриращите птици, които ние тук пазим, но примерно 500 километра на юг се хранят с тях, а това е една свързаност, и голямата екосистема на планетата ние наричаме биосфера.
Поради свързаността на отделните екосистеми трябваше да се намери един термин, който да обхваща разнообразието на екосистемите на различни равнища. Традиционното е видовото разнообразие, но освен него има разнообразие на екосистемно равнища, а освен това в рамките на всеки вид различаваме подвидове и различни популации, всяка от които има свои характерни белези и всъщност ние се опитваме и вътре в рамките на вида да запазим отделните популации, които живеят на различни места, адаптирали са се и всяка една от тях е уникална. И всички тези различия на трите равнища са обект на международната общност за тяхното запазване, за да се запази биоразнообразието на планетата." Това разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Бойко Георгиев.
Опазването на биоразнообразието винаги свързваме с устойчивото развитие. Имаме много случаи, при които някой вид, който е ресурсен, при неговата прекомерно използване той се изчерпва. Така че идеята на ползването на благата, които ни дава природата, е да не се намаляват ресурсите, смята проф. Георгиев.
"В продължение на много години България бе на трето място след САЩ и Русия със своите 17 биорезервата, която бе и плод на общите усилия за запазване на биоразнообразието у нас. По-късно се смени концепцията какво представляват биосферните резервати. В началото се приемаше, че това трябва да са запазени биокътчета от биосферата и на основата на тяхното изучаване да можем да изучаваме как работи неповредената природа.
Преди около десетина години обаче, тъй като биосферните резервати са концепция на ЮНЕСКО, се промени в такъв смисъл, че това трябва да са добре запазени кътчета от биосферата, но които са в хармонично съществуване с местната общност. Тогава се оказа, че от нашите биосферни резервати, пет отговарят на новите условия. Това е един добър начин да се докаже, че природните блага могат да се използват разумно с цел запазването им.
Трябва да сме морални, защото ние, животните и растенията сме едно цяло и част от природата на планетата. Не трябва да се използват ресурсите без ред, трябва да имаме ясни познания какво е тяхното възобновяване, какво бързо може да се случи, за да не изчезват определени видове", разказва проф. Бойко Георгиев.
Целия разговор на Ани Костова с проф. Бойко Георгиев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
В деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, събеседниците на Антон Митов говорят за единните стандарти и методология за дигитализиране на музейно, библиотечно и аудио-визуално съдържание. Или накратко – за процеса на преобразуване на информация в цифров (електронен) формат в БНР...
В рубриката "Всичко за образованието" задаваме въпроса на директора на СУ "Д-р Петър Берон" в Червен бряг Антон Шуманов. Преди да запеем "Върви, народе възродени" и да си дадем сметка колко се разминава общата картина на средното ни училище от наследените от далечни времена очаквания към него, искаме да разберем има ли начин то да бъде мястото,..
Имаме известен отлив от фундаменталните научни изследвания поради естеството на науката днес, малко са финансовите инструменти за този тип фундаментални изследвания, а без тях трудно се стига до приложни постижения, така че тук също е необходима особена грижа. "Това, което като жена бих искала да постигна, е да създам още по-силно усещане в..
Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята, практиките и причините за възникването на движенията за природно..
В навечерието на 24 май проф. Светла Коева, директорка на Института за български език при БАН, която наскоро пое нов мандат, гостува на предаването "За думите". През последните 5-6 години финансирането на академичната наука се подобрява. "Тенденцията е положителна и смятам, че тя е необратима", казва проф. Коева и добавя: "Другото, което смятам,..
Има ли руска пропаганда в българските училища и какво показва разследване на БНТ, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Мая Димитрова,..
В навечерието на 24 май – денят на българската просвета и култура, и на славянската писменост – в студиото на радиопредаване гостуваха представители на..
Как да различим социалните от политическите послания в една криза и защо исканията на синдикалистите по време на протестите в градския транспорт на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
