През изминалата седмица парламентът прие на първо четене промени в Закона за здравното осигуряване. Основните акценти в тях включват разпределение на функциите в НЗОК между управителя и двама подуправители. Парламентът отхвърли предложението на ПП-ДБ за отпадане на хартиената здравноосигурителна книжка и задължително уведомяване по електронен път на осигурените лица за извършените спрямо тях медицински дейности.
По повод тези промени потърсихме коментара на доц. Антон Тонев – бивш председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание и настоящ съветник на кмета на Варна по здравните въпроси.
"Увеличаването на броя отговорни лица понякога добавя ресурс и скорост във вземането на някои решения, но много по-често, особено в България, сме свидетели на това, че става въпрос за трудоустрояване, особено, когато има споделена политическа отговорност и възможност за партиите, подкрепящи едно управление, да сложат свои хора на удобни места, които да могат или да контролират, или да продават влияние. Понякога наблюдаваме в повечето държавни институции търговия с влияние", заяви доц. Тонев.
Той подчерта, че от коалицията на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" са се възползвали от възможността за промяна в закона и са внесли "две съвсем работещи, рационални предложения", целящи подобряване на контрола върху разходването на средства.
"Не знам дали ви прави впечатление, но в последните години има ежегодно увеличение на средствата за здраве със суми, близки до милиард, но това не довежда до по-голяма устойчивост и по-високо качество", отбеляза той.
Доц. Тонев настоява, че контролът трябва да се засили чрез използване на съвременни технологии: “Много голям процент от хората имат лично мобилно устройство у нас. Интернет услугите трябва да бъдат използвани за повишаване на контрола.”
По думите му 2025 г. ще бъде много трудна за бюджета на НЗОК. "Още отсега се съобщават цифри за надлимитни дейности, които могат да застрашат бюджета на Здравната каса. Лимит има и той е с решение на Народното събрание, което е гласувало бюджета на Здравната каса, и той е точно фиксирана сума за 2025 г. Получава се парадокс – имаме обща цена, която не може да бъде надскочена, а за тази сума могат да се извършват различни безлимитни плащания и по този начин рискът за бюджетната сигурност не е малък."
Относно отхвърленото предложение за задължително електронно известяване чрез SMS, той коментира:
"Процентътна здравноосигурените лица, които имат приложението “Електронно здраве” е много малък, може би ще нараства, но ще отнеме години, докато стане по-масово използването на това приложение. Докато с обикновеният SMS това е лесно – близо 99% от хората имат мобилни устройства. Нашето предложение е – от система с ниско разпространение да преминем към система, която има най-масовото разпространение сред гражданите на България.”
В предаването той коментира и бъдещето на хартиените здравни документи: "Здравната книжка, както и повечето хартиени документи, са изживели своята история назад във времето. Предстои да бъдат дигитализирани, като по този начин ще отпадне още един лист хартия.”
“Това, което е прието на първо четене в Закона, вероятно ще обслужи личните интереси на управляващите. Това Народно събрание има много ниска ефективност по отношение на приети закони и много висока ефективност по отношение на овладяване на различни регулатори – в случая ще сложи допълнително политическо лице”, заяви още доц. Тонев.
В разговора той изрази подкрепата си към протестите на медицинските сестри: “Подкрепям позицията на медицинските сестри, защото те са една от най-унеправданите части на нашата здравна система. Дълго време се е налагало буквално да запълват дупки и да се задоволяват с тази част от финансовия ресурс, която остане. Познавам много медицински сестри, които работят на по две-три места, за да имат достоен живот.”
Слушайте!
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български професионалисти, които живеят на друго място, а не там, където работят. Как Деян вижда бъдещето на обществото ни и на своето семейство, какво планира, полезен ли е животът "в балон", който е успял да..
На прага на новата учебна година – в каква посока ще поеме модернизацията на българското образование според зададените предложения за промени в проекта на Закон за предучилищното и училищно образование? В "Нашият ден" гост е Йорданка Фандъкова , бивш министър на образованието и член на комисията по образование в Народното събрание. Заявката на..
Сдружение "Приятели на морето" - Бургас е учредено, с цел да осъществява дейност в обществена полза, изразяваща се в постигане на развитие и утвърждаване на духовните ценности, гражданското общество, образованието, физическата култура и опазване на околната среда на Черноморското крайбрежие. За пореден път водолази от цялата страна се..
В рубриката "Лятото на ловеца и риболовеца" в "И рибар съм, и ловец съм" гостува една изключително интересна и колоритна личност – поетът Димитър Никифоров. Израснал край вировете на река Скът, той еднакво добре улавя и рибите, и римите, за което има доста какво да разкаже. Какво си казаха тримата с водещите Росен Мирчев и Асен Масларски..
Предаването представя августовския брой на списание "Лик", което предлага на читателите тематична хронология на туризма у нас – от първия Национален туристически събор през 1958 г. в Нюгола до развитието на организираното туристическо движение през десетилетията. В предаването участват социалният антрополог Харалан Александров, председателят на..
За границите на изкуството, за смелостта да бъдеш себе си и за силата на музиката да лекува и провокира – разговор в "Нашият ден" с един артист, който..
В очакване В изгарящата горещина на следобеда, седя под дебелата сянка на дървото, около мен са налягали лудите кучета на лятото, и ние заедно..
Днес (на 8 септември) приключва "Буна 3" – третото издание Международния форум за съвременно изкуство. Най-голямата платформа за съвременно изкуство с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
